Благодаря ви за отговора, Богданов джи. В него обаче виждам неща, които не мога да разбера напълно.
Това, че някои хора работим и не можем да посещаваме част от часовете, значи ли, че трябва да се откажем от индологията изобщо? Ако заради това, че ще отсъстваме от някои лекции, ще трябва и да потретваме втори курс, то по-добре да го знаем от време, за да вземем съответните мерки. Колкото до десетките преводи - кои други броим освен тези в края на урока? Тези, правени през минали години, малко ми убягват, но може би това е защото отсъствах през последния месец.
Да, тази лексика трябва да се тренира, но извън ЦИЕК се тренира в общи линии точно никъде, защото дори да си пусна хинди филм (а аз индийски филми съм гледала много), никъде няма да ми говорят такава терминология, просто защото то си е терминология, не е нещо срещано в обикновеното общуване кой знае колко. А че с първи курс се научава това последното, изобщо не мога да се съглася. Първи курс завършват с ниво детски приказки и елементарен диалог. И прехвърлянето от това ниво на ниво суха терминология е досадно за студентите, прав сте, понеже имам известни съмнения, че термините от 2ри курс няма да бъдат достатъчно прилагани в горните курсове и съответно значителна част от тях ще бъде забравена. И като човек има куп сухи термини основно насреща, това според вас до колко му е полезно? Да, има някои думи в тези области, които ще ги срещаме, но дали "поучителните писания и хроники на историците" или "тронната зала на цар Симеон" или "представката "Велики" пред Преслав" са неща, които особено ще ни трябват? Дали всъщност един индиец ще ги преведе тия неща без затруднения, ако няма висше образование? Еми, шансът да не може е значителен след като дори посланникът им не знае хинди, което не може да се отрече, че си е леко резил каквито и оправдания да му се мислят

Колкото до това, че не съм знаела конструкции за превода, не мога да разбера как искате да напиша конструкциите, след като не знаех самите думи. Дори да са излизали съответните думи, явно не са излизали достатъчно често, понеже аз целия учебник съм го превеждала (мога да ви покажа), но има тоооолкова много думи и термини, така че, да, допускам въпреки всичко да са били сред нещата, които не съм успяла да ги запомня. Но да не се отклоняваме, наистина е сложна лексика. Дали за 2 години можем да научим толкова колкото човек роден и живял там, ми е идеята? Всъщност, можем. Някои успяват, следователно можем. Но за целта се иска ходене всеки ден на лекции и учене по цял ден... Ние сме хора на 20 години, нормално е да работим, нормално е да имаме ангажименти извън университета, да не говорим за елементарния социален живот. Не мога да разбера как може да е реалистично да се очаква от нас да не се занимаваме с друго, освен с хинди, на тая възраст. Твърде е претоварена програмата. Очакват се нереалистични неща. Тези, които са от София и са тук при семействата си за ежедневна подкрепа за дребните и по-сериозни ежедневни неща са облагодетелствани, но трябва ли да значи това, че тия, които нямаме кой да ни издържа, да ни готви, чисти, пере, пазарува, плаща сметки и т.н. трябва да се предварително обречени, дори да ни харесва това, което учим? Хубаво е, че пожелавате успех на студентите, но ги предупредете и какво да очакват. Защото една година време не е никак малко, когато бъде пропиляна.
И за да не кажете вие или друг преподавател, че пак аз съм си виновна, ако и другата година ме скъсате на изпита, отсега ви обещавам, че през октомври ще напусна работа и няма да пропусна нито една от лекциите ви. Само аз си знам какво ще ми струва това, но ще го направя. Защото няма да се прехвърля да уча нещо, което не искам, само заради един лош компонент от четири (Никъде не съм казвала, че съм 100% перфектна, идеята ми беше, че не приемам да ми кажете, че след целия труд излиза, че ще имам същата оценка като човек, който никога не е учил хинди, а това е просто смешно). Така че, да, ще се видим октомври, в това поне можете да сте напълно сигурен.
Колкото до това, че ми казахте погрешка да дойда за устен, няма да го коментирам повече. Резултатите от изпита са нещо много сериозно и не виждам защо просто не ми казахте да се обадя по-късно след като сте ми проверили и оценили цялата работа, вместо да предполагате колко ще изкарам, но вие си знаете. Знам, че съжалявате, аз също съжалявам за тона си до тук, но предвид, че аз съм тази, която ще загуби от всичко това, а не го смятам за 100% справедливо, ми се налага да пиша такива мнения, въпреки че знам, че с това нищо няма да променя. Просто съм твърде разочарована от една система, която не смятам за правилна.
Чудно вие как си обяснявате неуспешната сесия - т.е. че от толкова много хора е минал само един? Дали вината си е изцяло в нас студентите само?
Даже няма нужда да ми отговаряте пак, всичките ми въпроси бяха основно реторични. Знам какво се предполага и се изисква да ми кажете. Знам и че с нищо не можете да ми помогнете повече. Гледните точки са твърде различни. Но, както се казва, истината е там някъде посредата
П.П. В четвъртък дали има възможност да мина към 13:30, защото до 13ч съм на работа?