forum.uni-sofia.bg

каквото и да отговори човек, все ще е погрешно... струва ми се, че се убягва нещо - това, че всички хора живеят по закона на най-малкото съпротивление, едва когато съпротивлението е по-малко, тогава човек има възможност да избира...

балансирането предполага повече време за преценка и съответно избор, но дори тогава не значи, че решението ще излезе балансирано... крайностите от своя страна са по-бързо постижими, за тях като че ли не е необходимо особено време за осмисляне, но и те не винаги се случват - често нещата се устремяват към някоя крайност, но впоследствие се успокояват...

човекът е точно като водата, бързайки през пролуките си мисли, че е намерил най-краткия, бърз и добър път...

inaccessibility написа: човекът е точно като водата, бързайки през пролуките си мисли, че е намерил най-краткия, бърз и добър път...

аз не мисля така...бързият път почти винаги значи грешка.

Ice_Spirit написа:

inaccessibility написа: човекът е точно като водата, бързайки през пролуките си мисли, че е намерил най-краткия, бърз и добър път...

аз не мисля така...бързият път почти винаги значи грешка.

точно, затова човешкият път е низ от грешки и недоразумения, които той дори не осъзнава

Винаги баланс

Водата балансира нищетата...

Странен въпрос. Не ви ли се струва, че системното следване на крайностите е своеобразен баланс? От тази гледна точка съм за баланса!

javortomov написа:Каква е вашата философия в живота?

Крайна. Аз съм един отвратителен, краен човек.

И постоянно се движа по трасето.
Надолу-нагоре, наляво-надясно... и никога по средата.
И винаги с изключително силна и болезнена емоционалност.
Адски уморително е, честно. Още повече, че съм и личност
на настроенията. Абе изобщо......една голяма каша.
Трудно се свиква, но вече не се боря срещу това, дори
се стремя да намирам позитиви и да се възползвам от
ситуацията по максимално печеливш начин.

И все пак нивото на самоконтрола ми вече не е - 0, а + 0, което пък
не се постига никак лесно, да знаете

На повърхността изглеждам супер балансиран човек(или поне така си мисля ), но принципно страшно ме влече към крайностите.

все се опитвам да балансирам и да си кажа честно баланс досега май не съм имала. при мен властва хаоса както при чувствата така и в отношенията с хората,с приятелите ,в семейството....................... пълна бъркотия е. повечето ми приятели са леко луди,чалнати и вироглави. но не се оплаквам,защото поне не ми е скучно въпреки ,че ми идва в повече ,признавам!

Сериозно, бах га и темата. Няма хора на крайностите, инак досега да има само леш по някакви апокалиптични пейзажи.

Краен съм и не се срамувам от това. В допълнение умея да съчетавам две крайности едновременно. Тоест, противоречив съм. Вероятно поради тази причина напоследък все по-малко хора ми вярват.
И понеже има връзка с темата, да попитам: защо по дяволите се смята, че да си противоречив е нещо лошо?? За мен това дори е положително - да успяваш да съвместяваш в едно две несъвместими неща.

black_lady написа:Баланс Нищо, което е крайно, не се е доказало като достатъчно добро и устойчиво.

Добре го каза, колежке.

Живеем ли?!? Аз си мислех, че само работим. Дали работим крайно или безкрайно... По-скоро безкрайно...

Аз ги съчетавам в себе си и двете - за някои неща съм много краен, докато за други пък съм по-либерален.

работа... ли4ен живот... у4ене... хм които се справя успе6но с вси4ко това, браво на него!