forum.uni-sofia.bg

Prudence написа:Моят съвет: Бягай!

Е що така гониш децата бе!?

Master_of_Sin написа:

Prudence написа:Моят съвет: Бягай!

Е що така гониш децата бе!?

Мнението обижда друг потребител и по този начин нарушава Правилата на Форума! Въздържай се от подобни коментари!

Няма такова нещо като 'идеалната половинка'. Има най-подходящ човек според нашите виждания сред многото подходящи и не толкова подходящи. Има напасване на характери,външен вид,отношение към хората и света... Идеален ни се струва човекът в който се влюбваме в началото,но с времето любовта започва да проглежда..
Но е хубаво човек да е идеалист и да вярва до някаква степен дори да знае,че на практика няма идеални хора..идеални отношения,каузи,идеи и т.н.

За мен най-подходящ би бил човек с добро сърце,добро отношение към мен,такъв който да ме уважава и цени моите избори независимо какви са..човек с хубава външност,който споделя мнението ми за много неща,но и който знае как да отстоява своето без да го налага..Човек,който,узнавайки все повече и повече неща за мен (независимо + или -) да се влюбва и въпреки всичко да ме оценява.Който да върви до мен и просто да ме разбира. Та това наричам аз 'идеалната половинка'...

Но всъщност излиза,че само веднъж съм се влюбвала в такъв човек..останалите са били все сред НЕподходящите..
Затова мисля, че колкото и да си изграждаме идеали,то не се знае в даден момент дали бихме предпочели този идеал пред някой различен от него..

Аз имах перфектната половинка. С оглед на другите потенциални половинки осъзнавам, че съм изпуснал нещо безценно.

То ако е перфектна, няма тръпка.

За мен няма тръпка, когато интересите й се изчерпват с чалга и грим.

Не става въпрос само за интереси и според мене малко се изсили

То е ясно, че перфектни хора няма. Аз просто казвам, че бях намерил такъв човек, който със всичките си недостатъци в моите очи беше перфектен. Относно изсилването..не знам кое точно маркираш.

Е определението "перфектна"...nevermind

Изчетох доста конкретни описания...Все пак не си избираме партньора по каталог, нали така?
Идеалната половинка (ако изобщо може да се говори за такава) е този човек, който ти преобръща представите за идеална половинка. Защото ти показва една различна перспектива, която дотогава не си познавал или оценявал. И точно оттам идва тръпката - да изживееш нещо неочаквано, вълнуващо.
Когато човек е сам, има определени представи за себе си и изискванията си. Но когато срещне някого, често се изненадва от нетърпимостта си към определени навици/недостатъци у него или пък точно обратното - проявява неподозирана толерантност. Така че много вероятно е да се обвържеш с такъв типаж,за когото си смятал, че не ти е по вкуса. Животът поднася толкова изненади...

Leila_Valera написа:Изчетох доста конкретни описания...Все пак не си избираме партньора по каталог, нали така?
Идеалната половинка (ако изобщо може да се говори за такава) е този човек, който ти преобръща представите за идеална половинка. Защото ти показва една различна перспектива, която дотогава не си познавал или оценявал. И точно оттам идва тръпката - да изживееш нещо неочаквано, вълнуващо.

Тру, тру...
И така докато си намери друга на която да преобърне представите и да преобръща в леглото

идеалната половинка показва, когато нещо не е наред, а не аз да си мисля, че всичко е супер, а в един момент да разбера, че то от една седмица изобщо не е наред.

Брейй, значи аз съм била идеална половинка. Винаги като нещо ме зачовърка, веднага си изпявам всичко и хич не разчитам на намеци, както повечето жени (щото това да правиш намеци на мъж си е causa perduta).

Много разумно!