forum.uni-sofia.bg

Довечера ще набивам пържолки с картофена салата. Романтика

Класика!

Когато изгрява слънцето
Само аз и едно момиче На морето

Тази нощ. Сам навън. Вали ситен нежен бял студен прашец. Всичко блести под меката светлина на лампите. Снегът стига над глезените ми. Всичко е тихо, само лек, освежаващ ветрец гали лицето ми със снежинки. Улиците и тротоарите не се виждат. Вали, всичко е бяло и тихо. Единствените следи в мекия сняг са тези, които оставям след себе си. Вървя тихо, деликатно, за да не разваля тази вълшебна бяла идилия. По някое време щастието ме обзема дотолкова, че забравям за тишината и се затичвам напред по меката бяла улица и се смея с цяло гърло, разперил ръце, разкопчал якето си. Не ми е студено, дишам с пълни гърди. Вдъхвам романтиката на зимата, романтика, която отдавна не бях усещал. Красота... Затананиквам си Let it snow, let it snow, let it snow на Франк Синатра и вървя, омаян, заслепен от белоснежната нощ. Тиха нощ, свята нощ, всичко спи... Красота, любов, романтика... Силата на природата...

има някаква магия тази вечер, още някой се е възхитил на красотата навън...

Романтиката продължава Навън е все така невероятно .. Между другото вчера и за мен беше една от най-романтичните вечери ... с любимия човек , разхождащи се из снежната нощ - безценно

В Буграс има 5 см сняг... хоу- хоу- хоу, довечера ще поканя мойто вярващо мило на пързалка в Морската. Ще я скъсам от романтика.

Raya_Alexandra написа:В Буграс има 5 см сняг... хоу- хоу- хоу, довечера ще поканя мойто вярващо мило на пързалка в Морската. Ще я скъсам от романтика.

Има ли? Вчера и една снежинка нямаше

Има. Малко, но от сърце.

Ммм, 2 погледа, държа ръката му, изпраща ме, говорим си неща, дето само ние си разбираме, като тайни кодове, макар че няма никого наоколо. А на моменти си мълчим толкова прекрасно... Мани романтиката, човекът е важен.
Или пък седим на пейката пред блока, защото никой от нас не иска да се прибира и си говорим толкова дребни нещица... и съседката ни полива с леген вода, защото решила, че сме от ония хулигани, дето не я оставяли да спи...
Или пък вечер на Жабките в СтЗ, танцуваме без музика и ядем гадни кокоски.
Абитурентски бал в "Тера", танцуваме във фоайето, за да не ни закачат. И няма никой друг - минават някакви мацки, питат къде е тоалетната - махваме с ръка в неопределена посока. Нека се напикаят, пък! ... тая песен е наша.
Или пък ... сещате се, хората, за които става въпрос, са различни (е, някои се повтарят), но всичките ги обичам, обичала съм или... ами не, не ми предстои да ги обичам, защото ВЕЧЕ ги обичам достатъчно. Надявам се схванахте идеята - повтарям: важен е човекът, а не щурците, луната и всичкият му там реквизит.

така е,важен е,и съм забелязала,че малките неща оставят много по-голям спомен (като например 10 мин. седене на една пейка и разговор за риболов посред нощ ) но все пак ако съчетаеш едно прекрасно място и човека,когото искаш ще бъде неповторимо

Предполагам, това е така. Но говоря от опит - една от двете вечери, които никога, ама никога, никога няма да забравя, се "случи" на много страшно място - в болницата, при това в отделение за хора със смъртни присъди. Грозно звучи. И Е грозно. И мирише странно - все още се случва да имам обонятелни халюцинации.
Но вечерта бе съвършена.
Затова ви казвам, че мястото не е от такова значение - в един момент спираш да му обръщаш внимание - дори да е наистина ужасяващо и фатално далеч от нормалната представа за романтика.
Ениуей. Пожелавам ви само комбинации от перфектни хора и перфектни места. И, когато ги намерите тия хора, постоянно им повтаряйте, показвайте, доказвайте, че ги обичате.