forum.uni-sofia.bg

Оле, мама е изкарала 8 дни на житния режим на П. Дънов! Браво на нея! Страшно много й завиждам за волята!!!...
...а аз... прасето... дебелея ли, дебелея... (т.е. технически не дебелея, но и не слабея). Много мрън :/

На мен ми се стори, че доста здравословно се храниш.

Хм... май наистина няма фейсбук- което е доста странно!

верно много странно че някой няма фб ужс как ще излизаш с него

Пхаха, къде съм казала, че искам да излизам с него? Просто ми е интересно че в днешно време един млад човек няма регистрация в тоя така известен и нашумял сайт.

За възхищение са си...

кое пък му е толкова за възхищаване

Това, че е по-различен и че не се води от мнението и действията на масите.

Демек, щото го харесваш, всеки негов недостатък можеш да превърнеш в качество?
А ако не го харесваш, всяко негово качество може да стане недостатък...

Реално погледнато - ако имаш профил у фейсбук - се водиш по общото хорско мнение, ако нямаш - пак!

Kristo написа:Реално погледнато - ако имаш профил у фейсбук - се водиш по общото хорско мнение, ако нямаш - пак!

Не е точно така. Релано погледнато, замисли се ... процентът на тези, които имат е МНОГО по голям от процента на тези, които нямат фейсбук.

Kristo написа:Демек, щото го харесваш, всеки негов недостатък можеш да превърнеш в качество?
А ако не го харесваш, всяко негово качество може да стане недостатък...

тъкмо търсех думичките

The_Viper написа:

Kristo написа:Реално погледнато - ако имаш профил у фейсбук - се водиш по общото хорско мнение, ако нямаш - пак!

Не е точно така. Релано погледнато, замисли се ... процентът на тези, които имат е МНОГО по голям от процента на тези, които нямат фейсбук.

Но тва не му пречи да се влияе или от едните или от другите, т.е. да се води или по масата фейсбукари или по масата фейсбук-хейтъри... и в двата случая е неоригинален, неуникален човек, който следва другите и няма собствено мнение... ти такъв ли искаш за гадже? Хм, не мисля...

Oсвен... историята за "осиновителя" на кученца и котенца, за изверга с брадва и други потресаващи снимки/истории, които белязаха деня ми и които просто не съм в състояние да коментирам... все още *предполагам скоро във форума ще изникне и тема*, ме шашардиса и едно друго нещо.

Нашата група (в университета) си има обща поща. Аз всеотдайно пращам разни неща, отвреме на време. Онзи ден влязох -- те изчезнали безвъзвратно т.е. изтрити дори от кошчето. Ядосано написах мейл: "Добре де, като не искате да ви занимавам с глупости, поне си кажете, няма нужда от подобни анонимни актове, за които не ми стига мозък да си обясня подбудите" or something. Не само, че нямаше отговор, ами и този мейл изчезна. Баси хората. Е, явно става personal.