forum.uni-sofia.bg

Ха.... ха... ха.... х... а...


Леле, ще се пръсна от смях!!! То бива остроумие, ама чак толкоз!!!

Приписват ми се думи, които не съм изричал. Не съм коментирал религиозни системи и не съм споменавал нищо за вярвания. В мнението ми за силата говорех за векторната величина, измервана в нютони. Бях извън темата, за да предизвикам противопоставяне, но явно не се получи.
П.П. как се определя религиозната ориентация на човек, който никога не е споменавал в какво вярва?

FightForFreedom написа:Аз не вярвам, че която и да е било идеология е усвоима за последователи. Видно е, че пропастта между учителите и учениците е огромна. Може би всеки, който иска да постигне велики дела, трябва да се откаже от школи и учители и да избере сам пътя си

Това отговаря ли на въпроса ти

Мила, защо изобщо трябва да локваш темата?

Казах "може би" защото ми хрумна като идея... Иначе аз самият си основавам идеите на неща, които са ми били преподавани на различни места и по-късно съм доразвил за себе си. Искам да кажа, че аз самият не съм добра илюстрация за това мое хрумване, както и хрумването не е добра илюстрация за мен.

1. Вярвам в един Бог Отец, Вседържител, Творец на небето и земята, на всичко видимо и невидимо.
2. И в един Господ Иисус Христос, Сина Божий, Единородния, Който е роден от Отца преди всички векове: Светлина от Светлина, Бог истинен от Бог истинен, роден, несътворен, единосъщен с Отца, чрез Когото всичко е станало.

3. Който заради нас, човеците, и заради нашето спасение слезе от небесата и се въплъти от Духа Светаго и Дева Мария и стана човек.

4. И бе разпнат за нас при Понтия Пилата, и страда, и бе погребан.

5. И възкръсна в третия ден, според Писанията.

6. И възлезе на небесата и седи отдясно на Отца.

7. И пак ще дойде със слава да съди живи и мъртви и царството Му не ще има край.

8. И в Духа Светаго, Господа, Животоворящия, който от Отца изхожда, Комуто се покланяме и го славим наравно с Отца и Сина, и Който е говорил чрез пророците.

9. В едната, света, вселенска (съборна) и апостолска Църква.

10. Изповядвам едно кръщение за опрощаване на греховете.

11. Чакам възкресение на мъртвите.

12. И живот в бъдещия век! Амин.

Аз съм пантеист ... вярвам, че Бог се разтваря във вселената, че всеки от нас е част от цялото наречено Бог ... тревата, зелето, звездата, клавиатурата ми и аз ... създадени сме от едно и също нещо, от някакви миниатюрни частици ... въздух и аз е едно и също ... ти и аз сме едно ...

Като малка вярвах в Бог(в християнския бог), дори се молех всяка вечер - така правеше и баба ми, тя всъщност бе човекът, който ме научи как да се моля. След време обаче, както обичат да казват хората разбрах, че се моля на себе си . Вече като що-годе израстнал човек съм с по-различна представа за света; не вярвам във всемогъщото божество, което вижда всичко и направлява живота ни; на което се молим, на което всяка религия дава различно име. В последните години се ориентирах към Будизма, не като религия, а по-скоро като светоусещане, като вяра в твоите собсвени възможности да откриеш "Бога" в самия себе си. Поставям го в кавички, защото вече отдавна не влагам в тази дума смисъла, който и приписват всички. Да откриеш Бога в себе си, като да се промениш, да се самоусъвършенстваш, да се стремиш към по-доброто, по-мъдрото, по-състрадателното "себе си" и накрая да успееш да прозреш Истината, Същината на живота и да преодолееш тленното в себе си, намирайки нещо по-висшо. В това вярвам сега.

именно това виждам и аз в идеята на религията изобщо. изначално с цел по-почтен и добър живот тя е добила тираничен характер (не визирам конкретна религия,в повечето го има..)
отклонението от някаква установена норма на поведение те прави грешник.за мен единственият Бог е в сърцето,той е онази светлина,която ти показва правилния път и дава криле на съзнанието ти,дава ти вяра в самия себе си.

Вярвам,че не вярвам в нищо Колкото и банално да ви звучи...но,хей - вярата не е нещо оригинално,is it

Аз съм агностичка. Мноооооооого удобен вариянт
Като цяло обаче съм склонна да не вярвам в нищо, което не мога да видя,чуя, помириша, докосна, усетя, почувствам и т.н ...

Аз пък предпочитам да предполагам разни неща. Предполагам, че има Бог, че мисли за мен и че ме обича. Може да греша, но поне ми е адски хубаво да се заблуждавам.

Предполагам, че така разсъждава всеки разумен вярващ, но няма как да знам, защото са ме възпитавали в духа на най-циничен атеизъм.

Атеист съм - за мен богове няма.

Не ти трябват "богове". И за мен богове няма. Бог е един и един е Бог.

Вярвам в Бог,да.Християнството ме урежда като религия.

Човекът е единствена мяра за всяко добро и зло. Вярата в богове, духове, караконджули и т.н. е за хора, които са се отказали от интелекта си и предпочитат да не си задават въпроси