forum.uni-sofia.bg

не мислиш ли, че е леко дразнещо да поставяш условия за броя на въпросите? количеството им по никакъв начин не определя качеството. понякога един въпрос може да означава много повече от 10 такива.

как преценяваш стила си на писане? правилно ли е постоянно да изискваш уточняване на въпросите сякаш сам не можеш да се досетиш какво те питат хората, или просто ти доставя удоволствие да го правиш?

Smoking Mirror написа:Какво би ми казал, ако си сигурен, че тези думи ще бъдат последните, които някога ще си кажем?

„За мен беше чест и удоволствие да имам досег с теб, намирайки те за стойностна личност! Благодаря за всики твои думи и дела, които по един или друг начин ми повлияха да бъда това, което съм!“

Smoking Mirror написа:Смяташ ли, че твърде често изпадаш в софизъм?

Не смятам. Мисля обаче, че съм предимно склонен да предпочета тази техника.

Smoking Mirror написа:А смяташ ли, че аз изпадам в софизъм? А Джеймс?

Аман от тези сметки, значи! За теб и Иво нямам достатъчно наблюдения за такова заключение... Мисля че сте способни да провеждате такива спорове на адекватно равнище

Smoking Mirror написа:Какво мислиш за софизма като начин на водене на спорове като цяло?

Допада ми и го усещам удобен метод.

^PrincessA^ написа:Егоцентрици сте и двамата!

Smoking Mirror написа:Не са само те. Тоя форум пращи от осъзнати и неосъзнати егоцентрици

Jamesmagno написа:Не знам дали има други... А и не трябва - нямаше да е интересно Всъщност възможно ли е човек да не бъде егоцентрик? - въпрос към Ангел

Не. Не е възможно човек да не бъде егоцентрик. Това е едно от следствията от отговорът ми на вторият въпрос на dimage... Интересната част са начинът, по който това манифестира при всяка отделна (л/)Личност, степента на осъзнатост и това, което правят последните с разбирането за себе си... От егоцентрик до Егоцентрик разликата е огромна... Не мисля че има по-съвършенна форма на егоцентризъм от самопосвещаването на другите... Следователно (съвсем логично), това е, към което се стремя...

Представи си, че те клонират и ти си копие на оригиналния Ангел.
Какво ще му кажеш?
Горд ли си с него?

radja написа:не мислиш ли, че е леко дразнещо да поставяш условия за броя на въпросите? количеството им по никакъв начин не определя качеството. понякога един въпрос може да означава много повече от 10 такива.

„Разни хора...“ Няма обективен отговор на този ти въпрос... В идеалният случай, бих получавал по 16 качествени въпроса... Както виждаш, съвсем свободно пренебрегвам тази част от допълнителният регламент... Идеята е да е забавно. Щом толкова пречи за нейното реализиране - не държа на това допълнително условие.

radja написа:как преценяваш стила си на писане? правилно ли е постоянно да изискваш уточняване на въпросите сякаш сам не можеш да се досетиш какво те питат хората, или просто ти доставя удоволствие да го правиш?

Наречи го „професионално изкривяване“ (несвързано с изучаваната специалност, тъй като не това работя) - необходимо ми е да съм възможно най-ясен и ефективен. Преценявам стила си като адекватно подробен. За „правилно“ и „неправилно“ не мога да говоря - всеки разбира тези две понятия според собственият си мироглед... Вмешателството в него, което си позволих тук, беше единствено с цел да се опитам да направя седмицата по-интересна. Да, винаги разбирам, какво е заложено във въпросите към мен. Да, доставя ми удоволствие да стимулирам интелекта на задаващите ги.

Methuselah написа:Представи си, че те клонират и ти си копие на оригиналния Ангел.
Какво ще му кажеш?
Горд ли си с него?

(С уговорката, че клонингите не биха притежавали опита и паметта на оригинала - другото го има само по филмите - приемам за валиден и обратният случай, в който ги притежавам, ще отговоря така: ) „Пич, здравата си я закъсал - ти си знаеш защо... Стягай се! Продължавай да държиш фронтовете! Нали държиш да си рационален - спри да се впрягаш толкова за чуждите грешки! Не е зле, вече да се замислиш и за собственото си спасение... Онази разходка из България...май е време да я започнеш... И гледай да ти остане време да се видите с Нея... Ясно е, че ще направиш някоя простотия пътьом - само нека да е само за твоя сметка този път... Напиши последната част от онова стихотворение... "...And live like there's no tomorrow!..."
Не съм особено горд с него, но го уважавам и приемам с всичките му отблъскващи недостатъци и разбирания... Споменавам само отрицателното, защото положителното е нормално и присъщо на всеки...

