forum.uni-sofia.bg

lycka написа:За изискванията и критериите съм напълно съгласна, невъзможни са. Доказателство са хора, които си скъсват д-то да учат по цяла година и на изпита пак не се получава. Но за да имат тези критерии, те сигурно идват отнякъде. Все едно, факт е, че няма човек, който да не е пипнал почти нищо и да мине по шведски. Ако има такъв аз лично ще му дам 5 лв . Но то и преподавателите не са единственият проблем, ако изобщо може да се нарече така. Цялата им система на специалността е тъпа, особено с тоя втори език, който ти прецаква шведския форевър и не стига, че никой не те пита искаш ли, не искаш ли втори език, после се правят супер гадни коментари за тези, които говорели на норвежки, примерно, в лекциите по шведски. Ами няма как да е друго!!!

Ама много сте ми интересни, бе, хора Изискванията били невъзможни. Ако бяха невъзможни, нямаше да има изкарали, нямаше да има и петици и шестици, а винаги има И да, критериите сигурно идват отнякъде - критериите са същите каквито са били и преди 8-10 години, само че тогава учебната програма беше друга, учеше се 5 години, часовете по шведски бяха повече, литературите бяха по-малко, странознанията също, втори език се учеше по-рехаво (за това не съм съвсем сигурна, но ако е истина това, което чувам от сегашните студенти, ние със сигурност учехме по-малко норвежки). Къде е проблемът тогава? Проблемът е в новата учебна програма . А кой според вас е причината да се учи повече литература и по-малко език? Оставям ви да си отговорите сами на този въпрос

Който е изготвил новата учебна програма, той ще да е.
Оправдано е да има повече литература, това е филология все пак. А в момента часовете по език не ми се струва да са малко, без да знам колко са били преди.

Да, литература трябва да има, но преди беше "само" 2 семестъра плюс 1 семестър литературна специализация (в който не се правеше нищо...) и не е било недостатъчно. А шведският беше със сигурност повече, защото имаше и пети курс А и във втори курс имахме същия брой часове като в първи - 12. И може би вие не знаете, но ние имахме доста по-малко книги (нямаше библиотека тогава), и речници се намираха по-трудно (Lexin беше буквално unheard of, да не говорим за разни други екстри - то дори Интернет нямаше...) Ама пак сме учили и сме завършили, и пак е имало скъсани, но винаги скъсани са били хората, които не са знаели достатъчно или просто не са били за там - нали са ми били колеги, заедно сме учили, знам на какъв хал са били Така че проблемът е първо в програмата - калпава е , второ във вас самите И не във всички, а в тези, които мрънкат вместо например да вземат да си направят карта за библиотеката и да взимат да четат книги. Знаете ли колко трудно ни беше с книгите на нас първите години? За да четеш, трябваше да взимаш книги от шведската лекторка (добре че тя раздаваше) или направо да си ги купиш сам от Швеция. И нямаше избор на книги за превеждане за изпитите - "Доктор Глас" и това е, ако щеш. И пак сме прокопсали повече явно

Хора, разберете, че не става само с ядене (и пиене)

Колеги, нека дружно вземем пример от славното минало.

IngridYlva написа: И пак сме прокопсали повече явно

Не е ли рано е за такива изказвания? Mалки сме още... А и винаги е имало и ще има минали и скъсани.

[quote="Solveig"] Колеги, нека дружно вземем пример от славното минало.quote]

Поучете се, затова се хабя да пиша

Какво пък се хванахте за тая карта за библиотеката? И какво общо въобще има библиотеката с четенето на книги? Първи курс, когато ми се налагаше да взимам учебници и книги от там имах карта. Втори курс вече си имах речници и книги вкъщи и просто не ми се налагаше да ходя до Нордика. Сега като искам да си взема още неща за четене за лятото и ми потрябва карта и си извадих миналата седмица.

Освен това, въобще не говорех за себе си, а за други мои колеги, които са много по-напред с шведския от мен и пак бяха скъсани.

