forum.uni-sofia.bg

Има една легенда за птичката, която пее само веднъж в живота си, но по-сладко от всяко друго земно създание. Още щом напусне гнездото си, тя дири трънлив храст и няма покой, докато не го намери. Тогава запява сред безпощадните му клонки, притискайки гръд към най-дългия им и остър шип, за да умре, извисена над агонията си, надпяла и чучулигата, и славея. Възхитителна песен, заплатена с живота. Но целият свят притихва заслушан и дори бог на небето се усмихва. Защото най-хубавото се добива само с цената на голяма болка... или поне така е според легендата.
----------
Краят на Дроида дойде. Да, време беше. Нека цикълът да продължи с други, непознати хора. Сама си го направих. Никой не ми е виновен. И не съжалявам нито за един миг.
Птичката с тръна в гърдите следва неумолим закон. Сама не знае какво я кара да забие шипа в сърцето си умре, пеейки. Когато острият трън я пронизва, тя не подозира, че я очаква смърт; само пее и пее докато не й останат сили да издаде нито звук повече. Но ние - когато ние забиваме шипа в гърдите си, знаем. Разбираме. И все пак го правим. Все пак го правим.

"Най-големият риск поемаш не когато тръгваш по опасен път.
Най-големият риск поемаш не когато решаваш да тръгнеш.
Най-големият риск поемаш не когато избираш тоя път.
Най-големият риск поемаш когато се раждаш на този свят човек.
Предстои ти всичко.

И най-грозното:да бъдеш унизен.
И най-мъчителното:въздух да не ти достига.
И най-свирепото:жив да бъдеш изгорен.
И най-неприемливото:да ослепееш.

И все пак, ти си се родил човек и си длъжен до края да защитиш това свое право, дори ако се наложи с цената на мъчения и смърт. И с цената на най-тежката агония:задушаване. И с цената на зрението.

Това, че си се родил човек, е най-върховното задължение, което си поел.
Дори със самата си смърт трябва да устоиш раждането си като човек."


„Лавина” – Блага Димитрова

Chi lascia una strada per trovare un'altra nuova, sa quel che perde, ma non sa quel che trova.

Шантал написа:Има една легенда за птичката, която пее само веднъж в живота си, но по-сладко от всяко друго земно създание. Още щом напусне гнездото си, тя дири трънлив храст и няма покой, докато не го намери. Тогава запява сред безпощадните му клонки, притискайки гръд към най-дългия им и остър шип, за да умре, извисена над агонията си, надпяла и чучулигата, и славея. Възхитителна песен, заплатена с живота. Но целият свят притихва заслушан и дори бог на небето се усмихва. Защото най-хубавото се добива само с цената на голяма болка... или поне така е според легендата.

Как точно се казваше приказката?

Мисля, че беше приказката "Славеят и розата" на Оскар Уайлд

Scion of balance написа:Как точно се казваше приказката?

"Птиците умират сами" - Колийн Маккълоу И си е цял роман

Шантал написа:

Scion of balance написа:Как точно се казваше приказката?

"Птиците умират сами" - Колийн Маккълоу И си е цял роман

inc написа:Мисля, че беше приказката "Славеят и розата" на Оскар Уайлд

За това говорех аз

ПП:Ето ви и линк http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=142571

Пак заповядай. Напоследък често разни хора ме питат за нея. Но пък е хубава. Струва си. Както и всичко на Уайлд, за което се сещам.

"Only those you trust can betray you."

"It had flaws, but what does that matter when it comes to matters of the heart? We love what we love. Reason does not enter into it. In many ways, unwise love is the truest love. Anyone can love a thing because. That's as easy as putting a penny in your pocket. But to love something despite. To know the flaws and love them too. That is rare and pure and perfect."
— Patrick Rothfuss (The Wise Man's Fear)

"Следващия път, когато усетя пеперуди в корема си, ще изпия един литър инсектицид."

из фб вчера го прочетох "Следващия път, когато усетя пеперуди в корема си, ще използвам РАЙД"

I don't know about butterflies in the stomach,but you give me pterodactils

inc написа:"It had flaws, but what does that matter when it comes to matters of the heart? We love what we love. Reason does not enter into it. In many ways, unwise love is the truest love. Anyone can love a thing because. That's as easy as putting a penny in your pocket. But to love something despite. To know the flaws and love them too. That is rare and pure and perfect."
— Patrick Rothfuss (The Wise Man's Fear)

Втората ли почна вече, егаси?!