forum.uni-sofia.bg

По ИБДП имаха, поне при нас Токушев директно каза на някои, че им вдига оценката заради "добро представяне през годината".

iodine написа:Сериозно ли няма ЮФ в хипотезата според проф. Милкова? Аз все си мислех да го кажа ако ми се падне тоя въпрос

Ми в учебника пише, че в хипотезата се съдържаш предпоставките и условията за действеито на ПН. Но пак Кьосев на упражнение ни беше казал, че там са ЮФ- изрично съм си го записала..
Ох въобще е много приятно положението, когато за един въпрос можеш да прочетеш 6 гледни точки

_sonrisa_ написа:

iodine написа:Сериозно ли няма ЮФ в хипотезата според проф. Милкова? Аз все си мислех да го кажа ако ми се падне тоя въпрос

Ми в учебника пише, че в хипотезата се съдържаш предпоставките и условията за действеито на ПН. Но пак Кьосев на упражнение ни беше казал, че там са ЮФ- изрично съм си го записала..
Ох въобще е много приятно положението, когато за един въпрос можеш да прочетеш 6 гледни точки

ето че правото можело да бъде и забавно сега сериозно,има ли последно ЮФ в хипотезата или няма?И колко горе долу продължава изпита?

Курсовата работа играе своята роля. Най-вече оценката, която сте получили на нея. Не си мислете, че никой не я гледа.

Нашата група никой няма оценка на курсовата

Може да не си ги знаете. Това не значи, че нямате. Аз моята оценка например си я разбрах едва на изпита.

Сериозно ли няма ЮФ в хипотезата според проф. Милкова? Аз все си мислех да го кажа ако ми се падне тоя въпрос

Милкова сигурно е единственият човек в слънчевата система, който смята, че в хипотезата на правната норма няма юридически факти. Трудно би било да се квалифицира един факт от действителността като юридически, ако след субсумирането под хипотезата на правната норма, се окаже, че е ирелевантен, нали?
Силогизмът просто няма да го бъде.
Ако ви пита, просто и издекламирайте с лек патос това, което е написала в учебника.
Доставете удоволствие на един уморен човек.

Някой може ли да ми каже горе-долу какво се включва във въпроси : 35,36 и 75 /главно за в/с 75,тъй като не открих кикаква информация относно самата реализация,има само за правоприлагането :S /

Мнението е кирилизирано от модератор. Следващи мнения на латиница ще бъдат трити без предупреждение.
MidwinterSun

blackout написа:

Сериозно ли няма ЮФ в хипотезата според проф. Милкова? Аз все си мислех да го кажа ако ми се падне тоя въпрос

Милкова сигурно е единственият човек в слънчевата система, който смята, че в хипотезата на правната норма няма юридически факти. Трудно би било да се квалифицира един факт от действителността като юридически, ако след субсумирането под хипотезата на правната норма, се окаже, че е ирелевантен, нали?
Силогизмът просто няма да го бъде.
Ако ви пита, просто и издекламирайте с лек патос това, което е написала в учебника.
Доставете удоволствие на един уморен човек.

Което идва да покаже, че е най-добре да учим само от нейния учебник и да се молим да не се падне въпрос, който е по-бегло застъпен или въобще го няма.

somebody написа:Nqkoi moje li da mi kaje gore-dolu kakvo se vkliuchva vyv vyprosi : 35,36 i 75 /glavno za v/s 75,tyi kato ne otkrih nikakva informaciq otnosno samata realizaciq,ima samo za pravoprilaganeto :S /

Човече, къде го видя това за правоприлагането в учебника на Милкова, казвай и ще те позлтя!!!

За Правоприлагане няма нищо в нейния учебник, но пък на лекция Кьосев доста добре ни продиктува двата въпроса, свързани с правоприлагането и с етапите : )
Аз сега преговарям тези източници на правото и просто си представям как ако се паднат, ще е сеч. След като самата тя въобще, ама въобще не признава такова понятие..просто прекрасно.

WickedWitch написа:За Правоприлагане няма нищо в нейния учебник, но пък на лекция Кьосев доста добре ни продиктува двата въпроса, свързани с правоприлагането и с етапите : )
Аз сега преговарям тези източници на правото и просто си представям как ако се паднат, ще е сеч. След като самата тя въобще, ама въобще не признава такова понятие..просто прекрасно.

