forum.uni-sofia.bg

Аз пък не мога да разбера какво лошо има една жена да плаща в заведение? Защо мъжете да могат да плащат цялата сметка, а ние да не можем? Ако искате финансова стабилност - осигурете си я сами, а не чакайте мъжа до вас да ви я осигури. А ако все пак той иска да ви я осигури, а не може - ми помогнете му бе, в една връзка/семейство парите не трябва да са "моите" и "твоите", а общи.

50:50 е най-добре

Хубаво е, когато хората си разменят жестове. Така се обезсмисля разговорът относно това дали е редно само мъжът да плаща сметката.

“Точни сметки - добри приятели”.

Да... това несъмнено е така, ама като се почне едно зверене в сметката... "Такааааам, ти пи кола и кафе, значииииии... 4,20. Аз пих фреш и кафе, значи 5,80. Чакай сега като дойде сервитьорката, ще се оправим. Ама ако може да ни върнете рестото на дребни, че да ги нагласим. А, ама ти тия стотинки не ги ли искаш (става дума за бакшиша, който мацката е решила да остави от нейното ресто)? М, добре, аз ще ги прибера тогава."
Това, разбира се, е много примерна ситуация (аз съм попадала в леко подобна с един бивш проектобъдещ, който си и остана такъв), обаче винаги ми е било много... такова никакво, когато се почнат сметки до стотинката и прочее. Вариантът веднъж да плати единият, веднъж - другият ми се вижда значително по-елегантен като решение. Но все ми се струва, че темата за плащането на сметката, YOC (yuck) dates, going Dutch и прочее вече сме ги дискутирали. То просто не може да не сме.

(и се извинявам, ако не съм разбрала Асолт правилно, просто на такива мисли ме наведе цитираната поговорка)

Мда, не си го разбрала съвсем.Както по-нататък в мнението си се сетила, единият път единият плаща, другия път-другият плаща.Просто не смятам, че мъжът е длъжен да плаща винаги на приятелката си (и обратният вариант също не трябва да се случва, макар че сигурно много по-малко са такива двойки).Докато не станат повече, не трябва единият да плаща на другия.С нищо не му е длъжен.
Апропо цитираната поговорка важи във всички аспекти.Точност и коректност във взаимнотношенията и всичко е наред. Ако я няма.

Търговецът на кристал написа:А, ама ти тия стотинки не ги ли искаш (става дума за бакшиша, който мацката е решила да остави от нейното ресто)? М, добре, аз ще ги прибера тогава."

WTF
тук за връзка ли говорим .. омг коя жена би имала връзка с такъв човек О.о то това не е циция даже .. ами оттатък
иначе ако ще делите .. какви са тия 4,20 5,80 закръгляш до левче добавяш няколко лева бакшиш и даваш мацката да си смята
не може единия път ти единия тя .. сосбено пък за ядене .. мъжа като прави 10 20 кинта сметка отгоре ще излезе че тя ти ги плаща

Бе аз я преразказвам случката, щото бях свидетел и не знаех къде да се навра от срам, макар да нямах нищо общо с въпросната двойка. Просто тримата бяхме на кафе, аз си платих моето, щото беше едно и знаех колко е от менюто и те като се зазвериха в тая ми ти сметка... А после се запознах и с още една такава двойка, дето мъжът само обясняваше колко тънко им е излязла някаква екскурзия, дето вместо да ходят на хотел, спали в някакви бунгала (по това, дето описа той - пълна, ама абсолютна мизерия, а аз съвсем не съм от придирчивите) и яли сандвичи, които си носели от България в продължение на няколко дни (говорим за отсъствие на хладилник от картинката и за началото/средата на септември). И всеки път, когато се случи да съм с тях навън, се почват сметки и стотинки, ум да ти зайде.
И хич не се чуди (WTF-то визирам), да не разправям пак историята за сметката от 4.70, че май вече съм я писала подробно някога. Ей Богу, толкова години минаха, още я помня, ама до стотинката дори! Повярвай ми, ИМА такива хора и е голям майтап/потрес да ги гледаш отстрани, само да не са ти в къщата.

Иначе съм съгласна, че не върви да се редувате, когато става дума за сериозен дисбаланс в консумацията на храна или алкохол, ама аз в това отношение имам късмет - ям си мъжката, съвсем наравно с приятеля си (всъщност, шегувам се, но обикновено като сме навън правим приблизително еднакви сметки всеки път, защото за толкова време отдааааавна сме се научили кой колко яде и обикновено просто вземаме някакви неща, които унищожаваме заедно).

Изводът - поне за мен - е, че няма такова значение как се урежда въпросът със сметката, важното е да е направено елегантно и никой да не се чувства ощетен или неудобно. Оттам насетне всяка двойка си намира решение за себе си.

И, Асолт, с това уточнение вече се съгласих с теб напълно.

