Здравейте, ето и моето творение. Опитах се да пресъздам това, което си спомнях що годе след изпита

. За пръв път пиша подобно нещо, така че и идея си нямам как се е получило...
На един клик разстояние
Живял някога,някъде мамин Кънчо. Той бил един щастлив човек.. Леко позакъснелите нишки на самостоятелност и отговорност се пробудили в кънчовата душа като настървени вълчета. И така на крехката възраст от 35г решил да се отдели от семейното гнездо. Все пак Кънчо не бил достатъчно дорасъл, за да си пере сам мръсните чорапи, тогава на помощ се притичала скромната особа на майка му, но това е незначителна подробност.
Нашият герой бил доволен от себе си, направил голямата крачка, вече щеше да се справя сам в живота. Тъй като Кънчо бил безработен по цял ден се чудел какво да прави и струва, след няколко седмици броенето на мухите започнало да му втръсва. Тогава този честен българин открил компютъра.Компютърът с главно к. Тази иначе на вид малка машина бързо се превърнала в неговия най-верен помощник, но нещо липсвало...
В един пролетен ден нашата душичка се събудила по-рано от обикновено-около 2.30 на обяд. Изведнъж жестоко чувство проболо кънчовото сърце. Той бил самотен. Много самотен. Нямал приятели, даже и куче си нямал. Да, наистина пощальонът го поздравявал от време на време, но това вече не било достатъчно. Нямал си и приятелка, а сърцето му било пълно с любов ,чакаща да се излее като язовир върху някоя гълъбица.Кънчо започнал да си блъска главата в търсене на решение, мислил доста време-около половин час, но идеи-нямало. Леко отчаян , той решил да отиде до местната баничарница за баничка. Стигнал там и какво да види огромна опашка. Това не било случайно, защото за направата на тези баници се използвали яйца от най-щастливите кокошки, живяли някога. Този факт моментално свалял цената от 50ст за бр яйце на 25, но това е друга тема. Докато чакал Кънчо неволно се заслушал; в един доста оживен разговор между 2 дами на около 70г. А той билс ледният:
-Пено, ако знаеш какво стана, снощи се джойнах в един сайт-Фейсбук, сиреч- лицева книга. И веднага имах цели 3 покани за приятелство, даже ед ин младеж на 60 ме сръчка, хе-хе и ми прати любовно писмо.
-Олеле, ама това истинска книга ли е ?
-Не, ма това е в интернету, на компютару.
-Ааа, разбирам. И аз тогава ще си снимам лицето и ще го сложа в тая лицева книга, няма да изостава баба ти Пена, я !
Кънчо се сепнал, правилно ли бе дочул любовно писмо, щом има меразклии за тая бабка, какво оставаше за него, та той беше истински Аполон. Кънчовото сърце затупка от щастие, радостно с баничката в ръка той затича към вкъщи. Направи си и той профил в тая лицева книга. И какво да види, не след дълго вече имаше покана за приятелство и то не от кой да е , а от една изключително привлекателна мустаката тигрица. Щом зърна снимката и Кънчо в мигом се влюби. Да това беше любов от пръв поглед. И така двамата започнаха да си пишат. След известно време с помощта на мишката и клавиатурата те задълбочиха комуникацията си до 2 часа дневно. Май най-накрая Кънчо си имаше сериозна връзка.
Нашият герой бе много щастлив, но дойде време да се развива нравстено,тогава Кънчо се насочи към аграрството. Направи си своя собст вена виртуална ферма. Даже вече първите му домати бяха годни за бране. С един клик на мишката Кънчо стана следващият български фермер, но не от „Фермер търси жена”, той беше намерил своята мустаката любов вече.
Икономиката също се отдаваше на Кънчо. Нямаше сметка, която да не му излезе. Но все пак, той не беше истински икономист-не се печеше по плажовете в Катар (не за друго, жегата не му понасяше), каквато е истинската задача на един такъв човек. Не след делго Кънчо откри онлайн шопинга, сиреч с едно кликване можеше да си поръча анцуНг от любимата си пернишка марка „Адибас”. Е, какво повече да иска човек, помисли си К ънчо и се подхили под мустак .Започна да изпитва съжаление към всички онези, които пазаруваха по старомодния начин.Глупаци ,те трябваше да направят някакво физическо действие, за да стигнат до магазините, а той можеше просто да цъкне и Воала. Така излизанията на Кънчо се сведоха до минимум.
