Zahariev написа:
Да, сигурно е по-добре да работиш за дебеловрати негри, отколкото за дебеловрати българи.
Мех, явно просто не си успял да си намериш нормална работа тук.
Мен и с нож да ме заплашват не бих отишъл да работя там.При все , че тук изкарвам 1000+
Аз никога не съм работил за негри, а и да бих работил, ако говорим само за цвета на кожата -
не намирам проблем.
Така. Отначало мислех, да не отговарям обемно, ама няма начин. И това не го правя
от желание да споря, а с усилие да представя една различна позиция.
През кратката ми работна кариера в България (около 1 година общо), съм работил 3
различни неща.
Какво се случи при първото:
1/ Мизерна заплата - пиши го 2.5лв. на час или нещо такова. Все пак говорим за преди четири години.
Но това не е всичко. След като шефовете видяха, че някои от нас превеха повече часове, понеже понякога
естеството на работата просто го изискваше, решиха да клъцнат почасовата надница и ни застопориха
твърди 350 лева;
2/ Недобро отношение към персонала - самият ни шеф беше доста...гадничък, а на всичко отгоре
само около 10 % от персонала получаваха ваучъри за безплатно ползване на услугата, с която се занимаваше
фирмата (няма да казвам имена);
3/ Липса на транспорт през нощите. Шах-мат. Човек със заплата по 350 лева да вика такси всеки трети
работен ден, защото работата го налага. Хайде сложи заплата от 260-280 лева сега.
Втората работа.
1/ Сравнително по-добро заплащане. Около 700 лева, но изкарано с цената на Сизифови мъки (тук не преувеличавам).
Бяхме буквално ПРЕексплоатирани.
2/ Изключително двулични колеги (всичките българи), които само чакаха някой да си тръгне, за да
заговорят срещу него. Да не говорим, че някои от шефовете определено НЕ харесваха дадени индивиди
и открито ВИНАГИ им налагаха най-тежката работа.
3/ Осигурен нощен транспорт, но тук лошото е, че доста често трябваше да слизам
на около 400 -500 метра от къщи, защото естествено таксито не беше индивидуално.
4/ Открита лъжа за работното време при наемането на служители.
Третата работа
1/ Липса на всякаква твърда заплата, при условие, че беше обещана такава. Работи се изцяло на проценти.
2/ Отказ дори да се плати транспорта (не може за работа, която включва непрекъснато движение да се даде
една карта за 20 човека.)
3/ Отказ да се покрият дори служебните телефонни разходи на начинаещите.
Така. Сега няколко думи за работата в САЩ.
1/ Супер мизерно (За САЩ) платена. Има няма 3 бона на месец.
2/ Изключително експлоатираща на моменти (бачкал съм по 19 часа на ден), но за сметка на
това платени с 50 % отгоре, което означава, че за тия 19 часа изкарваш 300 долара - еми
аз съм "за". В 80 % от времето работата е изключително лека, приятна и неангажираща.
Случвало ми се е от 8 часа работен ден да играя на карти 4 и още 2 часа на компютърни игри.
3/ Доста двулични колеги (да кажем 30 % от тях), като интересното е, че към края на престоя им поведението им
доста се подобри.
4/ Страхотни колеги и шефове (70 %) - карат те до прага на къщата ти след работа, дават ти колело,
разрешават ти да спиш в огромно имение, дават ти колата си да я караш САМ, когато имаш нужда,
отиват с теб до нейвито, за да ти купят лаптоп от тяхно име. Подслоняват те в къщата си, когато няма
къде да отидеш, за смешните пари от 20 долара на седмица (Негър ни подслони. При това един от най-готините
хора, които познавам).
5/ Супер готини тийм билидинги. Купони, барбекюта, възможност за ВСИЧКИ служители
да посещават старинните имения, които фирмата стопансива (с това се занимава тя) и не само това,
ами възможност да водят КОГОТО поискат в тях.
6/ Пускаха ме в почивка по 1 час на ден, понякога повече. Винаги ми даваха необходимите дни, които исках
за неработни дни. Успях да отида до Бостън няколко пъти, посетих Ниагара, благодарение на това.
Надявам се отговорих на въпроса ти дали е по-добре. Ами да. И то в пъти.
Обичам България и наистина искам да се устроя тук, когато му дойде времето. Засега обаче докато съм
студент (дай боже по-кратко), искам да се възползвам докрай от възможностите, които имам.
