forum.uni-sofia.bg

Сънувах една толкова хубава песен, а сега изобщо не мога да си я спомня. Даже не знам дали съществува...

днес няма да ме оставят да спя..

Основно правило за работа с хора: Клиентът никога не знае какво иска.
Правило #2: Клиентът се държи като задник, когато го помолиш за рязяснение.

Ако клиентът не ми беше баща досега да съм го отебал >9000 пъти.

Нямам сили вече.
Писна ми от хора, които не знаят какво искат и си намират типичните извинения и увъртания за това. Болно ми е, тъпо ми е, депресирано ме е, яд ме е. Просто е необяснимо. Искам да заспя и да се събудя след 3 месеца, когато поне ще е минало малко цялото това емоционално фиаско.


.

Kак е възможно човек да е толкова красив....?

понякога ми се иска просто да съм един безгрижен помяр

" Socket-ът е обект , чийто методи осъществяват комуникацията между възлите на мрежата" <- изречението от презентациите, с което лекторът тотално ме загуби. Защо им разрешават изобщо да преподават...

току-що разбрах, че изпитът ми не е утре, а е в петък.... и то съвсем случайно... как щях да си отида утре като пич
много съм зле

понякога ми се иска просто да съм един безгрижен помяр

!!!!

Криво ми е, мрънкащо ми е, смъндафръцано ми е и много искам да се оплача. Толкоз. Обаче сега ще канализирам негативната енергия и ще я впрегна в постигане на невъзможносто - да си подредя лекциите за последния изпит.

оооооооооооооооооооооооооооооооф...

Crippled Alice написа:оооооооооооооооооооооооооооооооф...

Какво има?

не ми е ден нещо и нашите само ме критикуват... въобще - сесията ТРЯБВА да приключи скоро, за да не изперкам

иначе, мерси, че попита, но всичко ще е наред като се наспя