Къде ли съм бил АЗ на тази лекция....Е добре, мерси все пак.

75. се чете от учебника на Алексеев, не помня кой том и е с дължина 2 стр.
29. - от Ташев, няма какво друго, но верояртно не трябва да се задълбава, а да се споменат основните три вида.
35. има го в учебника на проф. Милкова, в главата за системата, но се казва "Правни отрасли", та това са елементите.

Аз да попитам за 30 въпрос: Структура на правото - обща характеристика и за 34ти (Система на правото - понятие, критерии) като общата характеристика на тия неща е по половин страничка само това ли се казва (освен, че могат да се изброят съответните елементи на 2те неща ама те вече са си отделни въпроси - или ги казваме и тях??)? За структура и система има и в legaltheory, но пак не спомага много за увеличаване на обема... И въобще като има толкова въпроси по половин-една-две-странички, толкова кратки разработки устройват ли я Милкова? Не ме разбирайте погрешно, не страдам от това, че нещата са кратки, но вече просто не знам какво да мисля...

Въпрос 68 от конспекта на първи поток- Юридическо обосноваване.Теории.Истинност на юридическите съждения остава ли и ако да, евентуално някаква представа откъде да се чете?

Въпрос 29 - Основни Източници на правото - Разработката е на Денков! Отговаря и на схемата, която проф. Милкова е дала в учебника!

Дефиниция :
Източници на правото са съвкупността от способи, начини, похвати за фиксиране, изразяване и закрепване на правни разпоредби, за създаване, изменение и прекратяване на правни норми.
Функции:
а) материализират, обективират, фиксират правните норми;
б) осигуряват установяването на правните норми.
Видове източници на правото:
1. Писани (документални) и неписани (според това дали са в писмена документална форма).
2. Официални и неофициални (според това дали са създадени от държавата).
3. Преки и косвени (според значението си):
 Преки (основни) - те са такива, защото
- съдържат пряко правни норми, а не тълкувания на правни норми;