По принцип, когато съм с партньора ми, плаща този, който има пари в себе си :Д. Аз съм доста зле откъм финанси и в началото като излизахме беше много сложно да го убеждавам, че не ми се ходи на кино точно сега и т.н., ама с времето ми писна и си му казах в прав текст, че не мога да си позволява да ходя всяка седмица на 3D и по заведения и че би ми било много неудобно той да ми покрива сметките. ТОй пък ми отвърна, че в началото ми било неудобно всяка вечер да ме изпраща, при положение, че живее в другия край на София, ама съм свикнала бързо-бързо . Та, той има възможността и ни покрива излизанията. От моя страна като се поопарича в даден период от месеца си дърпам сметката и той се шегува, че се чувства като държанка - абе изобщо е много разбран и някак леко минават тези иначе малко...неудобни моменти.
Иначе от една връзка очакваммм... Много страст, любов и разбиране, и усмивки също. Очаквам с човекът до мен да се чувстваме много комфортно един с друг, да сме екип, дори когато вижданията ни се разминават. Не очаквам любовта ни и съответно аз да съм винаги на първо място, но държа да бъде уважавана връзката ни. И задължително очаквам да правим някакви малки сладки работи един за друг - като например той да търпи половин часови разговори по телефона, пък аз да гледам малоумни осемдесетарски екшъни с него . И такива работи общо взето

Оооо, сори за офтопика, ама не можах да се сдържа - май за пръв път виждам по тия форумни ширини фен/ка на "Карнивале". Йей! И за "очакванията" съм съгласна, изглеждат ми логично и реалистично. Но пък, от друга страна, аз не разбирам кой знае какво - и без това искам много малко от живота, та очакванията ми към връзките не са кой знае колко големи (обаче пък и компромиси рядко правя - така де, хем не искам много, хем и малкото, дето искам, не правиш усилие да ми го дадеш? Пътяяяя...).

Относно плащането на сметката си има етикет, който се спазва до един момент. Да предложиш да платиш сметката е жест, който в зависимост от това, как го направиш, може да означава различни неща. Този ритуал е просто начин и двете страни да покажат отношението си към другия. Най-добре е, ако черпенето е предварително уговорено, затова и много покани за срещи са нещо от сорта на "да те черпя кафе" Това ще рече "Харесвам те и ще демонстрирам това като те почерпя някаква напитка в знак на благодарност, ако приемеш поканата ми"

Като напреднат отношенията, вече такива жестове стават ненужни и са изместени от други. Не мога да си представя плащането на сметката да бъде в момента някакъв конфузен момент между мене и Crippled Alice. Единственото, което все още ме поставя някаква неловка ситауция е, когато аз ям като прасе (разбирайте голяма пица с бира), а тя си взима кола

В моята връзка няма проблем със сметките и никога не е имало. Той е страшно сладък в момента, когато казва "аз искам да те заведа на едно прекрасно място" - и в следствие пием коктейли и си говорим с часове, и два пъти по сладък когато ме погледне с мили очи и казва, ако ми дадеш 20 стотинки ще си вземем голяма бира" - сядаме в някоя квартална градинка и отново и говорим с часове, гушкаме се и се разхождаме на воля.
Ние сме в крайно глупавата ситуация да сме заедно най-вече когато спим, защото той ходи на работа и кара 12 часови смени на крак. Аз оценявам, че той всеки ден идва след 10 вкъщи и ме гушка, понякога отиваме у тях да спим или просто излизаме, а в краен случай го оставям да заспи вкъщи. За мен най-важно е, че се обичаме и се ценим.

Обожавам момента, в който го карам да се лигави.

Естествено,че в една връзка не се броят стотинките.То дори не е 50:50.Всеки плаща,когато има и както се случи.Аз по-назад говорех за сериозна връзка с цел семейство по-нататък.Естествено е да искаш мъж,който работи и изкарва нормални пари(никой не говори за по 5 000 заплата...ако има някой служител някъде,който да взима толкова въобще...),защото в един момент идва например бебе и жената остава вкъщи на майчински и трябва да има мъж до себе си,който осигурява парите за семейството.
За връзки "у нас-у вас" и при 20 годишни вече е съвсем друг въпросът.Това да си стабилен финансово е изключителна рядкост на тези години.
А пък кой плаща...в началото,първи срещи не мисля,че момчето е длъжно да плаща.Ние още сме на период на погледи,той не ми е никакъв пък да ми плаща...вече ако реши и настоява...ок.Но никога няма да изляза без пари с него с очакването,че той ще плаща.Ако каже"днес ще те водя на вечеря" мисля,че е логично,че той ще плати,но пак ще си взема повече пари и пак ще.предложа да платя.Както ако аз кажа-днес ще те водя на вечеря...логично аз трябва да платя.
Във връзка вече е както се разберете,без единия да се чувства ощетен.
В моята например приятелят ми взима 3 пъти повече от мен...и това само в кеш,отделно са ваучери,купони,глупости...та ако сметна и тях не знам колко повече ще взима от мен.Да,той плаща по-често от мен,но сме постигнали съгласие...защото аз като нямам пари не ходя никъде и не ми дреме,но той държи да ходя някъде си и казва-аз те карам,ти нямаш възможност колкото мен,затова аз ще платя.Аз също плаща,купувам му разни неща...всеку прави жестове,колкото може...което не значи,че прави по-малко.
Той може да ми купи палто за 200лв,а аз мога да му взема риза за 40...не означава,че аз правя по-малко,защото 40 за мен си е като той да отдели 200...

Предбрачен договор.

има вариант, в който бащата си седи вкъщи и гледа децата..
а жената изкарва парите ..