forum.uni-sofia.bg

A кой ще ги ражда? Или си готова за три + родилни мъки?

Бе готова съм, стига да имам материална възможност да си ги гледам.
Все пак нали за това съм жена?

Prudence написа:Бе готова съм, стига да имам материална възможност да си ги гледам.
Все пак нали за това съм жена?

Дам, аз лично винаги съм завиждал благородно на жените затова, че могат да дават живот.

И аз съм трето най-малко дете и определено щеше да ми е по-скучно сам.

по принцип самичките деца на стават ли егоистчета

Не е задължително. Аз имам брат и пак съм в голяма степен егоист.. може би, защото съм по-малката и сякаш по-глезената.

а да и това го има

Ставаме, ставаме. При това - съвсем неволно.

Аз няма да забравя как най-добрата ми приятелка, която е една година по-голяма по-голяма от мен (и която просто обожавам), правеше планове как ще живеем заедно на общежитие, когато и аз стана студентка. С най-най-най-добри намерения й обясних, че ако искаме да си запазим приятелството, е по-добре да не живеем заедно, колкото и прекрасно да звучи като идея. Не съм свикнала да деля личното си пространство с никого и когато се наложи да го правя, ми е некомфортно, въпреки че всячески се съобразявам с него. Просто съм свикнала, когато затворя вратата на моята стая, да знам, че съм си в царството. Не се е налагало да деля нито стаята си, нито родителското внимание с някого (напротив даже, получавах цялото внимание на сериозен брой хора чааааак докато навърша 14, когато се роди братовчед ми (баба, мама, татко, баба и дядо, чичо, сестрата на другия ми дядо...).
От друга страна пък именно съзнанието за наличието на подобен егоизъм ме е направило изключително внимателна в отношението към личното пространство на другите и никога не подхождам към дадена ситуация с идеята, че всичко ми е позволено.
Така че егоизмът си е спирачка и играе много позитивна роля, но е задължително да си даваш сметка за съществуването му.

* О! А какви примери за завършени егоисти, които са били в ролята на по-малкото дете съм виждала... Ум да ти зайде. Абсолютно чувство за безнаказаност (не генерализирам, далеч съм от това, просто се сещам за няколко изключително фрапиращи примера).

Prudence написа:Бе готова съм, стига да имам материална възможност да си ги гледам.
Все пак нали за това съм жена?

Тоест смисълът на живота ти е в това да ражваш деца ли?

Ами в интерес на истината, да.

camel написа:

Prudence написа:Бе готова съм, стига да имам материална възможност да си ги гледам.
Все пак нали за това съм жена?

Дам, аз лично винаги съм завиждал благородно на жените за това, че могат да дават живот.

ами то май има някви системи, дето да може и мъж да роди,
ако толкова те кефи...

Mushmul написа:

Prudence написа:Бе готова съм, стига да имам материална възможност да си ги гледам.
Все пак нали за това съм жена?

Тоест смисълът на живота ти е в това да ражваш деца ли?

Егати и ужаса

Mushmul написа: Тоест смисълът на живота ти е в това да ражваш деца ли?

Уместен въпрос. Изглежда, че това е смисълът, не че има много смисъл...

Какъв по-хубав смисъл от това?

Все си мисля, че за да се съхраним като нация е необходимо малко по-голямо насърчаване на жените да раждат, че съвсем скоро ще станем 5 милиона. Явно дългата отпуска за майчинство само не е достатъчна. Трябва и нещо друго... Но...да не изместваме темата. Просто...лирическо вкючване.