- безспорни са;
- използват се във всички национални правни системи и във всички времена.
-Те на свой ред биват различни видове:
А. "Правен обичай" (да не се забравят разликите между "обичай" и "правен обичай"). Той е:
а) одобрен, подкрепен и наложен от държавата като общозадължителен обичай, защитаващо в определена степен държавните интереси;
б) той е първи по време източник на правото;
в) с най-съществени недостатъци това, че:
- е статичен източник на правото; това, че трудно се променя и нагажда към променените обществени условия;
- трудно и непряко изразява държавната воля;
г) с най-съществени предимства това, че:
- има голяма легитимност;
- съществува наготово и може веднага да влезе в действие;
- има доказана ефективност.
Б. "Правен прецедент" (да не се забравят разликите между "социален прецедент" и "правен прецедент", както и между "съдебен прецедент" и "административен прецедент", като последната разлика появява се много по-късно в общественото развитие, тъй като в началото не е имало разделение на държавните функции между държавните органи, един и същи държавен орган е изпълнявал всички видове държавни функции). Той е:
а) индивидуално решение на държавен орган по конкретен казус (конкретен случай), което се прилага по аналогия за решаване на други подобни случаи посредством това, че:
- същият държавен орган решава всички подобни случаи по начина, който вече е решил такъв случай, стига да прецени, че това още съответства на интереса на държавата;
- по-долустоящите държавни органи решават достигналите до тях сходни казуси по същия начин, по който е решен прецедента;
- гражданите съобразяват предварително своето поведение с известните им вече решения на сходни казуси;
б) той е втори по време (първоначално просто като "правен прецедент", тъй като в началото в ранните държави не е имало разделение на държавните функции), но е възникнал малко (много скоро) след появата на правните обичаи;
в) с най-съществени предимства това, че:
- съчетава индивидуалното регулиране с нормативното;
- динамичен е, лесно се променя в зависимост от промяната на държавните интереси;
- свързан е директно с държавната воля, изразява пряко волята на държавните органи;
г) с най-съществени недостатъци това, че:
- не е толкова легитимен, колкото обичая;
- много трудно се приспособява неговото прилагане по аналогия към другите сходни случаи, не отчитат тяхната специфика, което води до несправедливост при решаването на сходните казуси;
- трудно се установяват и популяризират;
- се създава възможност за произвол от правоприлагащите органи и за най-различни тълкувания;
- има форма на конкретно правило за поведение за конкретен случай, от което трудно може да се изведе безспорно общо правило за поведение за всички подобни случаи.
В. "Закон" (с по-точно юридическо наименование "нормативен акт"). Той е:
а) волеизявление на държавен орган, съдържащо общи правила за поведение;
б) трети по време (макар и да възниква много скоро след правния обичай и след правния прецедент). Първите закони всъщност са били т. нар. "кодекси" (В древните Месопотамия, Вавилония, Рим и пр. - като "Законникът на Хамурапи", "12 таблици" и пр.), кодифициращи (обобщаващи) предимно правните обичаи и прецеденти и са съдържали много малко нови общи правила за поведение. В Древна Атина първите закони са се приемали на нещо като на съдебен процес от страна на Ангората, като вносителят на законите е бивал осъждан на смърт за това, че се е осмелил да предложи нещо противоречащо на установените традиции, ако неговият законопроект не е бил приет;
в) с най-съществени предимства това, че:
- взема най-добрите черти на "правния обичай" и на "правния прецедент", а именно - модела на регулиране на правните обичаи (чрез общи правила за поведение) и динамичността и пряката връзка с държавата на на прецедента;
- съдържа абстрактно формулирани общи правила за поведение;
- изразява директно волята на държавата;
- - имат писмена (документална) форма;
- по-лесно е установим, по-лесно се популяризира.
г) с най-съществени недостатъци това, че:
- има най-усложнена процедура на приемане и влизане в сила в сравнение с другите източници;
- има по-малка легитимност, отколкото правния обичай и правния прецедент;
- се променя по-трудно, отколкото правния прецедент, но пък по-лесно, отколкото правния обичай;
- губи се пряката връзка с държавния интерес или поне тя не е така силна, както при правния прецедент, тъй като законът придобива самостоятелно съществуване, различно от това на породилите държавни и обществени потребности и интереси.
д) с най-различни видове:
- формален и материален,
- в широк и в тесен смисъл,
- законови и подзаконови,
- според издаващия ги орган, според ЗНА,
- според отношението им към конституцията и пр.



Въпрос 75 - Реализация на правото ( от Алексеев)

Реализация на правните норми

Правните норми се реализират чрез фактическото поведение на правните субекти по няколко основни начина в зависимост от вида на предписаното поведение.
Първият начин е изпълнение на правните норми, което е налице при норми, които предписват извършването на определени действия. Когато правната норма предписва определени действия, тя се реализира чрез изпълнение Например, нормите на Семейния кодекс предписват родителите да отглеждат и възпитават своите деца. Действията на родителите представляват изпълнение на правните норми.
Втората форма на реализация е спазването на правните норми. Тя се осъществява при забраняващите правни норми, които забраняват извършването на определени действия. Реализирането на този вид норми става чрез въздържането от строго определени действия. Например, ректорът забранява пушенето в сградата на университета. Реализирането на тази норма представлява въздържание от пушене в университета.
Третата форма се нарича използване на правните норми и тя се прилага по отношение на оправомощаващи норми. Те дават права на определен субект да извърши действие, без обаче то да представлява задължение за него. Използване е налице само в случай, че субектът реализира поведение, регламентирано от тези норми.

Реализацията на правните норми представлява фактическото поведение на хората. Осъществяването на едно субективно право обикновено е съпроводено с изпълнение на определено юридическо задължение от един или повече субекти на правото. Т.е. реализирането на правната норма се осъществява чрез поведението на правни субекти с различни интереси. В отделни случаи реализирането на правото е съпроводено с определени трудности.
В процеса на реализация на правото отграничаваме безспорна и спорна реализация.
- безспорна реализация – при нея отношенията протичат в рамките на модела предписан от правните норми.
- спорна реализация – при нея се появява ситуация на правен спор.