JudyRamone написа:Привет, скъпа!
Въх, леле, с какво го заслужих!
Здравей и на теб!
- По какво разбираш, дали един човек си струва (усилията, времето, парите, емоциите, нервите, усмивките...)
По емоцията, която предизвиква мисълта за него, когато съм сама. Ако ходя ухилена по улицата, значи вероятно си струва всичко. Пък и... има си такова едно усещане - един глас в главата (т.е. един от всички, де), който ти казва, че всичко е наред и смисъл има.
- Имаш ли бивша любов, която като видиш все още ти се подкосяват краката и се разтреперваш цялата?
Не. И се радвам - сигурно е много изтощително да таиш някакви подобни чувства.
- Лошо ли е едно момиче да е емоционално?
Никак даже. Но трябва да знае кога, какво, как и пред кого. И колко. И "никога не трябва да чете подобно писмо без червило", както се казваше в "Закуска в "Тифани".
- Умееш ли да се преструваш, че не ти пука, когато дори вътрешностите ти се сгръчкват от ужас?
То не е до преструване. Когато се налага да се "събера", един вид - обикновено успявам. После може и да рухна, ако става дума за нещо сериозно, но най-често се удържам. Виж по-горе за червилото.
- Какво смяташ за репликата "приятелство и истински приятели няма" ?
Не вярвам. Но и ми е много странно, когато някой тръгне да ми обяснява, колко много приятели имал. Аз си имам само трима и, въпреки че им вярвам на 100%, единственият човек, който знае всичко, което ме вълнува, тревожи, радва и т.н.т. е майка ми. Но пак казвам - имам трима истински, достатъчно добре проверени приятели, на които знам, че мога да разчитам (съответно, и те на мен). Приятелство има - но не трябва да е безразборно.
- Какво смяташ за хората, на които - така да се каже - лесно им пламва клечката? (за ярост и злоба говоря)
Имат неразрешени проблеми. И става кофти, когато ги прехвърлят върху другите. А когато става дума и за агресия, направо се плаша - рядко съм се сблъсквала с подобни хора и ми е трудно да намеря общ език с тях, а честно казано, нямам и желание.
- Имаш ли някакъв - айде да го наречем - фетиш, или по-скоро предмет или нещо, което колкото и да си го купуваш, все не ти е достатъчно и искаш още? (за мен това са диадемите хаха)
Хмммм... не се сещам... Знам какво бих си купувала така, ако можех да си го позволя, де - марионетки (и кукли за куклен театър изобщо - петрушки, сенки, задно водене, мъпети... всякакви). Но то в България няма и откъде, та имам късмет в това отношение.
Обаче като каза диадеми - днес си купих една. Онзи ден - две. Харесах си още поне 3. Положението е притеснително.
- Когато не ти е ясна дадена ситуация и поведението на човека в нея, какво правиш? Мислиш ли за това, опитваш ли се да отгатнеш, или говориш с човека, или пък просто оставяш нещата така и продължаваш напред, все едно нищо не се е случило?
Ммммм... зависи. Важна ли ми е ситуацията и има ли продължение, което да зависи от конкретния разговор/ситуация и т.н.т.? Ако е така, се опитвам да му разбера мотивацията (поставяйки се максимално на неговото място). След това говоря с него - абсолютно искрено и се надявам на искрен отговор. Ако не успея, обикновено опитвам да говоря с негов познат - ама не за конкретната ситуация, а просто да опитам да опозная другия човек и поведението му в различни обстоятелства, да го видя в различна светлина.
Ако нещата не са ми толкова важни/не ме засягат пряко (мен или мои близки хора), тегля майни със замах (е, не на глас
) и продължавам напред.
- Любима софийска градинка? 
"Заимов" (тъй дееее... "Оборище"). Е, и Борисовата, разбира се. Но "Заимов" ми е съвсем "на сърце", така да се каже.
Кире, резултатите от кастинга - довечера. Сега отивам да спя.
Впрочем, само да отбележа - сбара ме точно със заглавие, което не съм чела, макар да имам представа от сюжета. Та ще пада голямо нагаждане.
)
