forum.uni-sofia.bg

Не съм ли обяснявал, че пак се появяват такива теми.

Пък и проф. Биолчев го каза на едно Откриване на академичната година, какво точно е висшето образование? Ама има ли кой да слуша, та сега да излизат такива теми?
Каза го в прав текст, че не е нито зубрене, нито занаятчийски инструмент.
Висшето образование като начин на мислене има за цел да ти даде базовите знания, алгоритмизацията на процесите, ако мога така да се изразя и в реалния живот да можеш да се справиш във всяка една ситуация. За зубрачите не ми се говори, най-малко за преписвачите. Предпочитам зубрачите пред престъпниците, защото поне зубрачите ползват собствените си сили, било то, че напр. в моята специалност да назубриш едни букви и схеми, нищо не означава. Да разбереш, с кое диференциално уравнение отразява въртенето на Луната или отклонението на някоя планета от орбитата - безценно. Иначе за какво драскаш букви и цифри, които сами по себе си остават безсмислени, общо взето?

Отделно Университетът изгражда личности, т.е. прави те човек, годен за Живота. В този Живот няма нужда от отрепки. За жалост и тука се прецаква идеята от някои. Без да ми липсва скромност, казвам че малко сме истинските мъже(под "мъж" нямам предвид само мъжки пол, а влагам смисъл на истински възпитаник на Университета. Просто думата натоварва изключителна доза сериозност и е удачна). Да пристигнеш навреме на лекция не означава само да спазиш началото на академичния час в "и 15". Това означава ред, дисциплина, отговорност. Да кажеш, че ще свършиш нещо до петък сутринта, дори в момента да е четвъртък вечер, означава воля за успех, воля за Живот.

Всичко извън схемичката, която нахвърлях, е някакъв баласт от проститутки, хомосексуалисти, извинете за изразите, но метафорите са точни! Имало си ги е, ще ги има, явно. Въпросът е бройката им да бъде сведена до минимум и много-много да не се мислят за голямата работа, защото няма да има кой да ги слуша.
И накрая:
МОРАЛЪТ И ЦЕННОСТИТЕ над парите и пороците!

Съгласна съм от общия смисъл на изписаното, макар че на моменти според мен е прекалено крайно. Жалко, че не успях да се доредя да чуя какво е казал проф. Биолчев.

Какво бил казал... Проф. Биолчев толкова много неща каза, винаги му съм се кефил, някои фрагменти от речите му, ще ги помня до гроб.

Ехаааа....
А ти какво очакваш да каже Биолчев?
Написаното от теб звучи като добро пожелание. Между другото, тук не си говорим само (или поне аз нямам това предвид) за студентстването в уни - лекции, упражнения и изпити. А за нас като млади хора, които имат мнение, смелостта да го изкажат на глас и енергията и самодисциплината да го защитят.
За зубрачите не ти се говори, за .... не ти се говори, ми то кой остана?
Съглсна съм с Мартин, че това може и трябва да се възпитава - още в училище, ако щетете. Дори е задължително още в училище.
А какво ще кажете за отношенията с преподавателите? За мое щастие, в Катедрата има преподаватели, които с готовност работят с нас. Та ние сме колеги помежду си. В другиден как ще работя по един проект с този преподавател, ако довчера съм си мълчала пред него? А имаше колеги, които за да разграничат титуляра на курса от асистентката, казваха "тая с дългата" и "тая с късата коса". Или пък се интересуват само как изпитва тоя и оня и лесно ли се минава при него.
Време е да събудим спящите красавици, викам аз.

Уф уф...
И в моята специалност няма нормални... има два типа хора:
1) хипер-мотивирани-мега-зубаризирани натегачи, които всяка свободна минутка си прекарват в библиотеката с цел да научат поредната теория на Дюбугранд-и-Дреслер, КОЯТО ДОРИ НЕ Е В КОНСПЕКТА, ама все пак, защо да губиш шанса да 'блеснеш'...
2) неориентирани мрънкала, които дори не знаят къде точно се намират, та затова не им пука и много-много...
И толкова. Нищо по средата. Нищо.

MERCES_LETIFER написа:Уф уф...
И в моята специалност няма нормални... има два типа хора:
1) хипер-мотивирани-мега-зубаризирани натегачи, които всяка свободна минутка си прекарват в библиотеката с цел да научат поредната теория на Дюбугранд-и-Дреслер, КОЯТО ДОРИ НЕ Е В КОНСПЕКТА, ама все пак, защо да губиш шанса да 'блеснеш'...
2) неориентирани мрънкала, които дори не знаят къде точно се намират, та затова не им пука и много-много...
И толкова. Нищо по средата. Нищо.

Тц. Не съм съгласен. Не познаваш група 1 добре.

Ще ви затрудни ли да пишете специалността и курса. Така ще се ориентираме какво е положението в различните факултети. Мерси.