Хм...ще се престраша и аз да ти задам няколко въпроса


1.Какво е тя?Потребност?Задължение?Щастие?Или по малко от трите и още нещо ?

2.Не знам дали си гледал "Утрешен вестник"(хубав сериал поне според мен, макар и леко клиширан откъм идеи ), но ако имаше възможност да получаваш утрешния вестник - за какво би го използвал?Смяташ ли, че би било тежест или благословия(в абстрактния смисъл на думата )

3. http://www.youtube.com/watch?v=e5r3R_P-nM4

Съгласен ли си с идеята на песента?Има ли ад и рай?

4.Какво беше първото ти впечатление за мен във форума?С какво се промени впечатлението ти като цяло от мен след онази вечер?

Благодаря предварително за времето, което ще отделиш за отговор

Имаш ли любим художник и любима картина?
А коя картина (като произведение на изобразителното изкуство) те е потрисала най-много?
Вярваш ли в Бог (в християнското разбиране за Бог по-точно)?

С оглед на това, което каза за егоцентризма - Възможно ли е практически да се постигне пълно себеотдаване на другите и ако допуснем, че някой някога достигне такава степен на "самопосвещаване", както ти казваш, то тогава няма ли той да престане да съществува, тъй като е изгубил напълно своето съзнание, защото го е заменил със съзнанието на всички останали? Алтруистът в общество на егоисти няма ли да се стопи и да се разпръсне своето его сред егото на всички останали, правейки по този начин алтруизма си безсмислен? От друга страна алтруистът не е ли всъщност егоист, който задоволява потребностите си чрез удовлетворяване на потребностите на останалите за своя сметка и с какво това го прави по-съвършен от обикновения незамаскиран егоист? Не е ли всъщност алтруистът един лицемерен егоист, който заблуждава себе си и останалите за своята същност? Истинската форма на алтруизъм не е ли алтруизъм с цената на жертва от страна на даващия, който всъщност няма за свой приоритет да дава и това не го прави по-щастлив (т.е. не задоволява една негова нематериална потребност, а по-скоро обратното - пречи му да задоволи своите нематериални потребности) и възможно ли е съществуването на такъв сценарий?

А възможно ли е един живот да бъде "пропилян"? Ако да - какво означава "пропилян" живот? Посочи ми (ако трябва измисли) пример за пропилян живот. Животът на Николчо пропилян ли е? А на Левски?

Извинявай, че така непрекъснато сипя всякакви въпроси но си ми много интересен, пък си до една много голяма степен тера инкогнита за мен.

rogertaylor написа:Хм...ще се престраша и аз да ти задам няколко въпроса

Заповядай!

rogertaylor написа:1.Какво е Тя?Потребност?Задължение?Щастие?Или по малко от трите и още нещо ?

Тя е Избор. Тя е способна да ме стимулира да покорявам светове и да създавам Вселени... Тя е моят избор да си позволя да мога да бъда Щастлив. Тя е моят Избор. И си нося всички последствия от това...

rogertaylor написа:2.Не знам дали си гледал "Утрешен вестник"(хубав сериал поне според мен, макар и леко клиширан откъм идеи ), но ако имаше възможност да получаваш утрешния вестник - за какво би го използвал?Смяташ ли, че би било тежест или благословия(в абстрактния смисъл на думата )

Гледал съм го А колко отдавна беше... Не знам, дали изобщо бих го използвал... Но ако... Нека да е клиширано, но бих се опитал да помогна там, където мога и преценя, че е уместно... Стига със сметките! Аз мисля - не съм калкулатор! Вие също мислите! Та... Мисля че би било просто едно от нещата, с които рутинно бих се съобразявал... Биха се изисквали много стабилни интелектуални и физически способности, за да успявам да се справя дори с малка част от проблемите, които заслужават да се появят в медийното пространство... Не съм сигурен, доколко обладавам такива характеристики... „Всичко е относително“ - думи на един далеч по-умен и интелигентен от мен човек... Би било едновременно и „благословия“ и „тежест“...

rogertaylor написа:3. http://www.youtube.com/watch?v=e5r3R_P-nM4

Съгласен ли си с идеята на песента?Има ли ад и рай?

