"Violence does not end violence - it merely extends it."
Няма разумна причина за извършване на насилие, особено институционализирано такова (включително мъчения, психологически тормоз и отнемане на човешки живот).
Всяко насилие е обидно за пострадалите и унизително за извършващите го. То показва липса на интелектуален капацитет за хуманно и цивилизовано разрешаване на конфликта. Прилича на аргумента „защото аз така казвам“, който не е никакъв аргумент.
Не случайно решенията на съдилищата започват с фразата „В ИМЕТО НА НАРОДА“. Тя показва и произхода на властта като така я легитимира. Тази власт се черпи от обществения договор. Т.е., обществото, посредством своите представители (народното събрание), изработва правила (нормативни актове) за осигуряване на устойчиво и сигурно съвместно съществуване на съставящите го индивиди и предоставя на друга група (съда) властта да ограничава вредите и застрашаването на горните, посредством ограничаване на някои права и свободи на престъпилите тези правила. Обърнете внимание: „да ограничава“. Никое общество, имащо претенциите да е цивилизовано, не може да си позволи да лишава от основни човешки права (каквото е и правото на живот) собствените си членове, макар и опосредствано от държавния апарат.
И дори да оставим настрана аргументите за съдебните грешки, накрая нещата опират до ценности. Едно време, в училище, учехме за „универсалните човешки ценности“. Ако паметта ми не ми изневерява, животът беше такава.
Чисто правно, смъртното наказание е неефективно, в сравнение с другите описани в наказателния ни кодекс - чрез него не може да бъде осъществена една от основните цели на налагането на наказанията, а именно: „да се поправи и превъзпита осъденият към спазване на законите и добрите нрави“. Това няма как да се случи, ако бъде умъртвен. Тълкуването (граматическо и систематическо) на тази норма (чл. 36 НК) показва, че изброените цели не следва да се преследват и изпълняват алтернатилно, а кумулативно. Още, в същия член (ал. 3) изрично се изключва смъртното наказание, поради горните причини, и мястото съвсем не е случайно. Наказание може да бъде наложено само да лице, което вече е задържано и контактите му с обществото са ограничени. Смъртното наказание не е способ за постигане на справедливост, а акт на отмъщение.
Единствените мотиви за отмъщение са гняв, болка и потребност от задоволяване на садистични наклонности (да изпитваш удоволствие, удовлетворение от чужда болка, страдания). Това е несъвместимо със съвременните представи за справедливост - тя трябва да е рационална и хуманна, да затвърждава вярата в способността на провинилият се да стане по-добър човек, вярата че личността е продукт на средата си, а не просто животно, водено от нагони и инстинкти. Затова е допустимо умъртвяването на опасни животни, но не и това на хора - животните имат съществено по-малък интелектуален капацитет и са неспособни да овладеят природата си. Легитимирането на смъртното наказание би било абдикация от вярата в човешкото и би направило поговорката „човек за човека е вълк“ депресиращо вярна.
Хората не са вълци. Не са зайци, котки, кучета, жаби, крави и прочее добитък. Те са личности - всяка със своите спомени, емоции, надежди и мечти. Не вярвам някой тук да може да си представи, че може да погледне друго човешко съществото в очите, да прочете в тях безумния ужас от предстоящия свършек на собственото съществуване, и с ясното съзнание за това, което предстои да направи, да го умъртви без колебание.
Обаче, за да се установи смъртно наказание, трябва да има хора, чиято работа би била да убиват други хора. Едно общество не би следвало да приема смъртното наказание, освен ако всеки един от членовете му не е способен на горното. Това вписва ли се в представата ви за хуманно и цивилизовано общество?
Спомена се и финансовата страна на проблема. А какво ще речете за цената на човешкия живот? Измерима ли е? Ако отговорът на последното е отрицателен, значи всяка цена за опазването му е приемлива. Или животът на едни струва повече от този на други? Ами вашият живот - струва ли толкова, колкото този на нобелов лауреат? Това, че някой е направил или не нещо, променя ли стойността на живота му? А това, че някой се е родил и израстнал в бедно семейство и в „лоша среда“?
Никола Вапцаров написа:"Брей, как се обърках
и ето ти тебе
____________бесило.
Не стига ти хлеба,
__________________залитнеш
___________________________от мъка
и стъпиш в погрешност на гнило.
И чакаш така като скот
______________________в скотобойна,
въртиш се, в очите ти – ножа.
Ех, лошо,
_________ех, лошо
_________________светът е устроен!
А може, по-иначе може..."
Ако дори само една личност в цялото човешко бъдеще се поправи и не бъде умъртвена, защото няма смъртно наказание, би ли си струвало?
Това са част от разсъжденията ми по темата. Благодаря за отделеното време и внимание!
Ангел