forum.uni-sofia.bg

Жейми... ти... За Бога!...

Аз пък написах преди около месец един разказ. Нещо съм замлъкнал за стихове напоследък и ще се бия...

Разказът е за един младеж. горе долу колкото нас. С различни разбирания за света, естествено - треа има нек'ъф плот. Който се интересува от връзката между къркоренето в стомаха и сините китове, може да хвърли око. Аз ще се наслаждавам на поезията на Жеймс

Ето го и него: http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=98193

ае, аз защо си мисля, че ти си някакво алтер-его на Kristo?

Мила написа:ае, аз защо си мисля, че ти си някакво алтер-его на Kristo?

Ти не допускаш ли, че може да си имам фенове, Мила? Все пак съм публична личност, едно-друго...

За секунда

Мигове, мигове, мигове,
глътка от свежата плът.
Така обичам залеза,
когато светлините умрат.

И времето бавно ли бързаше,
или в пустиня от сенки сме ние?
А това, което ни свързваше,
сега няма кой да го открие.

За секунда се повтаря и времето.
Намирам се със секунда назад
от момента и пътешествието до
един като че ли, по-добър свят.

пс: Преди да се регна разглеждах форума доста време и "андреска гарибалди" ми направи впечетление, затова си го избрах за ник, ако не възразявате...

оф, айде и аз...

Ако ме чуваше...

Слушай ме -
това не е приказка,
за да разчупвам
мълчанието ти.
Уморих се
да бъда порцеланова кукла
в ръцете ти
и да ме чупиш,
когато се сърдиш,
а после с мили думи
да залепяш
остатъците
от сърцето ми.

Белезите остават -
в очите,
в несиметричните
черти на лицето,
в напуканите устни
и липсата на думи.

Слушай ме!
Това е сбогуване.
С теб и
стъкленото синьо
на очите ти,
с хладната стомана
на устата ти
и с липсата
на всякаква любов.

Слушай ме,
защото нощем
ще спреш да чуваш
сънищата ми,
а тишината
на леглото ти
ще шепне страшно
в тъмнината.

Ако ме чуваше...

Мила...много е хубаво.

...

Кристо, абе...дали ще ти е възможно някога... да напишеш нещо кратко, независимо какво? Ей така, за разнообразие...

^PrincessA^ написа:Кристо, абе...дали ще ти е възможно някога... да напишеш нещо кратко, независимо какво? Ей така, за разнообразие...

Имам много такива, но мисълта ми често е достатъчно дълга, че не може да се побере...

айде от мен да мине, едно кратко и точно и ясно и... бавно...

И вървим сред великата бяла пустиня
В нашия малък танк, от далеч следим врага.
Войната е сякаш някаква чудна богиня
Всичко разрушава и обрича тази пуста земя
Шумът от мотора заглушава дори сърцето,
Песните на живеещия под гнет народ.
Кой ще върне на тази майка детето,
Или на онзи старец - неговия живот?

И вървим след опустошителен бой,
Маршируваме горди, но в нас е смут.
Днес пред целия свят, аз станах герой,
Но душата ми вече е погребана тук.
Жестокостта не е в това да убиваш,
Тя е да убиваш и да не изпитваш вина,
Емоциите си със смях да прикриваш,
Геройството - това е лъжа!

И вървим докато шумът става по-силен
Небето над нас се изпълни с тревога
Все по-светло, докато всичко изчезне,
Финални усилия, поне колкото мога:
Изправям се полужив, отивайки си безславно
И гледам мълчалив, как живота си отива
Бавно

Аз под "кратко" имам предвид четиристишие Дай некст опит!