За тези, които живеят с половинките си...

[Cecilia Lisbon]

...................

[My Phoenix Dreams]

Обучението в нашите университети (поне в хуманитарните специалности) далеч не е толкова трудоемко

Да, да, сигурно...

[Търговецът на кристал]

[По-горе беше Ир, ако не забеляза. Ама после пак ще има неразбрали потребители, та след като ти нацелвам ника трудно, реших да не те прекръщавам. Не съм вложила нищо друго в това обръщение. Колкото до чик-чата, напоследък и на мен ми е леко напечено, та основно наваксвам с четене, когато се появя в Скайп]

По повод на тази твоя колежка - съжалявам, явно аз не съм разбрала/запомнила съм грешно/запомнила съм онова, което съм искала да запомня. Така или иначе, мога да говоря с достатъчна убеденост само за моите 2 специалности, където не е проблем да се изкарват прилични оценки, дори ако работиш. За филологиите ми е ясно, че гърчът е по-голям. Но пък после кой ги гледа тия оценки в дипломите... *цапва се по главата*
Аз намирам все по-малък смисъл в получаването на добри оценки, та добре, че почти завършвам. Но това вече е твърде офф.

Лека

[Мила]

Но да не се лъжем за работата и успеха в университета - това са градски легенди. Ирина скоро беше писала за девойка от нейната специалност, дето изкарала към 5.50 семестриален успех, а, доколкото помня от чик-чата, работи. Обучението в нашите университети (поне в хуманитарните специалности) далеч не е толкова трудоемко, та да не може един студент да си намери някаква работа по време на следването. Това, че аз съм избрала да не го правя, е друг въпрос и си имам своите мотиви (плюс разните му други специалности).

Ами, в такъв случай аз съм явно безумно тъпа, щом имам успех 4, 80 Добре, че го прозрях, че да не се мъча вече.
Децата са следствие от сериозната връзка. Точно за това говорихме с Иринчи - че едно е "сериозна връзка" на 19, друго е на 25...

Просто започваме да говорим за различни неща - вие наблягате на възрастта, а аз - на (дори и имагинерната) зрелост. Дори да си играят на семейство, ако и двамата го искат, защо пък да не пробват (отново с уточнението, че говорим за достатъчно продължителна връзка преди това - за каквато говори Муун Рейн, доколкото разбрах)? Да видят, че любовта не е само купони и секс в отсъствието на някой от съквартирантите и да решават какво да правят оттам насетне.

Иначе казано, по-добре да си поиграят на семейство, отколкото да си играят на любов. Макар пак да има "if" и други уточнения за конкретния случай, разбира се.

Зрялост?! Ахахаха, зрялост. Баба ми в космоса... Не можеш, до днес да си живял с вашите, мама да е пускала пералня, да е готвила и твоите домашни задължения да са се свеждали до това да си изчистиш стаята и да хвърлиш боклука и да твърдиш, че си готов за съвместно съжителство с някого. Не си зрял, защото си се влюбил, не си зрял, защото си се научил да готвиш, не си зрял, защото си решил да се правиш на 10 години по-възрастен. Зрял си, когато започнеш да поемаш собствените си отговорности, да се грижиш сам за себе си, да си плащаш сам сметките, да се изнесеш от вкъщи. Зрял си когато станеш независима личност, отговорна за себе си, за постъпките си, за последствията от тях. Тогава си зрял.
Симулацията на зрялост чрез поредица от житейски грешки не е зрялост.
А колкото за това какво е любовта - повярвай ми, има начини да го видиш и без да ласкаеш собственото си его, бъдейки "перфектно изпълнилия мисията си на тази земя човек" на 19... Ами, в такъв случай, препоръчвам ритуално самоубийство на 23, щото то като вземеш и диплома, вече просто няма за какво да живееш.

[Плазмодий]

Замислете се, не не, просто се замислете колко момчета са писали в тая тема, колко реда са написали и какво са написали.

