Публикувано на: 08 Ное 2007, 21:28
Университетите са една тоталитарна система за промиване на мозъци и пречупване на евентуалните млади общественици, които могат да застрашат политическата върхушка и нейните приемници, обучаващи се в чужди университети.
Университетът, въпреки привидния хаос и липса на ред е една стройна машина за губене на времето и погазване мотивацията на младия човек.
Студентите са превърнати не в граждани на европейска България, а поданици на тоталитарни университетски структури, чиито вътрешни норми и правила противоречат на почти всички европейски директиви за правата на човека.
Псевдо-демокрацията в университетите се крепи на фиктивните и манипулирани студентски съвети, които пък смазват и най-будните от и без това демотивираните млади хора.
Какво бе образованието ни:
- 1989 година - 84 000 елитни студенти и потенциално добри специалисти, население на БГ - почти 9 млн.;
- 2007 година - почти 300 000 студенти (студенти-хамали, студенти-сервитьори, танцьори, рап-певци...), население на БГ - 7 млн.
Кому е необходимо това? Кому е необходимо младото и "опасно" гражданско общество да бъде вкарвано в едни почти репресивни академични лагери, където нашите студенти уж усвояват знания, а всъщност осъзнават, че няма държава, защото ако имаше, тя нямаше да позволи такъв университетски произвол.
Студентът излиза от университета - и даже живота в тази корумпирана държавица му се струва по-добър от този в университета.
Какво става в крайна сметка - за граждански права и достоен живот се борят не студентите по улиците, както е по света, а старите им учителки, които явно имат по-демократично и обществено мислене. А учителите са поведени от млади техни представители, израснали по ранните български студентски протести, когато държавата все още не бе отработила механизма за смазване на свободното студентско мислене.
Малко повече за моите разсъждения:
http://dad-bg.blogspot.com/
Университетът, въпреки привидния хаос и липса на ред е една стройна машина за губене на времето и погазване мотивацията на младия човек.
Студентите са превърнати не в граждани на европейска България, а поданици на тоталитарни университетски структури, чиито вътрешни норми и правила противоречат на почти всички европейски директиви за правата на човека.
Псевдо-демокрацията в университетите се крепи на фиктивните и манипулирани студентски съвети, които пък смазват и най-будните от и без това демотивираните млади хора.
Какво бе образованието ни:
- 1989 година - 84 000 елитни студенти и потенциално добри специалисти, население на БГ - почти 9 млн.;
- 2007 година - почти 300 000 студенти (студенти-хамали, студенти-сервитьори, танцьори, рап-певци...), население на БГ - 7 млн.
Кому е необходимо това? Кому е необходимо младото и "опасно" гражданско общество да бъде вкарвано в едни почти репресивни академични лагери, където нашите студенти уж усвояват знания, а всъщност осъзнават, че няма държава, защото ако имаше, тя нямаше да позволи такъв университетски произвол.
Студентът излиза от университета - и даже живота в тази корумпирана държавица му се струва по-добър от този в университета.
Какво става в крайна сметка - за граждански права и достоен живот се борят не студентите по улиците, както е по света, а старите им учителки, които явно имат по-демократично и обществено мислене. А учителите са поведени от млади техни представители, израснали по ранните български студентски протести, когато държавата все още не бе отработила механизма за смазване на свободното студентско мислене.
Малко повече за моите разсъждения:
http://dad-bg.blogspot.com/