forum.uni-sofia.bg

Ами аз прочетох и "Шестото клеймо"-също си я бива,да.Но за останалите му книги не съм чувала добри отзиви.Предпочетох да прочета "Ключ към Шифърът на Леонардо" на Мартин Лун.Човекът е историк все пак:)

Оооо, аз чета много, че и пиша
Последно какво нормално четох...а да "Възпоминание за манастира"на Жузе Самарагу (или Сарамагу, обърках се) , не я дочетох, защото трябваше да се отдам на досадната старофреснка литература, но определено книгата е много добра!
Като цяло - предпочитам фентъзи, но разбира се, класиката си е класика и съм изчела доста от нея. Харесвам антиутопии ( 1984, Прекрасен нов свят) и като цяло апокалиптични визии за бъдещето человеческо. Обичам също и книги за смях, а не за мислене - тип чиклит ( Дневникът на Брдижит Джоунс 1,2 , РЕ:Някой като теб, Мъже под наем) , П.Г. Уудхаус , но те понякога ми стават леко еднотипни.
Любими писатели: няам Но! МРАЗЯ ХАРИ ПОТЪР! И не обичам Паулу Коелю А,да, мразя и книги...които са "модни" тип гореспоменатия Хари Потър и Шифърът на Леонардо. Е, те тва е, чакам си портрета

DID_miss написа:Защо никой нищо не казва за "Шифърът на Леонардо"?Скоро я прочетох и ми хареса да си призная,въпреки че не съм религиозен човек и религиозните теми въобще не ми бяха интересни.

"Шифърът на Леонардо" е опит да се изкарат пари като една отдавна известна научна теория се представи в литературен вид като нещо ново за да привлече масата

Обожавам Властелинът на пръстените ( surprise surprise ), чела съм я 3 пъти на български и един път на английски. Друго - Исландски саги, Хрониките на норвежките крале, изобщо всякакви четива, свързани със скандинавска митология (в момента чета Seven Viking Romances). Много харесвам Едгар Алан По, Виктор Юго, Уилям Блейк, Джон Милтън. То покрай моята филология, ща не ща, ми се налага да попрочитам някоя друга книжка Страхотно впечатление ми направи и биографията на Ван Гог - прекрасна книга.
Като цяло повече харесвам класика

И аз мразя комерсиални неща като хари потър-пълен боклук например този шифър на леонардо не съм го чела и не мога да коментирам но паулу коелю за мен си е чист комерс не го харесвам
не мога да разбера и феновете на пратчет честно казано

С първата част от поста ти,туиги, относно Шифъра на Леонардо и Хари-то съм напълно съгласна Виж, вече за Пратчетт си имам друго мнение - човекът има просто желязно чувство за хумор, а и зад света, който рисува иронично, на моменти дори и саркастично, се крият доста истини за нашия, реалния свят Но от друга страна - за всеки влак си има пътници...и аз не мога да разбера феновете на Коелю и как неговата "философия" се оказва за мен пълен буламач, а е толкова обожествявана от редица кандидатки за "мис - нещо си"

DID_miss написа:Защо никой нищо не казва за "Шифърът на Леонардо"?Скоро я прочетох и ми хареса да си призная,въпреки че не съм религиозен човек и религиозните теми въобще не ми бяха интересни.

Оооо, аз я четох още миналата година и ми хареса, също така "Цифрова крепост" и т.н. Аз лично харесвам начина, по който са навързани нещата.......логиката и като цяло последователността на самия процес на разгадаване на шифъра и т.н., инфото, което научаваш търсейки.........., а и криптологията ми се струва интересна, поне през погледа на Браун

Лично аз я използвах книгите на Браун като зарибявка и сега си търся доста интересни неща на различни теми, възникнали като идейки по време на плочита

Абе стига с тоя Браун!Четете Умберто Еко-на него поне идеите му идват от собствените знания

Вярно е ,че книгите на Браун и по-специално "Шифърът..." са комерсиални,но какво от това?Не виждам какво пречи да са интересни и смислени.Колкото до идеите му,може и да са много стари,не лично негови,но защо тогава около книгата му се вдигна такъв шум?На мен лично ми харесва начинът по който пише,всичката история и фактология като цяло,заложена в романа.Научих много неща,забавлявайки се.Едната сюжетна линия-тази с гонитбата и целия екшън,разбира се,е абсолютно неоригинална и изтъркана,но преплетена с основните идеи и теми получава милиони фенове.Така че Дан Браун си е Дан Браун.Препоръчвам ви книгата на Мартин ЛУн.Ще разберете,че в романа в крайна сметка няма нито една абсолютна измислица.
Е стойностни книги разбира се има много-"Мечо Пух" е сред най-любимите ми.Мога да я прочета още 20 пъти и всеки път ще откривам нещо ново за себе си и за света.

Ихаааа.. *въздъх*

И аз съм от феновете на "Мечо Пух"!!!
Харесвам книги с философска тематика..-на Джонатън Ливингстън,дори и не толкова задълбочените на Коельо....
Обожавам Талев,Йовков,Далчев...

DID_miss написа:Ами аз прочетох и "Шестото клеймо"-също си я бива,да.Но за останалите му книги не съм чувала добри отзиви.Предпочетох да прочета "Ключ към Шифърът на Леонардо" на Мартин Лун.Човекът е историк все пак:)

А хареса ли ти последната,че се чудя,далид а си я купя? Изглежда по-интересна от "Шифърът"... не знам,ама този Шифър го почнах, но нещо не ме впечатлява. Началото не мие много интересно,а и явно Дан Браун е по-скоро математик,от колкото литератор. Все пакз а да навържеш нещата по този начин, трябва да можеш добре да ги изчислиш.
До сега в съзнанието миса останали - "Колелото на Времето", "Малкият принц", "Една любов на Суан", но янам смисъл никойда ме анализира,аз и сама мога...
А като ми напомнихте за "мечо пух"... Интересно, къде остана тази книжка?
За хората,които обичат да четат Дан Браун бих могла да кажа,че са личности с математическо тип мислене, обичат загадките и разшифроването им.
Пък децките книжки са най-чисти, най-наивни и най-хубави! Тях ги помниш много дълго време... те са за хора с много нежна душица...
Прочетох "алхимикът" на Куелю. Аз си мислехч,е ще е по-сложна,че ще е трудна книга за четене, пък не беше съвсем така. Аз се разочаровах,защото прекалено много мия бяха хвалили, но не е лоша книга.
Все пак моят стил е на средновековна дама, мечтателка тип Ирина, Мадам Бовари ( май така се казваше). До болка са ми познати мъжете като Суан и Бел Ами,но мие интереснода чете за интригите им. Смятамч,е о този начин най-добре ще се предпазя...
Е, това е от мен. Но книгите наистина говорят много за вътрешния свят на човек.
Може би Мушруум,който чете само фентазита обича това, което е не чак толкова близко до действителността, но обича и смислените неща.
Аз например мразя розовите романчета, книгите, които са писани на ниско езиково ниво,които са блудкави и говорят за много слабият стил на автора...

Не чета К'во ще кажете сега, м?

Последното ми четиво /едно от малкото такива/ е "Killing Me Softly" на Nicci French /доказва колко ненормален и всъщност естествен е нашият свят/...също така много си падам по "Овод" - тежко, но смислено руско четиво.