forum.uni-sofia.bg

Хм,сещам се как наскоро една благотворителна фондация в България издаде чудесна стихосбирка.Като патрон на тая фондация леля Зорка Първанова се изказа тъй:"Книгата е чудесна,чете се на един дъх".Представям си Гоцевица как я е изгълтала.
Прозата е по-възприемаема,безспорно.
Не че казвам нещо по темата,но и нямам какво да кажа.
Гласувах и за двете.

Прозата дава възможност за повече действие и повече задълбочаване,но за да пишеш проза,се изисква да имаш някаква идея. Докато поезията позволява свободно изразяване на чувства,които не е задължително да са обвързани с каквото и да е.

Зависи какво търсиш като творческо решение.

chaosmaster написа:Прозата дава възможност за повече действие и повече задълбочаване,но за да пишеш проза,се изисква да имаш някаква идея. Докато поезията позволява свободно изразяване на чувства,които не е задължително да са обвързани с каквото и да е.

Зависи какво търсиш като творческо решение.

Да, абсолютно.

За мен думите са велико нещо и всеки красив начин на подреждането и изразяването им заслужава внимание. Ако трябва да сведа избора си от гледна точка на личното творчество - еднакво голямо удоволствие ми е да пиша и есета и стихотворения. В художествената литература обаче за проза не ставам, защото ,както каза човекът преди мен, сюжет и развитие не ми идват наум и ми става досадно да мисля. Стиховете ми обаче имат сюжет, идея и цел, винаги означават нещо, но това си ми идва отвътре.
Не мога да си представя живота си без да пиша. Естествено мераците ми се обаждат, когато ми се случва нещо ураганно, нещо, което дава достатъчно мат'риал (да, либоф имам предвид, щото аз пиша само любовна лирика).
Една от целите, които възнамерявам да пусна в изпълнение сега, е издаване на собствена стихосбирка, така че ще ви замоля като излезе да си я купувате, за да ми повдигнете малко авторското самочувствие
Другото, което правя е, пиша пънкарски текстчета на песни, както и разни изродски неща, вдъхновени от ежедневието ми, последното е озаглавено "Херо-дилеми", който е чел Ървин Уелш знае за какво говоря

Май малко се отклоних.....таа, няма да забравя как в един доста сдухан следобед прекарах времето от 1 до 3 в леглото с Евтим Евтимов под ръка....навън валеше дъжд, но моят рев си беше направо град в сравнение с него.

Любовната лирика е най-красивото нещо на света,
прозаичните романи - най-интересното.

и двете са достатъчно добри, за да тръгна да пренебрегвам едното за сметка на другото о.О Чета си и двете, понякога повече проза, понякога повече поезия ^^

Да чета - проза по интересна ми е и увлекателна зачитам се в пълния ред и следващия и така глава след глава , късите редове ми насаждат чувство за недовършеноост.

Да пиша - лирика по интересно ми е да пиша стихове отколкото " журнали " и се чувствам в свои води кгато пиша стихове!

И двете. Не знам как толкова лесно ги сравнявате, според мен няма място за сравнение.

И да пиша, и да чета - проза.
Последно време обаче поезията бавно ме поглъща.