С няколко думи за експеримента, който има за цел да посъвземе старозагорската опера - на Античния театър това лято трябваше да поставят "Княз Игор", но за щастие се усетиха, че нито има кой да го изпее, нито има кой да го гледа (не и повече от 2 представления) и затова направиха Вердиеви вечери, като в рамките на 3 часа представят нещо като "The Best Of" Трубадур, Риголето и Травиата.
Сега, доколко беше "най-доброто" - може да се спори. Примерно, чудовищната ария на Ди Луна я нямаше, нямаше я и последната ария на Виолета, нямаше го и прекрасния дует на Ди Луна и Азучена... това, само по себе си, е трудно да се прости, но по-лошото е, че не съумяха да разкажат историите в съответните опери.
В "Трубадур" разказът вървеше що-годе добре, но стигнаха само до стретата на Манрико (в ролята на когото за пръв път слушах Мартин Илиев, който - колкото да го обсъждат, понеже не от всеки баритон става тенор - си звучеше страхотно. Ама наистина много страхотно, то май неговото изпълнение беше най-доброто за вечерта (с една малка уговорка). Та мина си стретата и аха да го убият и... антракт, след което - Риголето.
Голямо препускане, голямо чудо - "Травиата" беше само за цвят, а точно там историята се разказва от точно 4 арии и една хорова сцена. А аз уцелих и компромисен състав, в който само гореспоменатият тенор и Венци Анастасов наистина си струваха - само дето Венци е болен и като го чух още от "Трубадур"... брррр, едно, че имаше хрипове и второ, звучеше нехарактерно светло. Разбира се, после се събра и в "Риголето" показа кон боб яде ли

Но ето, това е истинският професионалист - пя Ди Луна, Риголето и стария Жермон в рамките на една вечер. При това - болен и с изкълчен крак. И се справи съвсем нелошо (с малката уговорка за първата опера). А аз деликатно пропуснах половината от "Риголето", защото имам остра непоносимост към тенора, който пя Херцога. Дръпнах се настрани с арфистката и се наприказвахме като бели хора. Ей затова го обичам Античния форум.
Иначе постановката би зарадвала всички фенове на Бочели, Тримата тенори, Сара Брайтмън и Андре Рийо. Комерс отвсякъде, но разбирам, че в момента е наложителен. Само дето можеха мааааалко да се постараят и поне да поразкажат малко оперите, а не да е клъв оттук и клъв оттам.
Сега отивам да си плюя в пазвата, защото отидох, без да проверя състава и се оказа, че съм се разминала на косъм с Румен Дойков в 2 от заглавията.