Освен всички други таланти, които притежаваше Кънчо беше и всепризнат кулинар, но след втория месец на самостоятелен живот полусоровите яйца за закуска,обед и вечеря, започнаха да му омръзват. Все пак, той беше истински мъж, а всички знаем, че любовта на мъжа минава през стомаха. Това положение беше недупостимо за Кънчо. Тогава той реши да се допита отново до верния си другар- комп.ютъра. Загледа се в една шарена реклама за доставка на храна по домовете, кликайки на нея, той започна да негодува как не се е сетил по-рано, та тя през цялото време е била пред очите му. Беше възможно да си поръчва и любимата баничка онлайн, че дори и с бонус-боза.Кънчо се усмихна самодоволно, вече нямаше да има нужда да извървява петминутния досаден път до кварталната баничарница. Кому беше нужно да излиза навън и да се движи , нима е полезно за здравето...глупости, каза си Кънчо. Вече нямаше смисъл да напуска дома си никога повече. Имаше си нов живот, макар и виртуален. но с едно кликане на мишката всичко се осмисляше.
Но да се върнем към един много важен аспект от кънчовия живот, а именно- лицевата книга. Там той вече се бе превърнал в истински лидер на общуването, има6е 500 приятели ,беше добавил дори и президента на България, което предизвикваше известна доза гордост и леко вирене на носа. Не познаваше нито един от тези хора, но какво от това, бройката беше важна, а тя беше-500.
През едид неделен следобед Кънчо попадна на онлайн издание на новините на известна тв програма. Предаваха на живо някакъв протест на хора, наричащи себе си филолози и литературоведи (нашият герой не беше много сигурен какво означават тези думи) , те протестираха срещу липсата на дори минимална култура в подрастващото поколение, което като чуеше „Под игото” си помисляше за някоя нова компютърна игра, вероятно, но не и за книга. Те призоваваха населението към по-малко кликания на мишката и повече разлистване на страниците на книгите. Пфф , идиоти, помисли си Кънчо.За какво ми е да чета книги, та аз мога да си свалям хиляди филми от интернет и то съвсем легално. Нима трябва да си чел много и да имаш богата обща култура, за да се наречеш културен? Неее, трябва ти една 3ка в дипломата и даже може да станеш следващия министър на културата. Аз съм много по-културен от всички тях взети заедно. Смешници, ветрогонци...АСТА не успя да ме спре, та те ли ще успеят. ХА-ХА магарешки глави.
Всичко вървеше по цветя и рози за Кънчо, докато един ден не се случи най-ужасното...компютърът му се развали, непоправимо. Какво щеше да прави от тук насетне нашият герой? Целият му живот беше там, целият му живот зависеше от тази машина. Как щеше да поддържа любовта си с Димитричка, когато преди беше достатъчно да кликне веднъж. Как щеше да гледа филми, как щеше да си поръчва любимата баничка? Дотолкова се беше пристрастил, че беше загубил връзка с реалността. А сега попадна отново в реалния живот и това не му хареса. Какво щеше д аправи там? Умението да контактува лице в лице беше някъде дълбоко заровено у него, тялото му не изпитваше вече нуждата от движение. Как щеше да оцелее? Кънчо не знаеше какво да прави. Легна на пода и заплака.
Във всеки един от нас лежи по един малък Кънчо . Но като едни умни хора, каквито сме, не бива да допускаме виртуалният свят да надделее над реалния. Да, интернет пространството предлага много блага, но ние не трябва да се потапяме изцяло в тях и да позволим фалшивото да измести истинското. Ако разбира, се не искаме да ни сполети злочестата участ на Кънчо. И вместо повредата на един компютър да е минимален проблем, да се окаже краят не нашия живот. Живот „изживян” пред монитора.