forum.uni-sofia.bg

е чакам де....

Първия път се влюбих и се загубих. Втория път се влюбих и се намерих. Кратко и ясно. И така, та до днес.

Catherine написа:Първия път се влюбих и се загубих. Втория път се влюбих и се намерих. Кратко и ясно. И така, та до днес.

Прекрасен отговор, БРАВО!!!

Catherine написа:Първия път се влюбих и се загубих. Втория път се влюбих и се намерих. Кратко и ясно. И така, та до днес.

хъхъх, какво съвпадение

Първата ми любов се казва Йоана.
Обикнах я на 13...
Все още я смятам за явление в живота ми.

Първата ми любов - Стефан, колко сълзи изревах по тоя жмугльо , сега се радвам, че тогава болният ми детски мозък ме спря да направя някоя глупост като ме заряза, ох, тежко беше .
Ноооо, уорд ъппп еврибади сеееей

Първата ми детска любов се случи когато за първи път видях образа си в огледало...

DADO написа:Споделете. Разкажете нещо за първата си любов - за изживяването, трепета и т.н. Незабравима ли е първата любов според вас?

Това е като шарката - цаката е да я хванеш в ранна детска възраст, че бърззо да ти мине,
че колкото по-голям ставаш
толкова по-трудно минава...

Абе, Пешо, майтап, майтап, ама не знам дали осъзнаваш колко прав си точно.
След като си я преживееш, както си му е редът (вариациите в силата и изявата на чуФствата вече зависят от самия човек - съвсем като при шарката), някак претръпваш и спираш да се връзваш за глупости. Имунитет.
А това вероятно невинаги е за добро, но в общия случай спестява много драми и ядове.

Да, знам колко съм прав.
Аз карах късна любовна шарка.

Е, какво разбираш под "късна"? Щото и мойта не беше предпубертетна/пубертетна, но си беше тъкмо навременна (по субективна преценка, разбира се).

най-боли след раздялата с първата любов

Първите трепети бяха в детската градина.... Ники се казваше. Висок, рус, със сини очи... Сега като се виждаме само се поздравяваме. Тогана колко го гоних... Лапешки работи.

Първата осъзната - Наско. Футболистче, Висок, рус, със зелени очи. Живееше в една къща в квартала. Седях на оградата му, за да следя кога ще се прибере... Така и не ме забеляза, но за мен все още си е много ценен човек. Голям рев беше като завърши и замина за Елхово завинаги. От тогава не съм го виждала. Само щастие му пожелавам.