Съгласен съм... Странно е, че я намирам за вярна... Не знам, дали има „Ад“ или „Рай“. Живея тук и сега. И нека погледнем най-лошият възможен случай: да има Бог, аз да не вярвам в Него, да върша „грехове“ и да се озова в „Ада“... Нека! Поне ще ми е чиста съвестта, че не съм имал нито един случай, в който да не съм избрал „съдбата“ си... (Kristo, не се хващай за думата - продължавам да съм убеден, че „съдба“ няма.) Нека да е така! Аз избирам да не вярвам. Избирам да съществувам само тук и сега, а не „отвъд“ и във вечността...

rogertaylor написа:4.Какво беше първото ти впечатление за мен във форума?С какво се промени впечатлението ти като цяло от мен след онази вечер?

На първи впечатления не разчитам... Направи ми впечатление, че си директен малко над учтивата граница, както и това, че се държиш симпатично самомнително... (не са отрицателни качества) Не се промени много след „онази вечер“ - оказа се, че си доста по-толерантен, отколкото очаквах, а и прояви забележителна търпимост към мен

rogertaylor написа:Благодаря предварително за времето, което ще отделиш за отговор

Аз ти благодаря за интересните въпроси! И заповядай пак!

Smoking Mirror написа:Имаш ли любим художник и любима картина?

Нямам си... Не че не се интересувам, но ми е малко далечно...

Smoking Mirror написа:А коя картина (като произведение на изобразителното изкуство) те е потрисала най-много?

Не се сещам за такава на първо четене... Може би нещо от Pon and Zi...

Smoking Mirror написа:Вярваш ли в Бог (в християнското разбиране за Бог по-точно)?

Виж горното мнение и отговорът на вторият въпрос на dimage... Не вярвам в Бог. Вярата ми е друга...

Smoking Mirror написа:С оглед на това, което каза за егоцентризма - Възможно ли е практически да се постигне пълно себеотдаване на другите и ако допуснем, че някой някога достигне такава степен на "самопосвещаване", както ти казваш, то тогава няма ли той да престане да съществува, тъй като е изгубил напълно своето съзнание, защото го е заменил със съзнанието на всички останали?

За взможно - защо не? Във Вселената потенсиалът е безкраен... Всичко е възмижно... Не вярвам обаче че практически някой може да лиши от собственото си съзнание... Просто да е наясно с много други обаче може (придобиването на чужди съзнания ми е малко далеч от представите, ако и да съм фен на Шекли).

Smoking Mirror написа:Алтруистът в общество на егоисти няма ли да се стопи и да се разпръсне своето его сред егото на всички останали, правейки по този начин алтруизма си безсмислен?

Самолишаването от его, според мен, не е по способностите на хората, такива, каквито ги познаваме... Иначе - лигически - ако ти си ввички и правиш каквото правиш, за да са Щастливи тези всички, пак е егоизъм..., но е и алтруизъм едновременно, защото би бил отделна биологична единица... Така алтруизмът не се лишава от смисъл...

Smoking Mirror написа:От друга страна алтруистът не е ли всъщност егоист, който задоволява потребностите си чрез удовлетворяване на потребностите на останалите за своя сметка и с какво това го прави по-съвършен от обикновения незамаскиран егоист?

Прав си тук - задоволяването на личната потребност тези на всички други да са задоволени е егоизъм. А по-съвършена форма го намирам, защото е по-лесно да задоволиш себе си, отколкото да задоволиш всички останали... Тъй като няма начин качествено да се измерва удовлетворението (няма мерни единици, в които да се изрази качество), тук може да се борави единствено с количество... Така, мисля че е ясно, че две е повече от едно... Следователно - алтруистичният егоизъм е по-съвършен от самостоящият... Дали не би било хубаво всички едновременно да се грижат за благото на всички останали?

Smoking Mirror написа:Не е ли всъщност алтруистът един лицемерен егоист, който заблуждава себе си и останалите за своята същност?

Не бих казал... Докато осъзнава алтруизмът си като форма на егоизъм и не парадира с манифестациите му като напълно безкористни и неносещи му удовлетворение, не може да иде реч за лицемерие и заблуда... Ако самият „алтруист“ не е наясно с това, което го категоризира като такъв, то не може да става дума за самозаблуда (играя си малко с думите), а за неосъзнатост...

Smoking Mirror написа:Истинската форма на алтруизъм не е ли алтруизъм с цената на жертва от страна на даващия, който всъщност няма за свой приоритет да дава и това не го прави по-щастлив (т.е. не задоволява една негова нематериална потребност, а по-скоро обратното - пречи му да задоволи своите нематериални потребности) и възможно ли е съществуването на такъв сценарий?

