Светуващият написа:Миналата година също се падна "приятна" тема, всички се бяха зарадвали. Само че двойките не бяха по-малко. Изпитът не е просто проверка на знанията и уменията, а премерване на тези знания и умения с другите. Той е конкурс. Защото ти може да си знаещ и можещ, но другите да са по-добри от теб и да те изместят от желаното място.
Всичко обаче вече е написано и свършено. Затова нека погледнем на изпита като на игра, в която мерим силите си - каквото било било. Като на състезание, защото такъв е животът.
Аз съм участник в Националния кръг на олимпиадата по литература. Това, което каза там професор Милена Цанева се отнася за всеки един изпит по хуманитарна дисциплина. Тя каза, че всички може да сме еднакво добри, но конкретната тема допада на едни, а на други - не. Едни печелят, други отпадат. Но такъв е животът по принцип. Не може да искаме да ни се случва винаги най-доброто и да гледаме света само през призмата на прагматизма. Най-важното обаче е да не спираме да вярваме. Когато човек се отчайва, той се оставя на живота да го мачка. Изкуството е в това - нито да не се надценяваме твърде много, нито пък да се подценяваме. Нека най-добрите успеят. За тях късметът ще дойде от само себе си. А за останалите - един ден те ще станат най-добрите. Стига да вярват в това. Но истински, без болезнени амбиции, защото те изпиват енергията.
Звучиш като програма на политическа партия (без лоши чувства).

На думи изглежда така, но всъщност не е баш така. Все пак, когато получиш няколко тежки удара под пояса, следващия път, когато замахнат, ще се свиеш подсъзнателно... същото е и в живота. Онези, които не са получили и един удар под пояса тичат като коне и постигат успехи- защото са сигурни, че няма да им се случи, някои даже са убедени, че удари под пояса не съществуват. Тези, които са понесли такива обаче се свиват при следващата опасност или най-малкото не са толкова... енергични. А това колко удара ще понесеш може да се нарече по много начини... качества, късмет, карма...
Да, изпитите в хуманитарните дисциплини са съвършено субективни. За литературата няма да говоря- там си е ебало майката (не ми се прибягваше до тези думи, но по-точно определение не съществува). При историята- пак е много субективно. Можеш да напишеш теорията на Гошо, ама проверяващият да харесва теорята на Пешо- и да те посече заради това. Може да не хареса някоя твоя досадна правописна грешка. Може да не хареса това, че пишеш без пълен член. Може да сметне, че някой детайл, който си изпуснал, заслужава половин единица наказание...
И обратното. Може да види, че пишеш с добър стил, но си допуснал грешки от бързане. Може да не те накаже, за дето си объркал 3-4 дати и т.н.
Честно казано, за това уважавам изпита по математика- там нещата са си абсолютно ясни- или решаваш задачата, или не я решаваш- зависи само от тебе и от твоите качества.