[lLady_MooN_RaiN]

Но да не се лъжем за работата и успеха в университета - това са градски легенди. Ирина скоро беше писала за девойка от нейната специалност, дето изкарала към 5.50 семестриален успех, а, доколкото помня от чик-чата, работи. Обучението в нашите университети (поне в хуманитарните специалности) далеч не е толкова трудоемко, та да не може един студент да си намери някаква работа по време на следването. Това, че аз съм избрала да не го правя, е друг въпрос и си имам своите мотиви (плюс разните му други специалности).

Ами, в такъв случай аз съм явно безумно тъпа, щом имам успех 4, 80 Добре, че го прозрях, че да не се мъча вече.
Децата са следствие от сериозната връзка. Точно за това говорихме с Иринчи - че едно е "сериозна връзка" на 19, друго е на 25...

Просто започваме да говорим за различни неща - вие наблягате на възрастта, а аз - на (дори и имагинерната) зрелост. Дори да си играят на семейство, ако и двамата го искат, защо пък да не пробват (отново с уточнението, че говорим за достатъчно продължителна връзка преди това - за каквато говори Муун Рейн, доколкото разбрах)? Да видят, че любовта не е само купони и секс в отсъствието на някой от съквартирантите и да решават какво да правят оттам насетне.

Иначе казано, по-добре да си поиграят на семейство, отколкото да си играят на любов. Макар пак да има "if" и други уточнения за конкретния случай, разбира се.

Зрялост?! Ахахаха, зрялост. Баба ми в космоса... Не можеш, до днес да си живял с вашите, мама да е пускала пералня, да е готвила и твоите домашни задължения да са се свеждали до това да си изчистиш стаята и да хвърлиш боклука и да твърдиш, че си готов за съвместно съжителство с някого. Не си зрял, защото си се влюбил, не си зрял, защото си се научил да готвиш, не си зрял, защото си решил да се правиш на 10 години по-възрастен. Зрял си, когато започнеш да поемаш собствените си отговорности, да се грижиш сам за себе си, да си плащаш сам сметките, да се изнесеш от вкъщи. Зрял си когато станеш независима личност, отговорна за себе си, за постъпките си, за последствията от тях. Тогава си зрял.
Симулацията на зрялост чрез поредица от житейски грешки не е зрялост.
А колкото за това какво е любовта - повярвай ми, има начини да го видиш и без да ласкаеш собственото си его, бъдейки "перфектно изпълнилия мисията си на тази земя човек" на 19... Ами, в такъв случай, препоръчвам ритуално самоубийство на 23, щото то като вземеш и диплома, вече просто няма за какво да живееш.

По принцип съм съгласна. Но нали все откнякъде трябва да се започне? Нали не може от веднъж да станеш зрял? И ако не мога сама да се грижа за себе си (т.е да изкарвам пари), поне съм се научила да ги разпределям добре, което също е нещо нали?

[Cecilia Lisbon]

Много ми хареса тази реакция -- в интерес на истината, очаквах едно леко обидено момиченце, а вместо това ти показваш, че наистина си се замислила, което е прекрасно .
Ениуей... съжалявам, ако досега съм звучала рязко на някого;... но пък от друга страна подозирам, че двете гълъбчета са се наслушали на подобни 'лекции' след решението си да заживеят заедно. В заключение -- пийс & лав, пък дано и другото се нареди .

[^PrincessA^]

Най-малкото, факторът "лекции" изобщо не трябва да съществува!!!... Съвместно съжителство -- само като са завършили и двамата, и следователно са на равни начала.

Тва пък защо?

И само един щрих съм 'страничния' въпрос, който изникна в темата - аз работя от втори курс непрекъснато. Завърших с успех 5,70. Не ми разправяйте колко е трудно да се съчетаят двете неща, моля ви се! Сигурна съм, че има специалности, в които това не може да стане, но има много други, в които е напълно възможно.

[Cecilia Lisbon]

Благодарим, че ни се похвали.
И както сама казваш, в някои специалности може, в други не може.