Това, което описваш, според мен, си е чиста проява на мазохизъм... А мазохизмът е потребност... Нейното самоцелно удовлетворяване (приемайки, че е възможно) си е чист егоизъм... Не можеш да вършиш нещо, което не искаш да вършиш... Човекът е разионален в поведението си... Веднага давам пример: робският труд. Ще речеш, че това е принуда... Но робите избират да вършат там-каквото-им-се-нарежда, пред алтернативата (каквато и да е тя). Пак - правят, защото искат.

Smoking Mirror написа:А възможно ли е един живот да бъде "пропилян"?

Може.

Smoking Mirror написа:Ако да - какво означава "пропилян" живот? Посочи ми (ако трябва измисли) пример за пропилян живот. Животът на Николчо пропилян ли е? А на Левски?

Чистото самоволно и пълно бездействие е пропиляване на живота. Примерно. Ако Николчо изпитва удовлетворение от делата си, животът му не е пропилян (поне от една гледна точка - след като всичко е относително, трябва да взема и нея предвид; дори от всяка друга гледна точка да изглежда иначе, отговорът чисто логически би трябвало да бъде положителен <т.е. да се натрупат двете отрицания в „не е пропилян“>). За Левски важи същото. Ако някой някога има полза от съществуването/живота на обекта, то животът не пропилян.

Smoking Mirror написа:Извинявай, че така непрекъснато сипя всякакви въпроси но си ми много интересен, пък си до една много голяма степен тера инкогнита за мен.

Няма за какво да се извиняваш - за мен е удоволствие да отговарям на интересни въпроси, каквито несъмнено бяха твоите! Мога да те уверя, че интересът е взаимен! Остана само ден... Но заповядай пак!

dimage написа:Здравей отново : )

Здравееееей! : )

dimage написа:1. Сподели с нас любимие ти стих (от тези, които ти си създал разбира се)

Мислех да се измъкна с нещо твое, но уточнението ми провали плановете... Ето какво си харесвам най-много (като за теб - цели 3 стиха от едно стихотворение)...:

Ангел написа:...

..................---8---
Научил тогава
......................какво
...............................ще се случи,
злочестият рекъл, без срам,
съдбовната нишка
............................така да усуче:
„Аз всичко за тебе ще дам...“

9.
Намерил
..............острие
..........................благородно,
пропито с отровна ръжда,
Крило си
...............протегнал любовно
и после...
................кръв във дъжда.

...

14.
„Сега
.........след мен
........................ще се хвърли,
ще вдигне ме с свойте Криле -
нали затова
...................Любовта е
.............................................Безсмъртна...?“
Смъртта му отвърнала:
...................................„НЕ.“...

.

dimage написа:2. Сбъдват ли се мечтите?

„Нещата не се случват на Хората - Хората случват нещата“ ---мое. Сбъдват се само тези мечти, които имаме смелостта да сбъднем... И умират само тези, които се осмелим да убием. Няма нищо по-тъжно от изчезването на една мечта. Така че да - мечтите (един вид) се сбъдват.

dimage написа:3. Ако можеше да си животно - какво щеше да си?

Котка... Може би рис... Ако бих имал право на избор, разбира се...

dimage написа:4. Целта оправдва ли средствата?

Зависи от конкретните цел и средства... „Не убивай комара с оръдие“ е казал Конфиций... Ако имаш предвид Целта, за която си мисля: да - потребяването на всяко средство е оправдано.

dimage написа:5. За какво си мислиш точно в момента?

За една уговорка за утре... Хем съм малко нетърпелив и ентусиазиран, хем ми е малко притеснено и страшно...

dimage написа:Лека вечер от мен!

Лека нощ ( ) и спокойни сънища!

Longbow написа:Аз ти благодаря за интересните въпроси! И заповядай пак!

Е щом настояваш (между другото тази тема е най-интересната, която съм чел наскоро )

Та - на въпросите!

1.В предното ми мнение с въпроси, пуснах линк с песен и съответно, питах за посланието й.Тази песен, надявам се ти хареса, макар и тъжна(чух, от доста близо, че си почитател на качествената и смислена музика).Сега ще ти пусна линк към друга - последната записана от един мой - любимец, да го наречем.Сподели впечатленията си от посланието й.

The Show Must Go On

И допълнение - обърни внимание на 30тата секунда от клипа.Ако беше съвременник на групата - би ли бил на такъв концерт? Така да се каже - в романтичното време на рок-динозаври и легенди, които несъмнено дават насока дори на сегашните групи.