И въобще не съм се и оплаквал (още по-малко преди да дойдат хора да ме съветват да не се оплаквам, а да чета, преди това просто казах че съм скъсан и нито съм мрънкал, нито нищо), просто съм крайно несъгласен с твърдението, че само и единствено неподготвените и недостатъчно знаещите биват скъсани. Това е изпитна ситуация, човек е под напрежение, а може и просто да не е в кондиция в момента, всичко се случва. Не оспорвам, че знаеш на какъв хал са били колегите ти, но и аз знам на какъв хал са моите. А ти не, така че твърдения кой колко е прокопсал и т.н. са... неоснователни.


No offence, оценявам, че се хабиш да пишеш с цел да ни дадеш съвет, което е хубаво нещо, но не е точно това начинът

Solveig написа: А в момента часовете по език не ми се струва да са малко, без да знам колко са били преди.

Мисля, че се имаха предвид часовете за горните курсове, не за първи.

Vaskes написа:Това е изпитна ситуация, човек е под напрежение, а може и просто да не е в кондиция в момента, всичко се случва.

За това си прав. В шведските университети се учудват, че ние имаме един голям изпит на края на курса и това е. А те имат текущо изпитване и оценяване по много от курсовете Така трябва да бъде и в българските унита, ама не е Но имай предвид, че в шведските университети, а и по света, доколкото знам, имат и изисквания за присъствието на лекциите и ако си отсъствал повече от допустимия процент пъти, нямаш право да се явиш на изпит

Е, поне откъм присъствие, ако не откъм друго го докарвам :Р

А текущото оценяване е чудесно, хем не ти зависи крайната оценка само от един изпит, хем ти дава по-реална и постоянна представа за знанията ти. Ех, хубаво беше в училище :Р

Аз викам да не зачеквам темата за тва колко часа шведски са имали преди и колко са сега, дали са добри преподавателите или не,дали са редовни и дали изискват много... поне за мен,квото било,било.

Въпросът е, някой знае ли колко кредита носи държавния изпит и как стоят нещата там изобщо?

Дочух, че е възможно човек да си вземе държавния и с втория език ( датски/ норвежки), но дали това е добра идея??? И изобщо, струва ли се човек да се откаже от шведския и да се бори на другия фронт, така да се каже, или все пак Веселина,Павел и Анелия не са препядствие, което да не може да се премине.
(Който е бил на изпит при тях ме разбира).

Не знам как стоят нещата с първата норвежка група с 1ви език норвежки, затова ще питам само за по- старите ...
Иначе, съвет от мен, пишете датски като втори, по - близко ще ви се стори до норвежки, макар всеки да казва ,че като фонетика норвежкия е по - близък до шведски. Пък и, норвежците са си по близки с датчаните, на швед като му кажеш за датски и все едно му говориш за китайски,така де...
Айде, и пишете!

Ми ние пък може да искаме да учим нещо, което е по-далеч от норвежки...

Може и с втори чужд, да. Ели (по датски) се опитва да ни убеди, че си е оферта да пробваме с датски, ама ще видим

Btw, искам да призова хората, които са взели Hanteringen av odöda и Pappersväggar на Линдквист от Нордика да ги върнат най-накрая

Някой знае ли колко кредита носи държавния изпит и как стоят нещата там изобщо? Моля, пишете, че информацията е важно нещо!

Аз дори не знаех, че носи кредити

И въобще кое всъщност им е важното на тях? Аз така и не схванах. Нали уж каквото влиза в учебния план носи кредити, каквото не влиза - не носи. Значи човек завършва с точно определен брой кредити така или иначе.

Кредитите са важни за студентската мобилност в Европа.

skandinavistik, доколкото знам, са 10 или 12 кредита, но трябва да питаш преподавателите си или в катедрата. Ние не знаем нищо със сигурност, защото сме още много, много далече от държавния изпит.