forum.uni-sofia.bg

The more you change, the more you stay the same

Нещо такова беше цитатът

Ох, болна тема Аз се опитвам да направя така, че отсрещната страна да прекрати връзката, но като цяло доста рядко ми се е налагало да прекратявам връзки Тези неща обаче трябва да се правят лично, а не с смс или по скайп. Когато си бил с един човек известно време, е редно поне да проведете едн разговор.

"Да си останем приятели" е най-тъпото изречение на света. Зарязваш някого, нараняваш го, отблъскваш го, разочароваш го и накрая искаш приятелството му?!

Иначе имам нова гледна точка за разделите и бих казал, че е най-безболезнено, когато обективни обстоятелства налагат рздялата.

pora_e_priqtel написа:Тоест прекъсваш веднага след изпразването

хах, да. Преди да дойде моментът за сън. Преди ръката ти да изтръпне от тежестта на главата й, а на нея да и се схване вратът.

А що се отнася до хората, да кажем, че някои хора се променят. Но не всички. Някои са толкова празни, че няма какво да променят.

Една приятелка наскоро ми напомни: всеки човек е една вселена - понякога се докосваме, поняга сме далеч.
Ужасно често се случва хората да се събират и разделят, не защото могат и/или искат да си дадат много, а просто защото са (или не са) на една вълна. Но за всекиго то си е лично развитие. Не можеш да обвиниш някого, че не е на една вълна с теб. Може да те нарани само ако те е подвел за подобно нещо. Понякога скъсването не е нужно да е задължително обвързано с драматично нараняване. А животът поднася всякакви разочарования - те се преглъщат.

Това с вълната е само в главите ви. Всеки сам си прави вълната.

Естествено, че е в главата. Има хора, които на 20 искат дискотеки; има такива, които искат признание; такива, които искат пари; има и други, за които е важно нещата в личен план да са най. Естествено, че повечето се опитват да съчетават тея неща, че и други, за да живеят пълноценно. Но все пак - ние сме просто хора. Не можем да огреем навсякъде. И тогава приоритетите се нареждат: нещо излиза на преден план, нещо бива пренебрегнато или оставено да изчака. И обикновено когато това нещо е някой, нещата не вървят. Обаче човек прави избори - съзнателни, осмислени, решаващи. Гради своя живот. Когато половинката не се вписва в тази житейска представа, значи е нечия чужда, а за теб има друга. Въпрос на напасване.

MidwinterSun написа:Все си мисля, че "ще си останем приятели" е код за "няма да те мразя и ще ти се усмихна, ако някога те видя отново, но не умирам от желание това да се случва". Може да се съкрати и само до "няма да те мразя".

При мен е обратното. 2 бивши само ми врънкат да се видим, все едно толкова ги боли за мен. Хайде едната е печена, ама другата толкова тъпо ме зареза. Кофти е ,че трябва да и връщам една книга и все пак трябва да се видим...

И при мен я има ситуацията,че един от бившите ми ме търси да ходим на кафе,но пък скъсахме при кофти обстоятелства и аз мн мн не искам

lunatic_moon написа:@pora_e_priqtel
ама не. Не точно когато ти е най-хубаво, а точно когато най-хубавото свърши. Така като се връщаш назад, ще си спомняш за прекрасните перфектни мигове, за това колко си обичал този невероятен човек до теб, а не примерно за "тъпата патка, която ми изневери", или за "онази връзка, която продължаваше просто по навик, защото сме свикнали един с друг". Понеже нищо не трае вечно, така един вид съхраняваш съвършеното, преди да бъде разрушено.

Всъщност как разбираш, че това действително е краят, а не просто временен спад? Аз правя точно обратното - изчаквам, за да се убедя, че отношенията са изчерпани, та да мога спокойно да ги загърбя. Ако имам само хубави спомени от връзката рискувам да ме тресне някой ден носталгия, а това е състояние, което ненавиждам.
И тъй като виждам, че има доста привърженици на тактиката "да принудим другия да скъса с нас" - хора, как успявате? Какво точно правите? Аз се мъчих с месеци. Без резултат.

Просто си попаднала на закостенял орех. И аз така чаках.. няколко месеца един индивид да се усети, че не може да ме моделира по собствено усмотрение и или се примирява със ситуацията, или си взима парцалките и се изнася. Според теб усети ли се той?

Познато... С един много близък мой приятел преди ходихме. Ако бях на негово място... 1.) нямаше да търпя такова ужасно отношение; 2.) после не бих искала да се погледна пак, камо ли да си излизаме. Но... сега сме добри другарчета. Просто "гаджелъка" не ни се получи.

Два пъти съм късал, единия път по скайп, другия по смс. Чиста работа и няма обидени

Добре, как можете да късате с някого по телефона или скайпа? Не е ли прекалено грубо? Бил си с някого, вложил си някакви чувства, а дори и да не си - отсреща има живо същество, на което вероятно още му пука за теб...
Аз не мога така, най-малкото дължа на човека срещу мен един честен разговор очи в очи. Винаги, когато съм късала с някого е било така. Имало е и драми, обаче е имало и разбиране, зависи от човека. Мразя репликата "Нека си останем приятели", просто защото е изпълнена с лицемерие. Имам бивши гаджета, с които и днес сме много добри приятели, но някак си нещата са се развили сами, постепенно, когато и двамата сме продължили напред и сме пораснали достатъчно. С други хора обаче е просто невъзможно да се поддържа какъвто и да било контакт.

Абсолютно съм съгласна с SheAndHerDarkness,аз също смятам,че дължа на човека с когото съм била един разговор очи в очи,най-малкото което е не заради друго,а заради хубавите моменти които сме имали заедно

ники написа:Ох, болна тема Аз се опитвам да направя така, че отсрещната страна да прекрати връзката, но като цяло доста рядко ми се е налагало да прекратявам връзки Тези неща обаче трябва да се правят лично, а не с смс или по скайп. Когато си бил с един човек известно време, е редно поне да проведете едн разговор.

Това, според теб и другите, които казаха, че са го правили, не е ли чиста проява на страх? Страх от поемане на отговорност?

inc написа:Не можеш да обвиниш някого, че не е на една вълна с теб. Може да те нарани само ако те е подвел за подобно нещо.

Много си права. Много.

Относно следгаджното приятелство - мисля, че е напълно възможно, но това просто би означавало, че не е било любов.