И още един въпрос - кое в клипа оставя повече внушения в теб - музиката, текста - самата песен тоест, или видеото - ретроспективно-носталгичното представяне на цяла ера(последното е мое лично мнение - може да се съгласиш/да ми опонираш ако според теб греша )

2.Спомена Конфуций.Не съм сигурен дали следното беше негово, но мисля няма значение :

Най-великата доблест не е в това никога да не паднеш, а да се изправиш всеки път, когато паднеш.

Това важи ли за теб?Или, нека перифразирам - вярваш ли в тази мисъл?Мислиш ли, че си човек, който често пада/греши, но успява да стане/да се поправи достатъчно често?

3.Каза, че религията ти не е вярата в Бог.Какво е за Теб религията?Необходимостта на хората да вярват в нещо, дори в най-лошия момент?Провидението?Или може би средство за манипулация на масите?(как не обичаше тази дума учителката ми по история ).

4.Не е тайна, че учиш право.В този смисъл - законите и властта са област на интерес за теб.Какво мислиш за "Четвъртата власт".Можеш ли да градираш тези 4 "власти" ? Мислиш ли, че някой може да ги градира, бидейки те, толкова различни по своята същност, но и бидейки толкова еднакви в целите и резултатите си?

С това ще ти пожелая лека нощ/лек ден, според времето, в което ще ми отговориш

rogertaylor написа:Е щом настояваш (между другото тази тема е най-интересната, която съм чел наскоро )

Е, как да не настоявам? Благодаря!

rogertaylor написа:Та - на въпросите!

На въпросите...

rogertaylor написа:1.В предното ми мнение с въпроси, пуснах линк с песен и съответно, питах за посланието й.Тази песен, надявам се ти хареса, макар и тъжна(чух, от доста близо, че си почитател на качествената и смислена музика).Сега ще ти пусна линк към друга - последната записана от един мой - любимец, да го наречем.Сподели впечатленията си от посланието й.

The Show Must Go On

Разбира се, че ми хареса! Queen са една от любините ми групи... А тази песен, сега, е от малкото, на които настръхвам многократно... Фреди е...невероятен... Мога само да мечтая за една миниатюрна част от таланта му... Посланието... Чувствам го близко до себе си... Това е осъзнаването на собствените нищожност и величие едновременно... Разтърсващата емоция от разбраната лична преходност и съградената вечна обективна непреходност... Надмогването на тленността и на собствената драма... Успява да докосне едно много тайно кътче на съществото ми...

rogertaylor написа:И допълнение - обърни внимание на 30тата секунда от клипа.Ако беше съвременник на групата - би ли бил на такъв концерт? Така да се каже - в романтичното време на рок-динозаври и легенди, които несъмнено дават насока дори на сегашните групи.

В (почти) никакъв случай не бих си позволил да пропусна изживяването да мога за миг дори да зърна пълният състав на Queen, ако имах тази възможност...

rogertaylor написа:И още един въпрос - кое в клипа оставя повече внушения в теб - музиката, текста - самата песен тоест, или видеото - ретроспективно-носталгичното представяне на цяла ера(последното е мое лично мнение - може да се съгласиш/да ми опонираш ако според теб греша )

Съвсем спокойно отговарям - самата песен. Ако и клипчето да е направено умело, не може да ме изпълни така, както го прави песента... За това, че представя цяла ера - прав си

rogertaylor написа:2.Спомена Конфуций.Не съм сигурен дали следното беше негово, но мисля няма значение :

Най-великата доблест не е в това никога да не паднеш, а да се изправиш всеки път, когато паднеш.

Това важи ли за теб?Или, нека перифразирам - вярваш ли в тази мисъл?Мислиш ли, че си човек, който често пада/греши, но успява да стане/да се поправи достатъчно често?

Да, на Конфиций е. Нека да е доблест, но не я виждам като „най-великата“... Вярвам в нейната истинност, имайки предвид предходната уговорка... Мисля ( ) че съм човек като човек - грешките и паденията ми са неизбежни... Това обаче не означава, че не се стремя да са по-нарядко... Въпреки странната ми склонност уверено и непоклатимо да вървя към осъзнатите си предстоящи крахове... Успявам да „стана“ винаги, когато пожелая... Понякога просто не желая...А че е достатъчно често - съвсем видимо е - жив съм.

rogertaylor написа:3.Каза, че религията ти не е вярата в Бог.Какво е за Теб религията?Необходимостта на хората да вярват в нещо, дори в най-лошия момент?Провидението?Или може би средство за манипулация на масите?(как не обичаше тази дума учителката ми по история ).

