По повод последните коментари... Да ви разкажа една историйка, а който иска да я чете. Става въпрос за предци и тяхната работа. Ще се радвам, ако дадете някакъв коментар относно следното...
За тези, които още не знаят, аз винаги съм мечтал да стана архитект, но рисуването май не ми се отдава... Т.е. аз мисля, че рисувам грозно, но незнайно защо, учителките ми по рисуване нещо ми се радваха (сигурно на ентусиазма
). Дядо ми е строител, а също си е направил дърворезба в хола... че и други работи. Явно оттам е дошло. Трима от прародителите ми са учителствали... Баба ми е работила в телефонна централа (Брат ми работи по специалността КТТ - комуникационна техника и технологии), съпругът и е бил учител (за съжаление не зная по какво), както и другият ми дядо (строителят), маминка ми (другата ми баба) е била учителка по руски и сега е общественичка и поетеса... На фона на това баща ми е искал да стане първоначално химик, а майка ми - археолог
Баща ми е решил по-късно да кандидатства за Симеоново, където преподавателите са го накарали да влезе друга специалност, заради успеха от КСК, а майка ми са я притиснали родителите и да кандидатства филология... За добро или зло не я приемат това, но поради изискванията преди години (имаш право само на 2 желания или нещо подобно) влиза в Библиотечния... После се записва втората си мечта - Педагогика... Естествено, решава да се преориентира към правото, защото преценява, че е по-добре да разполага с повече финансови средства. През това време баща ми работи като следовател, а по-късно и като съдия, а майка ми работеше в магазини и на пазара... На 34 годищна възраст майка ми завърши правото (аз бях първи клас вече, а съм второ дете) Беше младши съдия... Баща ми стана адвокат, а по късно и майка ми. Накрая тя стана нотариус.
От малък винаги са ме влечали 4 неща - дизайнът (най-вече мода, интериорен и архитектурата), готвенето (вече не толкова), музиката (конкретно танците) и юридическата работа (по-вероятно е да е някакво изкривяване
)
Та... определено информационните технологии са ми се отдавали доста, преценката ми за красотата също смея да твърдя, че е добра... Винаги математиката ми се е отдавала, а също донякъде и езиците, но определено историята (а познайте къде е на майка ми археологията) и литературата(и къде са на баба ми стиховете) са ми били доста трудни, а особено второто ми беше доста безинтересно.
Тъй като обаче прецених, че за мен също е по-важно да имам средства, с които да осигурявам по-добър живот на семейството си, отколкото да съм максимално удовлетворен от това, което върша, реших да кандидатствам за Правото (това става в края на 11 клас).
Не зная как, но се преборих... Сега съм решил, че ако всичко върви добре, когато започна юридическа работа, или ще запиша едно второ висше в Свободния, или ще си спестя парички за собствен бизнес, който да ми стане основен и ще се разделя вероятно с него...
П.П. Вече даже не зная защо го написах всичко това
Извинявайте, ако съм ви създал нежелани емоции и мисли
