Размотвам се аз из квартала, оказвам се в нашата училищна лавка с 2 приятелки. (Училището ми не е в квартала, а на майната си.

) Те отиват за някаква уговорка, а аз оставам и попададам на сина на някаква мутра и гарда му. Пием кафе. Момчето говори супер интелигентно.

Отнякъде дофтасва майка ми. Предупреждавам я кой е човекът, тъй като виждам, че е в заядливо настроение. Усещам се, че закъснявам за уговорка с 2-те приятелки от по-рано и други хора. Оставям майка ми с мутрата в кафето и отлитам. Буквално.
Хвърча над квартала, оказва се, че с мен по незнайни причини се надпреварва някаква руса, пъпчива нахалница. Ядосва ме. Започваме да се караме докато си летим над някаква детска площадка. В някакъв момент осъзнавам, че тя иска не просто да ме изпревари, а направо да ме ликвидира. Спираме се до ъгъла (горния) на една жълта сграда (каквато няма в квартала, ест

) и аз започвам да я налагам яростно като назобан боксьор. Налягам я с някаква дебела книга

(поздрав, Мила). Тя бавничко си се свлича по жълтата стена, подозирам, че може леко да съм я усмъртила.
Бързам и си долитам бързо в нас, където на вратата (на апартамент, различен от този, в който де факто живея) срещам приятелите. Влизаме и едната мацка тича да си оправя косата на огледалото в банята набързо (единственото правдоподобно нещо в тоя сън!). На вратата се звъни и през шпионката виждам някакво яко къдраво момче, което прилича на Хари от "Стъклен дом".

Оказва се, че моите момичета го познават, но аз идея нямам откъде той знае къде живея аз. И така докато е на вратата още се разбудих.
Отдавна не бях помнила толкова идиотски сън.

Creating memories...
Nankuranaisa.