forum.uni-sofia.bg

Мда, всъщност това е ВЪПРОСЪТ ... с главни букви

Налагането на санкция по презумпция предпоставя защита на материални права. Наличието на материални права предполага и наличието на задължения,а също и субективен носител на такива.
При стоките и услугите на субсидия/издръжка от държавния бюджет не са налице такива, тъй като загубите се покриват със средствата на българските данъкоплатци - т.е качеството "изрядност" се игнорира напълно, тъй като в крайна сметка вредите се плащат от "потенцилните нарушители".
Пример държавната дотация за БДЖ годишно възлиза на около 50 млн., а печалбите на 12 млн!

Да, но БДЖ си е държавна собственост, а СКГТ е търговско дружество, това даде прави и да се отдадат на концесия някои линии (72, 404). В случая обаче въпросът е има ли право СКГТ да пише фишове и да налага глоби, при положение, че не е правораздавателен орган.

Berserker написа:Да, но БДЖ си е държавна собственост, а СКГТ е търговско дружество, това даде прави и да се отдадат на концесия някои линии (72, 404). В случая обаче въпросът е има ли право СКГТ да пише фишове и да налага глоби, при положение, че не е правораздавателен орган.

По мое мнение смесените дружества са типичен пример за объркана правна антропология. Конституирането на субект по Търговския закон по презумпция предпоставя наличието на функцията "състезателност на страните", т.е еднакви процесуални възможности на субектите по взаимоотношението. Пример - увеличението на заплатите на служителите в СКГТ не отговаряха на икономическите реалности. Ако частен субект раздава повече отколкото е припечелил без да проследяваме хронологията на тази релация във времето и пространство може да заключим какъв ще е резултатът

Абе не можете ли на прост език да го кажете?! Например: "Не,не може щото няма правата да налага глоби щото е нам-си-кво си" или "Да,може щото бла-бла-бла"?!

Levitt.Alex написа:По мое мнение смесените дружества са типичен пример за объркана правна антропология. Конституирането на субект по Търговския закон по презумпция предпоставя наличието на функцията "състезателност на страните", т.е еднакви процесуални възможности на субектите по взаимоотношението. Пример - увеличението на заплатите на служителите в СКГТ не отговаряха на икономическите реалности. Ако частен субект раздава повече отколкото е припечелил без да проследяваме хронологията на тази релация във времето и пространство може да заключим какъв ще е резултатът

Колега, евала за изказа, ама не е ли малко "елементарен" като за форум, бил той и студентски...