forum.uni-sofia.bg

О, не, светът е пълен с болни хора, аз повече няма да пиша в тая тема с моите прозаични стихове...

Нарязана кожа, опръскани стени, егаси касапницата - и това в главите ви? Потрес, потрес...снощи съквартирантът ми четеше книга за некъф изрод, който карал жените да правят секс с болни от спин мъже, без да знаят това. И когато си правели тест и се оказвал позитивен, той гледал реакциите по лицето им и ....свършвал...

Не знам в къф свят живея, божкее..

Vintersorg написа:снощи съквартирантът ми четеше книга за некъф изрод, който карал жените да правят секс с болни от спин мъже, без да знаят това. И когато си правели тест и се оказвал позитивен, той гледал реакциите по лицето им и ....свършвал...

Не знам в къф свят живея, божкее..

9.99 ли беше книгата?

Не бих загубил и секунда от живота си да чета тия безумия!
Болен автор, болна книга, но тенк ю!

======
Децата пеят голи.
Вън, на двора, обрасъл с уродливи храсти,
опикан от кучета,
посипан с изпочупени стъкла.
Вън децата пеят голи...
Боже, да не се порежат!
Ще им кажа...
И ще видя, че не са деца,
а слепи, бутафорни кукли.
Пред мен ще се превърнат в хора,
очите им ще блеснат като бръмбари,
ще ги позная:
забравени приятели,
момичета, които съм обичал
и деца.
Отдавна са престанали да пеят.
Облечени са и ме сочат.
Аз съм гол.

Боли!
През сърцето ми минава нож… Не! Това е ръка - ръката на болката!
Тя ме пронизва! Студено е! Боли!
Животът ми погива,
само съществуването ми остана!
За какво ми е?! Опърпано, отвсякъде със кръпки мръсни,
чиито шевове едвам удържат душата.
Защо?
Не! Студено е! Боли!
Всичко е толкова сложно
и ми се струва прекалено невъзможно!
Кръвта кипи,
изтича вече!
Какво?
Да си я събирам в канче, може би?!
Брутално убийство на духа!
Ние сме твари! Не! Ние сме екстракт от твари! Изцедени докрай!
И вече няма никой…
Самота… и съвършенство!
Да,
само че то е поне три живота на ляво по седмата пресечка
вдясно на кръстовището със счупените пътни знаци
Не мога!
Тъмно е, а свети слънце!
Лицето ми изгаря от хиляди, милиони сълзи!
Душата гори, а тялото се дави!
ДОКОГА? Отговори ми!
Ха! Най-безсрамно ми подаваш сухата си ръка, с която прободе сърцето!
Не ми е нужна помощ! Не ми е нужно съжаление! Не и от теб… от никого!
Искам да зная!
Всичко… всичко!
Но то е вече нищо!
Нищо!
Ето я и стълбата! За рая… или за тавана?!
Ще се кача!
Птица!
Да, виждам я как безгрижно играе с ветровете!
НЕ!
Пръсна се на хиляди парчета и изчезна!
Стълбата внезапно се заклати и аз полетях!
Отново самота и студ!
Студено е!
Вече не боли!

Митак... това старо ли е или да те намерим и спасим от самоунищожение?

Ето и нещо което мислих цял ден и го завърших преди малко:

Път, звезди, луна, небе,
сега заспивам и сънят ми те зове.
Лице, очи, коси, милувка -
сърцето ми бленува и плаче за целувка.
Ела при мен в съня ми инак тъй безлюден,
за да остана с теб в нощта от никой непробуден.
И времето ще спра, стрелките няма да броят
часа, във който лъчите на зората могат да те отведат.
Бъди с мен в съня, щом наяве не можем да сме двама!
Бъди до мен в нощта, щом денят това ни забранява!
И ще сключа сделка със луната
да властва вечно над Земята.

mecho написа:======
Децата пеят голи.
Вън, на двора, обрасъл с уродливи храсти,
опикан от кучета,
посипан с изпочупени стъкла.
Вън децата пеят голи...
Боже, да не се порежат!
Ще им кажа...
И ще видя, че не са деца,
а слепи, бутафорни кукли.
Пред мен ще се превърнат в хора,
очите им ще блеснат като бръмбари,
ще ги позная:
забравени приятели,
момичета, които съм обичал
и деца.
Отдавна са престанали да пеят.
Облечени са и ме сочат.
Аз съм гол.

Защо ли картината зверски ми напомня на The Cranberries - Zombie?
Много е добро!

Къде изчезна темата за проза?

[always on my mind]

Какво ли правиш в момента?
Не зная, не зная кого да попитам.

Мечтая за простички, малки неща
Да ти роша косата и да питам как е минал денят ти
После да зарееш поглед в неопределена посока
И аз също!... да я споделя...

Мечтая за онзи вятър на покрива
Но НЕ да стоя настрани, нацупена
(задето ме изкара от вкъщи разчорлена и сънена)
а да споделя...

Какво ли правиш в момента?
Не зная, не зная кого да попитам

Дали друга роши косата ти
Дали за нея е целия покрив

Derek написа:Къде изчезна темата за проза?

И аз това се питам от много време...

Ирке, браво

Сега си намерих на едно листче нещо...от август 2007ма.

***

Завържи косата ми на панделка
усучи я,
откъсни я,
за да зная,
че още ме чувстваш в главата си.

Загаси със усмивка цигара в дланта ми
натисни я,
завърти я,
да изсъска
в предсмъртно стенание.

С киселинна роса събуди ме.
Намокри ме,
изкъпи ме,
но да знам,
че за мен е създадена.

И от покрива на сграда грубо блъсни ме,
изхвърли ме,
прокълни ме,
за да знам,
че още ме има в главата ти.

Превърни ме в прочетена книга,
разлепи ме,
разрежи ме,
и грижливо-прецизно
за ауто дафето ми ти подготви ме.

Драсни ми кибрита в безумие,
да изгоря като факла във мрака,
а пък после...когато ме няма....
ме изтрий от света...
...и от главата си.

Страхотен стил - БРАВО!

Хипноза,много ми хареса