Добре "тръгна" годината. Като недостатък може да се изтъкне, че трябва да се бяга от лекции, за да се запишеш за спорт(лекциите са една след друга с 15мин. почивки(без по - дълги почивки(напр. 1-2 часа)), но това го знаете по - добре от нас). Аз съм в групата по сръбски и хърватски език. Първоначално ми беше странно, но преподавателите ни по език са страхотни - предразполагат те. Колкото и да сричаш, те ти казват - "супер", "браво", което те успокоява, че си малко по - добре от пълния ужас. Първите два дни се чувстваше умората и се движехме като лалугери из коридорите на университета, но след като открихме и ІІ фонетичен кабинет(без да ни е даден номерът на кабинета) направо се почувствахме горди. На третия ден вече не ти прави впечатление умората. Направо имам чувството, че съм била много дълго в университа. Даже вече се сблъсках с библиотеките - философската, историческата и филологическата - малко ми е неприятно, че повечето книги(или поне тези, които ми трябваха) бяха взети или се четат само в читалнята, защото книгите, които ни казаха преподавателите, е невъзможно да се прочетат толкова бързо(почти всяка е над 300 страаници) . Но с радост мога да кажа, че успях да открия и да си взема книга

(поне една от приблизително 20те, необходими ми) - това си е истинска борба да се добереш до копие, което ти трябва.
Колегите от нашата група са уникални - паснахме си. В другите групи също има страхотни хора. Хубаво е, че поне в началото се събираме почти всички студенти от специоналността, когато имаме лекции.
За момента е това. След седмица още. Или както се казва - "рапорт даден"
Ти(естествено, ако може на "ти"

), как се чувстваш след 1-2 години(не знам кой курс си) в университета? Въпросът ми е и към всички колеги от по - горни курсове с тази специалност.