forum.uni-sofia.bg

Ох, гениална е, трябва пак да я прочета. Колко да е прекрасна тази книга? <3

1. Всичко си има време, време има за всяка работа под небето:
2. време да се родиш, и време да умреш; време да садиш, и време да скубеш насаденото;
3. време да убиваш, и време да лекуваш; време да събаряш, и време да съграждаш;
4. време да плачеш, и време да се смееш; време да тъгуваш, и време да играеш;
5. време да разхвърляш камъни, и време да събираш камъни; време да прегръщаш и време да избягваш прегръдки;
6. време да търсиш, и време да губиш; време да къташ, и време да пилееш;
7. време да раздираш, и време да съшиваш; време да мълчиш, и време да говориш;
8. време да обичаш, и време да мразиш; време за война, и време за мир.

Станах по-рано, за да си чета "Сянката на вятъра"
Съвсем в началото съм, а много ме грабна.
Толкова ми говориха за тази Книга... ще вземе да се окаже, че си е заслужила хвалебствията.
Осем без десет е, а вече си имам лайтмотив

"Ако бях отделил време да разсъдя, щях да разбера, че моята преданост към Клара ми носи единствено страдание. Навярно заради това я обожавах още повече, заради вечната човешка глупост да се стремим към онези, които ни причиняват болка."

"Скачай на колелото, КУЧКО! (многозначително намигане)"

в очакване на края на света

“The sea is nothing but a library of all the tears in history.”
― Lemony Snicket

Обичам те. Надявам се, ти - мене.

Но - вжеглени във общия хомот,

да си го кажем просто няма време...

...И си отива нашият живот.

Във делници, в неща и грижи сиви,

във прози, в труд, и грапав, и суров,

безмислен, смислен - просто си отива.

Във всичко друго, само не в любов.

Между две скуки, между два етажа...

И ако някога се изтърва

"обичам те" срамливо да ти кажа,

повярвай, не е истина това.

"Обичам те" е просто малко. Много,

безкрайно те обичам! Но защо

да ти го казвам? Нужно ли е? То го

живеем двама. В двама ни е то.

В душите ни, в децата ни, във всичко.

И в общия ни път трънлив, не нов.

Обичам те. Но що са трите срички

пред нас - безкрайносричната любов.

“I can never read all the books I want; I can never be all the people I want and live all the lives I want. I can never train myself in all the skills I want. And why do I want? I want to live and feel all the shades, tones and variations of mental and physical experience possible in life. And I am horribly limited.”
--Sylvia Plath

Светлината на пътя, осеян с лед
носи мраморна тишина.
Там във бялото смисълът е отнет
и облечен е в самота.

“How can you possibly know how much I miss you?" he said. "Have you got some sort of built-in miss-o-meter that can give us a reading?" "I'm a girl; of course I have a built-in miss-o-meter.”

‎"така е в този свят
сглобен със сърп и чук
всеки обожава някой
който обожава друг"

I was gonna conquer the world, but then I saw something shiny, and I got distracted.