forum.uni-sofia.bg

поне да беше хубава

фак, не знам на какво базираш това свое наблюдение, че всички се стремим към най-скъпото, но за мен то е необосновано и дори грешно

Важното е да те кара да се чувстваш добре и да не ти е гузно, че си дал толкова за нея. Оттам-нататък е все едно какво ще кажем.

Jamesmagno написа:Важното е да те кара да се чувстваш добре и да не ти е гузно, че си дал толкова за нея. Оттам-нататък е все едно какво ще кажем.

Ако си си ги изработил тия пари никой няма право да ти държи сметка как ги харчиш, ако ще да си облепиш стените на кенефа с тях.

Аз не мога да разбера защо му е на някой да плаща за име - няма ли си свое? И трябват ли му вещи, за да покаже, че е успял в живота? Ми, ей Богу, аз ако не мога сама да го разбера това в разговор с него/нея, то подобна чанта може само да ме разсмее - пък нека въпросната дама я возят в Ролс Ройс, носи патъци Луи Вюитон и намсикви палта.
И, както каза Менина, ако ще парите да извират в двора ми, би ми било просто съвестно, да не кажа и грехота, да дам парите за един апартамент за... чанта!
Като си помисля, че преди година-две ми беше станало съвестно, че само си бях спряла погледа на обувки за 300 евро и ми става смешно.

Crippled Alice написа:фак, не знам на какво базираш това свое наблюдение, че всички се стремим към най-скъпото, но за мен то е необосновано и дори грешно

Базирам върху лично любителско наблюдение на общественото мнение и хорските интереси и главно върху действията всъщност.. Не претендирам за меродавност, нито дори за обективност (щото "според някои семиотици всичко е субективно" )
Но самият факт, че обсъждаме чанта за 27000 долара (с качеството на такава от 270 примерно), е показен. Ако някой има желанието да обясни с какво бъркин постига това превъзходство спрямо другите марки по престиж и успех, освен с цената, бих го изчела с огромен интерес..

между другото имам усещането, че възприемаш критики конкретно към себе си, а това въобще не е така.. Просто не ми я побира главата тая чанта.. тя от 14 каратово злато да беше правена, щеше да е по-евтина..

Другот, че никой няма право да ти държи сметка за парите, които харчиш - така е.. само тоя дето ти ги дава има.. ама все пак.. не мога да я възприема тая покупка..

Търговецът на кристал написа:Като си помисля, че преди година-две ми беше станало съвестно, че само си бях спряла погледа на обувки за 300 евро и ми става смешно.

Чак пък съвестно?!!?

Момичета!!! Луди ли сте!? Аз пък съм ужасно щастлива, че намерих часовника на живота си и даже не съм се отказала да го купя! К'во като струва 750$, ако имам - бих ги дала. Разбира се, разберете ме правилно, бих си купила часовника не защото съм спестявала за него половин година и да си го нося после с дънките и тениската.
Просто тези вещи (с име) предполагат и друг начин на живот, даже друг поглед на нещата. Какво толкова се впрягате. Различни хора, различни стандарти.

глупости.. никой не се впряга.. обсъждаме си чантата най-спокойно и равнодушно

и все пак.. за какво й е на жена часовник..?
(по-скоро й трябва мъж с часовник )

Те тея скъпите часовници не са за да гледаш времето, както и чантата Бъркин не е за да си носиш книгата в нея : )

FloWersOfEviL написа:Момичета!!! Луди ли сте!? Аз пък съм ужасно щастлива, че намерих часовника на живота си и даже не съм се отказала да го купя! К'во като струва 750$, ако имам - бих ги дала.

Е, ама 750$ не са 27 000.
Няма лошо човек да се поглези и да си купи нещо скъпо - всеки има нужда от това, особено ние, жените.
Но в случая говорим за безбожни суми - та това наистина е един апартамент!
И една чанта не придава никому престиж. Мара Отварачката и Галя Свирката може да имат една дузина такива чанти, това няма да ме накара да ги уважавам повече.

купи си гривна, щом ше се показваш заможна.. По-приемливо е някак.. Жените носят гривни от хиляди години..
нееее.. най-добре си намери мъж, който да ти я купи.. и това е хилядолетна традиция..

menina.do.mar написа: Мара Отварачката и Галя Свирката може да имат една дузина такива чанти, това няма да ме накара да ги уважавам повече.

много точно

Фло, не "различни хора - различни стандарти", а различни хора, различни приоритети. Не, не бих дала толкова пари нито за обувки, нито за чанта, нито за часовник, нито за каквото и да е, което се носи. Ако наистина са ми излишни, може би бих ги дала за някоя умопомрачителна рокля, ама пак не говорим за 27000 долара или дори за сума, близка/сравнима с тази. Това е единственото.

От друга страна, бих дала много пари за пътувания, за билети за опера (да, ако ги имам, бих дала 250 паунда за билети в Ковънт гардън, което пък вероятно ще се види скандално за други).

Не съм стисната, просто наистина приоритетите ни са различни. И - наистина не искам да бия на чувства, но ми е трудно да спестя следното: има хора, за които 20 000 лева, евро или долара биха променили целия им живот. Буквално. В тоя ред на мисли, да, струва ми се грехота да си ги метна на рамото тия пари, при условие, че бих могла наистина да помогна на някого и бих се чувствала също толкова добре и с чанта за 20 долара (толкова струва и най-скъпата чанта, която някога съм имала, всъщност).

Преди да кажете, че съм голословна и че така може да приказва всеки, да ви кажа - аз имам много стабилна памет за случки и ги помня с детайли. Тази, струва ми се, съм я разказвала тук. Който иска, да прескача написаното надолу, щото е лична история. Но не мисля, че без нея бих могла да обясня защо ми е криво, когато си помисля да си купя нещо твърде скъпо, от което реално нямам нужда.

Имах една много любима съседка, наборка на баба ми, родена на моята дата - винаги сме си имали приказката с нея, много точна жена. Един ден я видях в магазина за хранителни стоки до нас, хванала една кофичка кисело мляко. Държа я, гледа я, остави я и си тръгна. Нямаше пари да си я купи. Тогава за пръв път разбрах какво значи да имаш чувството, че сърцето ти ще се скъса. Взех 2 кофички мляко, закачих й торбичката на входната врата, звъннах и избягах. Трябва да съм била на 16-17 години, но избягах като 5-годишен келеш. Тая жена беше работила честно и почтено целия си живот и в края му нямаше пари да си купи кисело мляко и мръзнеше на студено, та непрекъснато я канехме на гости зимата под всякакви предлози, за да се стопли поне за малко.

И пак казвам, не бия на чувства. Просто всеки път, когато някой почне да ми се хвали как си бил купил гащи за 500 лв (образно казано), леля Кети ми е пред очите и ми става едно такова... шугаво. Неслучайно съм казвала (и наистина го мисля), че ако някой ден наистина имам много пари, ще построя дом за възрастни хора, където да могат да си изживеят старините достойно - на топло, с хубава храна, с осигурени развлечения и прочее. И тогава може и да си купя обувките за 300 евра... евентуално.

А пръстенче от Lucky boy как ви се струва Кви са тия гига изгъзци...Никакъв подобен аксесоар не носи престиж и не дефинира жената като силна и независима, щото реално е доста трудно да се докаже, че въпросната евина потомка сама си е позволила предмета...

А, да - това е другото, Евтиме. Много си прав.
И пак всичко опира до демонстрации. Егати.