forum.uni-sofia.bg

истерясах
съвсем буквално бай дъ уей
просто седнах на пода
и си се разревах с глас

Мммда, багажът винаги ме натъжава.
Не, честно, разбирам те - предвид факта, че тук живея в една стая и имам един гардероб, майка ми живее през повечето време с мен и също има нужда от място за нещата си, а у дома имам 2 апартамента с по не знам си колко гардероба във всеки от тях, можеш да си представиш какво пренасяне става постоянно - като това при тебе, ама е всяка есен, когато се връщат обратно летните неща и се носят зимните, което ми е голяма мъка и после, напролет, обратното.
И аз съм ревала, честно. Ама накрая делегирам всичко в ръцете на майчето и... така.

ели, на мен всичко ми е тука - зимно, лятно ала бала
ама това ми е 4тото местене за 2 години и се очертава още поне едно до края на тази
и не знам... просто не мога.

Моооожеш. На тоя свят само едно нещо не може да се направи, затуй се вземай в ръце и почвай да опаковаш. Ако не се налагаше да си седя на дебелия задник и да се правя, че пиша, направо бих дошла да помагам.

Търговецът на кристал написа:На тоя свят само едно нещо не може да се направи

Един приятел казва, че са 2:
- да си обуеш гащите през главата
- и да влезеш обратно там, откъдето си излязъл

^PrincessA^ написа: - и да влезеш обратно там, откъдето си излязъл

Ти остави, ама са ми казвали, че имало филмче с подобни... опити... Ако някой го е гледал, може да сподели дали са били успешни.

Нямаше почти никаква работа днес

rachence написа:Нямаше почти никаква работа днес

Тва не е ли за другата тема?

Елин Пелин...7 часа преговор...не знам как живея все още...

^PrincessA^ написа:

rachence написа:Нямаше почти никаква работа днес

Тва не е ли за другата тема?

Не...колкото и странно да звучи..беше скучно..времето минаваше ужасно бавно..лениво...кацна някаква гадна..пеперуда или там каквото беше,някакъв огромен бръмбар на бюрото..и реших,че е време да си ходя.

Не откривам инфо за фолклорния фестивал, просто се скъсват да популяризират...

Направих нещо много лошо.

Защо?Защо...ЗАЩО???Мислех,че се е приключило,че съм го забравила,какво стана сега,че пак се връщам към него

Покрай един разговор снощи си припомних усещането за пълна безпомощност и отчайваща празнота и, колкото и да слушам Black Lace и да се надъхвам с безпочвен оптимизъм, то просто си седи там - върна се, все едно беше вчера.

Вчера се обадиха да отида днес да си взема личната карта,отидох и естествено - събота и неделя са почивни дни.
Можех да си поспа още.
Поне ударих 7 км с колелото .