При нас (ФЖМК, I курс) вече се чу, че дейност има някаква си. Да не говорим, че в рамките на една лекция се е случвало да подписваме за повече от една "кауза" . Минава едно листче за пейки на двора, след малко друго с призив за...еди какво си..и т.н...дали има полза не съм запозната още. Подписваме там

Gia написа:Но ми се струва, че ФФ не е на ниво.

предлагам ти да се запознаеш с хората от http://www.the-faculty.org. Ще си паснете, познавам десетина от тях и мисля, че ще намерите общ език

Може и при нас да се включиш с разни идейки
http://students-fjmc.blogspot.com/

Gia написа:А какво ще кажете за отношенията с преподавателите?

Имаме подобни проекти от известно време насам, за социализация и взаимоотношенията, за учебния процес и за "обучението за живота". Пак може да се влючиш като дойдеш няколко пъти. Скоро имаме среща по тези въпроси - четвъртък, ФЖК, зала 15, 19:30 вечерта, заповядай, ще се радвам да се запознаем



Айде и със здраве


Симо, 3 курс, журналистика

Проектите са хубаво нещо. Но не ви ли се струва, че малко много сме го обърнали на КОК (компютърно-опосредствана комуникация ) и листовки. Ясно е, че който се рови в нета, за да търси себеподобни и се заплесва по всякакви плакати, успява дса се намери на точното място в точното време.
За последния протест за Рила, за да не бъда голословна, говорих с разни хора и колегата и той. Ти им го казваш в прав текст: "Ела, Рила има нужда от теб." А те: "ама как?, ама защо? имаме лекции.." (да не ви казвам каква ни е точно пък тая лекция в четвъртък сутринта), а един от НБУ ми обяснява как нямало сми и не знам какво още. Мейлите и плакатите в 9 от 10 случая биват подминавани като пътен знак. (Десетият случай е един колега, с който спорихме в мейл-групата за ползата и вредата от мирните протести и 1-2 месеца по-късно сам ми обясняваше как се бил зписал в грийн организация).
Трябват живи разговори.
Честно, с тези мейл-групи се получава много шизофренно. Вие как мислите?

Мисля, че не ми се и чува за мейл-групи, защото нашата на ФСС-то е не шизофренна, а и аз нз каква. Добре, че се взеха меркеи, защото не само, че пишем много, ами и по едно време мейлите се дублираха и получаваха по два пъти, при което влизам вчера за първи път от една седмица и имам... 157 имейла. :РР Ама сега май ще минаваме на форумна система и ще си отдъхна. *щастлива въздишка*

Блазе ти. В нашата си отговарям сама. Няма проблеми....
Но не затова е шизофренна работата, а защото като се видим на лекции с колегите почти никога не става дума за това, за което съм писала мейли (а то по принцип е доста остро). Вината си е моя, де.

Gia написа:Ехаааа....
А ти какво очакваш да каже Биолчев?

Каквото трябва да каже един инстински мъж, какъвто е проф. Биолчев - казва неща, които другите просто нямат достатъчни гащи да го направят и ще ги напълнят.

Gia написа:Време е да събудим спящите красавици, викам аз.

Те не се събуждат. Заспят ли веднъж, отиде. Убедил съм се в това. Трябва новите красавици да не допускаме да заспят

И накрая...

Gia написа:Написаното от теб звучи като добро пожелание.
За зубрачите не ти се говори, за .... не ти се говори, ми то кой остана?

написаното от мен е от задълженията на един студент. Добро пожелание ли е, да не се преписва? Това е закон!!! Но това не се спазва и от отсрещната страна, защото иначе трябваше доста да изхвърчат. Я ФМИ-то като по-голям факултет да остане наполовина, преписване ли ще има??? Няма да препишат една буквичка!!!
Ако ФзФ-то остане наполовина, ще трябва да се затваря

Добро пожелание е използвано в смисъл на "не е реалност, а желание за реалността".
Ох, доста песимистично звучиш... Не знам дали не си прав

Аз също се присъединявам към клуба на недоволните с риск да ме обвинят за мрънкало.... е по дяволите... не си представях нещата такива,каквито са в момента.
Чаках 1 ден и 1/2 пред 46 стая в Ректората-щастлива, обнадеждена,че ме очакват повече от приятни моменти,изпълнена с ентусиазъм... повтаряйки си през цялото време, че си заслужава ...нито за секунда не съм си помисляла, че ще съжалявам за избора ми. А сега, когато имам 2 месеца зад гърба си настроението е съвсем различно. Мисля, че едва ли след време ще мога да говоря за студентските ми години като едни от най-приятните в живота ми
Представях си колегите по съвсем различен начин и съм в известна степен разочарована... Какво искам?
Да бъдем по-колективни и да общуваме повече... курсът ми прилича на стадо от егоистични вълци единаци
Надявам се първоначалните ми наблюдения да се окажат погрешни и с времето да се сближим повече, за да направим съвместното си пребиваване освен полезно и доста по-приятно..