Благодаря за главната буква, първо! За мен, религията е личен принцип... Като такъв, тя е избор. Това е изборътна хората да вярват, независимо от остоятелствата - били те крайно негативни, или крайно положителни. Аз вярвам в Човека у всеки човек... Тази вяра ми дава надежда, когато последният е победен/смачкан/паднал и удовлетворение, когато триумфира на върха... Но това е вярата... Религията е друго нещо... Това е потребността от усещането на отделният човек да не бъде сам, да бъде част от едно цяло... В този смисъл, вярата се превръща в религия насила, защото няма два еднакви човека - религиозните норми и представи трябва да се уточнят, което е негъвкаво, в контраст с гъвкавостта и аморфността на вярата... И религията никога не е по мярка на вярата... Все-едно, всички да носим 38-ми номер обувки - болезнено ограничаващо го намирам... Но всеки сам избира за себе си... Религията отнема от отговорността - това е нещо, за което много хора са готови да прежалят абсолютната си всобода... Не и аз обаче... Аз си избирам други окови...

rogertaylor написа:4.Не е тайна, че учиш право.В този смисъл - законите и властта са област на интерес за теб.Какво мислиш за "Четвъртата власт".Можеш ли да градираш тези 4 "власти" ? Мислиш ли, че някой може да ги градира, бидейки те, толкова различни по своята същност, но и бидейки толкова еднакви в целите и резултатите си?

Аз съм малко скептичен към тази „четвърта власт“... Напоследък забелязвам, че новинарстването е станало по-съществено (чети „по-продавано“) от журналистиката... Целта й, според мен, е коренно различна от тази на останалите три... И ако трябва да ги подредя някак, то труте основни биха били на едно ниво, гокато „четвъртата власт“ би била някъде почти извън полезрението - някъде долу вляво... Същността на първите три е в тяхното адекватно взаимопроникване и взаимодействие, с цел благоденствието на обществото... Докато на „четвъртата“ - самоцелното й практикуване и манипулацията (без последното да е заредено с негативен смисъл). И ето - градирах ги

rogertaylor написа:С това ще ти пожелая лека нощ/лек ден, според времето, в което ще ми отговориш

Благодаря! И давай още, докат' е време

Понеже често наблягаш на "мисля", с това е свързан и последният ми въпрос

Cogito ergo sum - мото, което следваш или мото, което те следва

Хайде първо да си поговорим за щастието

1. Може ли човек да бъде наистина, напълно щастлив? И въпросът ми не е дали е възможно да се стекат обстоятелствата по начин, осигуряващ му всички субективни предпоставки за щастие, а дали самата човешка природа е способна да изпита пълно щастие и удовлетворение?
2. Изброй ми твоите предпоставки за щастие; от какво/кого/как имаш нужда, за да си щастлив?
3. 3 мига/периода, в които си се чувствал щастлив или си бил най-близо до това състояние?
4. В наша власт ли е да задържим усещането за щастие или то е изцяло плод на външни обстоятелства?

И още:

5. До каква степен е важно за теб “първото впечатление”? Каква част от личността/душевността на отсрещния е възможно да уловим чрез него? Кои са нещата, които най-лесно могат да ни заблудят при първо впечатление? /съвсем съзнателно не отправям последните 2 въпроса лично към теб/
6. Дай определение за “приятел”? Има ли определен времеви лимит, който отношенията ти с някого трябва да преминат, за да можеш да го наречеш приятел? “Зависим” /тълкувай сам думата/ ли си от приятелите си, в какво отношение и доколко?
7. Кога за последно се почувства напълно удовлетворен от себе си/това, което си направил?
8. Сподели някои от нещата, които ти е казал баща ти и които в най-голяма степен са: повлияли на светогледа ти; помогнали са ти да осмислиш и осъзнаеш сам себе си; към които си се връщал в трудни за теб моменти; които си “копирал” в твои съвети към близки хора /не е задължително, пък мисля, че не е и възможно, да са все различни/?
9. В контекста на горното, помисли за някои подобни неща, които някога ти би казал на сина си и сподели едно от тях?

Ако нещо във въпросите ми преминава предела "прекалено лично", се чувствай съвсем свободен да не му отговаряш, макар да знам, че няма да срещнеш затруднения и да отговориш, неотговаряйки