mime написа:Zdraveite,iskam da popitam nqkoi znae li ot kade moga namerq razrabotki po 44.vapros po AP-Upravlenie na pravorazdavaneto?Uspe6na sesiq na vsi4ki!
LegalTheory
1. Областта на управлението на правораздаването засяга ,както органи на изпълнителната власт, така и органи, извън нея. Не се има впредвид управление на правораздавателната дейност по решаване на спорове ( това е работа на съдиите )
2.Нормативни актове - Конституцията на Република България, Закон за съдебната власт
3. Система от органи
Функциите по управление на Съдебната власт се управлява от два главни органа – Висш Съдебен съвет и министъра на правосъдието администрациите им.
Висш Съдебен Съвет
Съдебната власт – се отличава със своята независимост. Съдиите не отговарят за постановяването на едно или друго решение, ръководят се единствено от закона и доказателствата. Съдебната власт сама си изготвя бюджета . Ако едно лице е работило като съдия 5 години – то става несменяемо (института на несменяемостта) – още една разпоредба подчертаваща независимостта на съдебната власт.
Тази независимост на Съдебната власт се осигурява от - Висшия съдебен съвет. Той е вътрешен орган на съдебната власт за самоуправление и самоселекция на магистратите. Той е орган, който администрира съдебната власт ( нейният състав и работата й) , без обаче да може да се намесва във правораздавателната дейност ( заради самостоятелността на нейните членове – магистрати ) . Именно той обсъжда бюджета на съдебната власт, внесен от министъра на правосъдието. Според Конституцията , той се състои от 25 човека, като трима от тях са членове „по право” – председателят на Върховния Касационен съд, председателят на Върховния административен съд и главния прокурор. Останалите 22 членове – 11 се избират от Народното събрание, а другите 11 члена от съдебната власт – съдиите избиран 6-ма, прокурорите 4-ма, а следователите 1 от своите органи.
Инспекторат към Висшия Съдебен Съвет
Той е орган към ВСС. Той извършва проверки относно административната дейност на съдебната власт – дали се пишат дела и други статистически дейности. Следи за организацията и дейността на съдебните,прокурорски и следствени дела. Прави им оценки, а при противоречива съдебна практика, сигнализира да бъдат издадени тълкувателни решения или тълкувателни постановления. При нарушения, в доклад към ВСС може да прави предложения за налагане на наказания и може да премахва на несменяемостта.
Министъра на правосъдието
Министъра на правосъдието осъществява взаимодействието между Изпълнителната Власт и Съдебната Власт. Той насрочва и председателства заседанията на ВСС , но без да може да участва в гласуването. Ако някой попита „колко човека има на заседанията на ВСС ?” – отговорът е 26, а не 25 – заради министъра на правосъдието. Има и други правомощия – управлява имуществото на Съдебната Власт, периодично квалифициране и преквалифициране на следователи, прокурори и съдии – чрез теоретично практически изпит. Именно той дава юридическа правоспособност след 6 месеца стаж
Национален институт на правосъдието
Осъществява задължителното първоначално обучение на магистратите – след преминаването на конкурс за магистрати, до встъпването им в длъжност се обучават. Също така института се грижи за поддържането и повишаването на квалификацията на магистри, служители, инспектори от Инспектората и т.н. Непосредствено след встъпването им в длъжност младшите съдии, младшите прокурори и съдии преминават задължителен курс на обучение до 6 месеца.
Система на съдебната власт
Тя се състои от 3 подсистеми :
- Съдилища
Правораздаването се дели на две подсистеми :
Общо съдилища – граждански и наказателни дела. Състои се от Върховен Касационен съд, апелативни съдилища, районни съдилища, окръжни съдилища
Специализирани съдилища – за административни и военни дела – Върховен Административен съд, административни съдилища, адмнинистративни юрисдикции, военни съдилища
- Прокуратура - системата на прокуратурата следва тази на съдилищата – Прокуратурата се състои от главен прокурор, Върховна касационна прокуратура, Върховна Административна прокуратура, военно-апелативна прокуратура, военно-окръжна прокуратура, апелативна прокуратура, окръжна прокуратура и районна прокуратура. В окръжните прокуратури се създават административни отдели , чийто прокурори участват в административни дела
- Следствие - състои се от Национална следствена служба и окръжните следствени служби. Районите на окръжните следствени служби съвпадат с тези на окръжните съдилища. Там работят следователи и младши-следователи. Националната следствена служба пък се занимава с дела от по- особена фактическа или правна сложност, с дела извършени в чужбина и др.
4. Отговорност - Налагат се глоби, които се обжалват по ГПК и наказателни постановления – по ЗАНН