Колкото до върволицата от опулени емотиконки -- изразих лично мнение.

[^PrincessA^]

Хубаво де, обясни го личното мнение, понеже аз не го разбрах. Защо не трябва да съществуват лекциите като фактор?
И не ми се заяждай, моля те - аз просто дадох пример, както вие по-горе с твоята колежка, която е напуснала работа, щото 'не можела да се справи'.

[Cecilia Lisbon]

При ситуацията учащ+работещ, живеещи на семейни начала, не смятам, че е справедливо: единият да се занимава с преснимане на ксерокса, контролни/курсови работи, присъствия/отсъствия и прочее малоумни дреболии, докато другият има до главата си: данъци, трудови взаимоотношения, работна околна среда, плащане на сметки, пенсионно осигуряване и т.н. Просто говорим за неща с различна тежест, които освен всичко друго индикират различен тип зрялост. Не е справедливо единият да се бъхти, а другият кротко да си учи, и така години наред... Само за мен ли това са абсолютно несравними неща?
И стига сте ми набивали в очите тая моя колежка -- тя е интелектуален гигант, за разлика от 99.9% от студентите в СУ. Напълно изолиран случай! // И изобщо, кааааак намесихме частни случаи на 'работя-но изкарвам шестици в Уни', при положение, че темата изобщо не е тази?! И аз най-добре да взема да се гръмна, нали... как така работя, пък изкарвам четворки/петици... ужас, какво диря на този свят?!?

[Crematory]

Споко, Мерцес, аз работех и изкарвах 3ки

[Boromir]

Ъхм, дами, не се карайте, моля.

За зрелостта - тя е нещо ама много относително и още повече индивидуално. Няма да давам примери със себе си и цъфтящата ми зрелост, че ще се изложа, но от мъничкия ми опит със съжителстване с любим в дадения момент човек още ми настръхват... кокалите.
Беше тегаво. Доста, въпреки краткия период, почти нулевите ежедневни грижи за оцеляване и до онзи момент безоблачното щастие. Стана мазало.

Не си е работа. Моето скромно мнение е, че подобен клуп не бива да бъде надяван на вратлето, преди и двамата влюбени да са поживели, да са видели диващините на студентския живот и да са го попревалили същия този живот. Пример за мен в туй отношение са братовчед ми и приятелката му, които са двойка от 3 години (а са респективно на 31 и 30 години), а се нанесоха да живеят заедно едва преди година. Да споделяш личното си пространство по толкова сериозен начин е важно нещо и трябва ама много добре да се обмисли, за да се спестят стресови и кървави ситуации. А при обмислянето опитът важи най-много.

*Брех, какъв съм обстоятелствен... Това ще да е от пълномасленото мляко. *

[Cecilia Lisbon]

Точно това твърдим и ние. На 19 -- не. На 23-25 (след като си се изучил и дори си почнал работа) е повече от чудесно. Като бонус си имал достатъчно време да се убедиш дали това е човекът за теб, ако ще и чрез преспиване в Студентски град 2 пъти в седмицата

[lLady_MooN_RaiN]

Незнам...май не очаквах чак толкова много отрицателни мнения...
Аз съм на 19, а приятеля ми-на 21, но мисля, че живеем справедливо. Освен това неговата работа не е така тежка, а по-скоро отива когато иска, върши колкото иска, по-важното е да е готов в срока, определен за конкретната работа. И успешно я съчетава с ученето си. А аз си уча и домакинствам. Честно казано програмата ми не е много лека, но повечето лекции биха могли да се пропускат и например и аз да работя. Но засега, докато имаме възможност да караме така, не бих искала. Просто ми е интересно почти всичко, каквото става в университета (не говоря за пиенето на кафе в дупките или лигаването с друи колеги, а по-скоро лекциите, упражненията и разговорите) и не бих искала да го пропускам. Иначе през лятото и двамата ще работим, за да поспестим за следващата година.