Joker написа:Да, знам, че съм вечногубещият. Смятам да се компенсирам с нещо в Ковънт Гарден, ако въобще е възможно или поне в Стратфорд на Ейвън...
Жо, късно е, чадо.
Както бях заплашила малко по-рано, посещението се осъществи. Първоначалните кроежи за Ла Скала се провалиха с гръм и трясък (Смоуки,
), но се оказа, че било за хубаво. И то за колко хубаво, идея си нямате.
Накратко - "Бал с маски", "Севилският бръснар" и "Тоска" в Кралската опера (известна още като Ковънт Гардън). Малко по-...надълго:
Отдавна ми хвалиха Далибор Йенис като адекватен баритон. Съвсем не става - поне не и като Ренато в "Бал"-а. Звучи като в тръба и много странно артикулира всички звуци около "л"; Рамон Варгас е малко по-лиричен Рикардо, отколкото трябва, Манистина (може и с "ъ" да е, не знам) беше страхотна Улрика. Сопраното ми изхвърча от главата, но бе по-скоро мецо и не беше интересна (макар че признавам, има голям глас). Оскар беше брилянтна, винаги съм мечтала да чуя точно такова изпълнение. Режисурата бе под всякаква критика, друг път ще разправям подробно.
"Севилският бръснар" обаче беше съвсем друга бира, въпреки безумията в конкретния спектакъл. Колин Лий (Алмавива) беше болен и само играеше и призяпваше като в ням филм, а гласът "подсигури" друг тенор, строен като пингвин в ъгъла на авансцената. Но то да бе само това - Джойс Ди Донато, която умирах да чуя, пък си счупила крака... обаче изпя една ужасно сладка, прекрасна и героична Розина... в инвалидна количка, с цикламен гипс (да е в тон с тоалета
). Беше наистина съвършена и, което е най-важното, дори така успя да играе.И то как! Просто открадна шоуто и направо попрецака колегите си.
Фигаро беше добър, но малко безличен в ролята, което не може да се каже за Бартоло и Базилио (Базилио? Феручо Фурлането е ве-ли-кан! Изключителен, огромен, титаничен глас, няма какво друго да кажа за него. Пускала съм го в контести тук). Режисурата беше страхотна, много картинна, много чаровна, с намигвания и гегове, супер увлекателен спектакъл. Без съмнение, най-добрият, който някога съм виждала (и чувала). Надявам се, ще качат клипове в тюба.
"Тоска" и Брин. Ах, Брин...
Пък малък му бил гласът, пък можела съм била да се разочаровам. Дааааааа-да... Злобарите могат спокойно да си ядат ушите. "Тоска" ми е особено сантиментална опера, не я бях гледала на сцена от 5 години, 7 месеца и 5 дни - и моментът си заслужаваше.
Терфел беше разкооооошен Скарпия, "Те Деум"-ът му се получи страхотно, само ме е яд, че си бях затворила очите и не видях кога са обляли иначе мрачната сцена в ааадски студена светлина. Ама беше страховито, ау, ау, ау! Хубавото е, че и Каварадоси (в ролята - Марчело Джордани) не му отстъпваше като глас и само Нели Миричою, която е много адекватна Виолета, но твърде неподходяща за Тоска, пообърка нещата.
Иначе оркестърът свиреше като за последно (впрочем, знаете ли, че концертмайсторът на Кралската опера е Васко Василев?;)), извади мелодии, които не съм чувала никога в тези опери (поне не и наживо) и преживяването беше... мдам...
И много, ама много ми се искаше да мога да запиша поне аплаузите при поклона на Брин Терфел, за да млъкнат комплексарите, които го плюят. Ама на... нищо де, аз си знам какво видях и какво чух.
И последно - имат кръв! Яко, много се зарадвах - най-сетне кръв в операта, а не само превиване и търкаляне по сцената след 2 прободни рани в корема или десетина куршума в тялото. Хеле Скарпия и Рикардо направо ги бяха удавили.
), а 30-ти е петък и не мога да мръдна никъде до 21:00. Шанс. 
