forum.uni-sofia.bg

Ангеле (Or should I say Ангетриче), не е лошо. Само последния куплет ми се вижда малко наакан. Но така или иначе най-интересното в него е това, че сте го писали двама души Което е забавно, защото по принцип стихотворение се пише за да се изразят чувствата по някакъв начин, а вие сте успели да си вплетете чувствата едно в друго Или сте постигнали такъв ефект изкуствено, но това също заслужава адмирации, защото е направено достатъчно ловко, че да не си личи.

Камел, моите почитания. Не го бях видял твоето, много е добро

Стихотворението на Ангел и Бети ми харесва... С нея имахме проект от известно време да пишем общо, и сигурно скоро ще можем да го покажем... като го напишем де...

И би било идейно да пускаме форумни дуети в такъв стил... замисляйте се, ей!

Благодаря за позитивните отзиви! Bety_ и аз го написахме съвсем спонтанно и ред-по-ред не знаехме какво ще се случи накрая... Беше много...ами... не знам как да го опиша Няма второ такова преживяване - само веднъж можеш да го усетиш за пръв път...

Поради някакво натрупване на обстоятелства бяхме в хармония (btw - усещането, поне за момент, мен лично малко ме уплаши) и емпатията го сътвори.

И е малко като наркотик - искам още.

Специално благодаря на dimage - точно нейното мнение ми е най-ценно (поне в този аспект)!

А и Bety_ може да спре да се свени и да поеме полагащите й се адмирации... Дори има по-голяма заслуга от моята скромна особа, тъй като го и именува... И съм й безкрайно признателенза това, че ми посвети от времето и емоцията си!

Дам, прав бях. Вие изглежда сте първият исторически пример за съавторство върху поетично произведение Или бихте били, ако издадете стихосбирка официално А дори и в стветовен мащаб да греша за България - 100%.

Smoking Mirror написа:Дам, прав бях. Вие изглежда сте първият исторически пример за съавторство върху поетично произведение Или бихте били, ако издадете стихосбирка официално А дори и в стветовен мащаб да греша за България - 100%.

Не бъди толкова сигурен....

Т'ва е 'шот не си чел мойте с Пацо и с Томи.

Ангеле, Бети, напълнихте ми душата! Чисто и просто.

Виж са, аз тва вашто за поезия не го броя

Има и такива къщи.
понякога се чудя как са още там
контурите им как не са потекли:
толкова неща се случват,
строил ли ги е някой,
или са поникнали в прахта,
като скалите.
Слънцето ги къса на парчета мирис...
Живял ли е някой там, обичал ли е,
имал ли е куче,
вечер тъжен ли е бил, къде са сънищата му.
Има и такива къщи.
Някой ден ще паднат всичките,
но никога не днес.

Много интересна проза, мечо

Това не е проза, а бял стих.

Blood Countess написа:Това не е проза, а бял стих.

A.K.A. проза

Мечо, много е хубаво!!!

Кристо е некакво явление, мислим аз. Не се знае знае ли се, нооо...

Спц. поздрав за Винтерсорг

Не съм мислил, какво би било да съжалявам,
когато времето отмине и загубя своя шанс.
Аз не ще се страхувам, а ще продължавам,
да се боря, докато постигна своя реванш.
И ето, че когато сме сами с тебе, идвам,
давам ти моето време, надявайки се сега
да не си загубена в нечие друго, достига
ти и само секунда да смениш всичко това.

Безкрайна поредица думи и мисли,
и всякакви промени за едно кратко време.
(и искрите между нас сега се нареждат)
Безкрайни любими - невинни и чисти,
бих искал да си следващата любов за мене
(както и аз сега да съм твоя следващ)

Не съм очаквал промени в канона на обичта,
защото вярвам в справедливата ти оценка.
Но когато оставиш интригата в ръцете на жена,
тя ще докаже отното грешната ти преценка.
И думите, които един въз друг ползваме,
сега са изтъркани без смисъл като карти.
Не че аз не мога да те победя с козове,
а просто защото чувстваме тази игра стара.

Безкрайна поредица думи и мисли,
и всякакви промени за едно кратко време.
(и искрите между нас сега се нареждат)
Безкрайни любими - невинни и чисти,
бих искал да си следващата любов за мене
(както и аз сега да съм твоя следващ)

Но има причина за всяко едно разминаване,
тя се крие дълбоко в душевното състезание.
Както като те гонят бягаш, така и като нападаш
всички ти бягат и те оставят да страдаш...

И за да не е безкрайна гонката, си имаме списък,
с имена на поредните наши любовници.
И както когато изпитвам вина, издавайки писък,
аз се спирам и избирам вътре хармония...

Безкрайна поредица думи и мисли,
и всякакви промени за едно кратко време.
(и искрите между нас сега се нареждат)
Безкрайни любими - невинни и чисти,
бих искал да си следващата любов за мене
(както и аз сега да съм твоя следващ)