mkaDGr написа:@NiaMarinova
Това, че математиката е неизбежна ми е ясно. За момента я харесвам, но от разни форуми научавам, че доста сериозно се заблуждавам, ако мисля, че ще ми е приятна и по-натам

A иначе можеш ли да ми отговориш на това, което питах, или не знаеш ?
Всъщност въпреки че математиката нататък е трудна, тя също така е доста интересна. Каквото и да учиш в университета не може да очакваш да ти е лесно, но пък важното е да харесваш това, което учиш та поне да ти е приятно докато прекарваш много време в изучаването му.
Аз например по едно време научих малко Математичен Анализ и линейна алгебра, тези две дисциплини се учат във всички специалности поради голямото им практическо приложение. Анализа си започнал да учиш още в училище (граници,редици,производни, изследване на функции..), но на много примитивно ниво. В университета всичко ще трябва да се доказва и да се използват по строги доказателства, за разлика от училишните учебници, където на много места пише "това твърдение ще приемем без доказателство". Като цяло освен производни ще трябва да учиш и диференциали (Ако си ползвал означението на Лайбнитз dy/dx за производна, само dy ти е диференциал), които са безкрайно малки нараствания на функциите. Заедно с това се учат и поизводни на логаритмични и показателни функции, също така и обратните тригонометрични, елиптични и хиперболични функции. Като цяло другото в тази насока са просто теореми отнасящи се до изследването на функции и една теорема (правило на Лопитал), която ти позволява да премахваш неопределености от граници (0/0 например).
След това естествено се учи обратното действие на диференцирането - интегриране. Тоест по дадена производна да намериш примитивните функции, такива функции, които ако бъдат диференцирани получаваш дадената в неопределения интеграла функция.
Оказва се, че операцията интегриране е тясно свързана с намирането на площ-та под зададена чрез функция крива. И за това се учат и друг вид интеграли-Риманови, които по дефиницията им са площ под графика на функция. След теоремата на Нютон-Лайбнитз се разбира връзката между двата интеграла.
След като се изучи това следващата стъпка е генерализирането на тези методи за функции с множество променливи. Учат се още един вид производни (частни) и още няколко интеграла, но ако си разбрал предходното това е просто естествено разширение.
В линейната алгебра трябва да се сблъскаш с обекти, които са съвсем различни от , това което си виждал преди( матрици, детерминанти), но като ги поопознаеш всъщтност са пряко свързани с познати неща ( системи от линейни уравнения, линейни трансформации върху вектори итн...).
Като цяло линейната алгебра се отнася до линейни зависимости. Чрез нея можеш да представиш видимо геометрични понятия като например вектори в алгебричен вид, което ти позволява да работиш с тези неща в измерения, които не можеш да визуализираш (4,5,6,...,n).
Другото, което се учи на всякъде (незнам как точно се нарича но е някаква алгебра) са полиноми, аналитични решения на уравнения от 3-та и 4-та степен итн... и може би аналитична геометрия(Но не съм сигурен тъй, като на някои дисциплини като например КН пише само Геометрия О.о).
Всъщтност не ми се вярва да е нещо различно от аналитична геометрия тъй като е първи курс, а другата геометрия изисква напълно да се знае анализа.
В Информатиката забелязвам освен аналитична геометрия в първи курс има и геометрия в 3-ти курс.
Това най-вероятно е Неевклидова/диференциална геометрия. Нямам познания по тази дисциплина, но знам, че и Болай и Лобачевски по някое време решават, че една от аксиомите на Евклидовата геометрия(тази дето се учи в училище) е ненужна. Махат я и почват да разсъждават нататък. В следствие на това се получава изцяло ново животно, където сбора на ъглите в триъгълник не е задължително да е 180 градуса и разстоянието между две успоредни прави не еднакво навсякъде.
По късно Риман генерализира тези методи и така се ражда геометрията на тези изкривени пространства, като се използват методите на интегралното и диференциално смятане за да се изследва.
Най-интересното е, че се оказва, че тази геометрия е всъщност геометрията, в която живеем, тъй като в Общата теория на относителността на Айнщайн( Експериментално потвърждавана хиляди пъти) зависи изцяло от тези изкривени пространста и въщност гравитацията не е нищо различно от това, че масата/енергията изкривява времепространството и телата се движат по права линия в тези изкривени пространства(която права линия на нас се явява елипса ако гледаме как например земята се върти около слънцето).
Другото, което виждам допълнително в информатика е "Диференциални уравнения и приложения". Най-вероятно диференциалните уравнения се учат и в КН в Анализ 2( така предполагам тъй като са много важни), но това сигурно е някакво разширение. Диференциалните уравнения в зависимост от вида им може да бъдат и елементарни, може и да бъдат невероятно корави.
Аз имам желание като стана студент да изуча малко Диференциална геометрия/Тензорен Анализ, Комплексен Анализ/Топология и се надявам да може да се запишат като допълнителни предмети ,защото попринцип в програмата не ги виждам.