Каква интересна дискусия сте развихрили тука

От обеците на девойчетата та до кога е добре да раждаме и колко лоши са младите родители
Аз като млад и май единствен родител във форума ще кажа: тези неща не стават с планове и срокове. Не стават и с обещанията "аз ще храня детето си така, аз ще му говоря само на чужд език...". Когато бебето е факт, всичките ти стереотипи и очаквания се преобръщат и свикваш с нуждите на бебето...
Когато детето ми се роди, бях на 21, а мъжът ми на 22.
За всички около нас това беше е*ати драмата именно защото били сме млади, злелни, недоживели и бла бла бла, пък кариера няма да имаме, пък чудо...
Детето ни вече е на 2 години, гледаме си го изцяло сами. Няма баби, няма стринки.
Няма ходи ми се на дискотека, спи ми се до късно. Всичко се подчинява на нъждите на детето.
И не е жертва,защото си е наш личен избор в живота.
Детето ни порасна здраво, будно, умно, контактно дете- сега и учителките в градината го признават и отбелязват.
Та затова,че съм го родила толкова млада не смятам да се чувствам виновна, даже напротив
Защото докато моите връстнички все още драматизират на теми от сорта "той не ми се обади, или нямам дрехи за тая дискотека", аз драматизирам, когато детето ми е с 40 градуса тепература например....
И не ни е зле.
Кариерата е последното нещо, на което може да "пречи" детето. И дипломите си взехме с мъжа ми, и работа си работим... Не е било лесно, но то пък никой не е обещавал да е лесно

Не сме се моткали по заведения и насам-натам, но това ве4е опира до личните възприятия на човека и нуждите..Не ни й липсва. Предпочитаме да се забавляваме с детето. Водили сме го на концерти, с приятели на заведения, дори на 1 купон ( на неопушени и със силна музика места) но не мисля,че това е престъпление, напротив
