На чудна приказна пътечка
вълчица и койот се срещат.
От душицата й светла, нежна мила
страшна сила заизвира.
Объркан тук безделният койот
забавя без да иска своя ход;
нещо непознато в него се надига
със сила нова, пълна, жива.
Неясният му трепет щом съзира,
безгласното си знание за миг събира,
из необятното пространство го запраща
и клетникът в неземния капан се хваща.
За думи време не остава,
вълчицата по пътя продължава,
а той се чуди и са мае
дали това реалността е.
И ето не минава и секунда
и без следа от никаква почуда,
с плахи стъпки тръгва той напред,
обгърнат от магията навред.
От този ден нататък - с воя -
на света за този миг припомня -
за вълчицата със Дара, дето
показа истинския Господар - Сърцето.
~~~~
Смисъл няма, няма и да има.
В безкрая всеки сам си се намира.
И всички хора, духчета и животинки
са на нищото печат, а на себе си - картинки.
Дали звездите ще изгреят сутринта
или Слънчо ще засвети през нощта,
Луната няма и да ще да възрази,
но.. "О! Чудо е това! О! Време за мечти!"
Треви, дървета, планини;
облаци, звезди, мъглявини;
събират се и в шепа на дете,
простират се и в ширното Небе.
И няма нито криви, нито прави -
и нито в разлика живеем.. или забрави?
В граници оплетени понякога се скитаме,
но веднъж осбоводим ли се - със вечността политаме..
И пак наново.. във вечно новия безкрай,
където Аз съм Ти, а пък Април е Май.
Където огънят съзнанията ще възпламени,
където нито имаме желания, нито същини.
~~~
Едно и две, и три, и четири;
безкрай в безкрая си, и той в безкрая.
И пет, и шест, и седем грешници
ни с шум пристигат, ни с имена се славят.
В стая - мрак. А в мрака - огледало -
царство на безброй и една реалности.
В тъмнината то единствено видяло
тишина навред и силует без граници.
"Две плюс две" във хаоса се изгубва;
свещта от своя пламък се разтапя.
Венера с Марс пътека пак си търсят,
та в края й прекрасно да угаснат.
Угаснат ли - се Слънце ражда,
огрява то и слепите площади.
А спра ли да броя - тишина настава -
в мен си Ти, а мен ме няма.
~~~
Никой нищо не знае,
в никой нищото спи,
във нищото всичко това е,
от което изтъкани сме ний.
На светлината сме любимо отроче,
на звука сме най-мили чада -
в света, в който всичко едно е,
в света на безрбой чудеса.
Никой нищо не знае,
не му и трябва дори -
той част от всички блага е
и в тях той цъфти ли, цъфти..
