forum.uni-sofia.bg

Прочетох го преди малко като си влезнах в кюто и смятах да го поствам, но ето че има тема
Аз чувам тука разни фантастични тълкувания. Да пътуваш във времето не означава да бъдеш пряк свидетел на това, какво е ставало в Аушвиц, примерно. Или да надникнеш, какво ще ти се случи след 10 години. (Въпреки че леко съм резервиран с тая съдба и карма)Но общо взето тея "пътувания" само в детските филмчета ги има.
Пътуване във времето по смисъла на тея теории, придаден с черни дупки и смяна на координатите е... попаднеш в тая черна дупка за тамошните 5 минути примерно, а в през това време на Земята са минали 1000 години. Няма абсолютно време, всичко е относително. За пространството много 'лесно' се доказва, че е афинно, т.е. няма нула и че никоя точка не се различава от никоя друга.

Еми а де ,де...Аз какво искам да кажа

Бeтон написа:Пътуване във времето по смисъла на тея теории, придаден с черни дупки и смяна на координатите е... попаднеш в тая черна дупка за тамошните 5 минути примерно, а в през това време на Земята са минали 1000 години. Няма абсолютно време, всичко е относително.

Ама на мене и тоя номер не ми е ясен как става. Писах защо, просто няма никаква логика.

Добре де. Примерно се загледаш в стая в отсрещния блок. Виждаш ааа... сутиени... прашки... тая май се разголва и хоп цъква ключа. Лампата изгася, т.е. минава последния електрон по волфрамовата нишка. Мадамата вече е на тъмно, а ти още виждаш мадамата как се съблича докато "изгасне и при теб лампата". Разбира се става дума за много малко време, необходимо на лъча от лампата да пропътува разстоянието между блоковете, но означава ли това, че ти си живял в миналото й? Не. Защото ти можеш да се озовеш в бъдещето й, ако се разменят събитията. Отностително! За отправна точка може да бъде всяка при липсата на абсолютна и затова като за Земята е избрано еди какво си, не означава, че във Вселената нещата вървят по този начин.

Да, това е ясно. Аз питах конкретно за ефекта от Теорията на относотелността описан в Парадокса на близнаците. Иначе това, което ти и Ридик го обяснихте съответно със звезди в други галактики и мацки в съседния блок го разбирам. Но това е Специалната теория на относителността. При нея времето си тече еднакво за всички, просто изглежда различно в зависимост от отправната точка.
Аз не разбирам това, което е описано в Общата теория на относителността, а именно как пространство-времето може да се изкриви вследствие на движение с висока скорост? Едно е да ти изглежда че нещо става по един начин, а то да става по друг, друго е то наистина да става по един начин за наблюдателя и по друг за обекта. Както казах няколко поста по-назад "обектът изминава точно определено разстояние за точно определено време и точка. И скоростта и разстоянието са строго определени и няма значение дали си неподвижен наблюдател или си обекта, който се движи със свръхсветлинна скорост в собствено гравитационно поле."

Ние считаме времето за линейно,за нас то е непрекъсната права линия, или поне нашата идея за него е такава. Ако обаче си представим, че тази линия се изкриви... или, че е плоскост...Какво означава, че нещо е минало или не се е случило... минало е за нас, спрямо нас и не се е случило за нас, спрямо нас. Обаче ако мерим спрямо някой роден през 2050 или 1850 за него това е действителност.... това, че за нас нещо не съществува, не означава, че то не съществува във вселената.Все пак ние боравим с представите, които имаме за нещата, не със самите неща. Ако си представим времето като плоскост, каква е гаранцията, че под въздействието на достатъчно силно магнитно поле няма да успеем да я огънем и да съберем две точки от нея, за да можем да прескочим от едната в другата... щом вече можем да го забавяме, в един момент ще се научим и да го връщаме вероятно. Защото в крайна сметка то също е относително... както с двете коли, които се движат... минали са край нас безвъзвратнои вече не съществуват при нас, но ако се качим на по-бърза кола можем да ги настигнем и няма да се минали везвъзвратно, нещо повече, дори ако караме със същата скорост, ще са наподвижни спрямо нас, но спрямо земната повърхност в точката, в която сме били първоначално и ние и колите сме безвъзвратно минали, ако ускорим можем дори да ги изпреварим и да пристигнем в дадена точка преди тях, още когато те не съществуват в нея. Давам този пример, защото за нас е много по-лесно да си представяме пространствено нещата, за времето нямаме обективен наглед.
Едит: Васкес, това и аз не мога да го разбера за себе си, трябва ни физик да го обясни, аз някакси не мога да възприема, да си представя като наглед отношенията между място и време, а точно това е ключът, в случая на става въпрос само за пространствено или само времево изменение, а комбинацията от двете ми е абсолятна мъгла...

Да, и аз физик чакам С теориите съм запознат общо взето, т.е. "какво" ми е ясно, но не и "как"

А за представата за времето - на мен ми е още по-трудно да си представя това изкривяване, защото за разлика от хората, които го считат за линейно, аз го считам за несъществуващо

Започвам да си мисля, че май е като пространството, но ние сме застопорени като дървета, не можем да се движим из него и затова всичко за нас изтича... ако са аналогични с пространството като измерения на вселената би трябвало май да е нащо такова... и така нещата май биха имали логика...Искаме физииииииик!

Това с двата часовника го имаше във въпросния филм със Стивън Хокинг. Бяха направили следното нещо: два атомни часовника с абсолютно еднакво време. Един го качват на самолет, а другия си седи в лабораторията. Самолетът прави някакъв полет, колко точно беше не помня, и после като сравниха двата часовника, този, който е бил на самолета е изоставаше с някакви си наносекунди. С две думи, колкото по-бързо се движи нещо, толкова по-бавно минава времето за него.

не, не е възможно

Xin написа:Ние считаме времето за линейно,за нас то е непрекъсната права линия, или поне нашата идея за него е такава. Ако обаче си представим, че тази линия се изкриви... или, че е плоскост...Какво означава, че нещо е минало или не се е случило... минало е за нас, спрямо нас и не се е случило за нас, спрямо нас. Обаче ако мерим спрямо някой роден през 2050 или 1850 за него това е действителност.... това, че за нас нещо не съществува, не означава, че то не съществува във вселената.Все пак ние боравим с представите, които имаме за нещата, не със самите неща. Ако си представим времето като плоскост, каква е гаранцията, че под въздействието на достатъчно силно магнитно поле няма да успеем да я огънем и да съберем две точки от нея, за да можем да прескочим от едната в другата.

Аааа, сега разбрах вече.

Има логика в това, което казваш, но за съжаление няма 100% сигурност. Както няма и сигурност, че времето е линейно.

Не очаквайте ,че тук ще намерите отговори на въпроса за пътуването във времето,за които и най-големите умове на човечеството и милиони $ вложени в изследвания не са намерили
Тук можем да си изкажем мненията...Аз съм 100% съгласен с Бетон относно пътуването.Можем да променим евентуално скоростта с която тече времето за нас ,но не можем да се върнем назад спрямо момента от който сме тръгнали

Не видях Ричи какъв пример е дал със звездите. Момент да видя. Аналогично на моя, само че с повечко време от разстоянието между два блока е случая на изгасването на звездите. Светлината се вижда от Земята, но всъщност звездата е изгаснала. Виждаме един вид миналото й.
Гледали ли сте 4400 в неделя по бтв? Ами там точно едни безследно изчезнали, дойдоха на Земята с едно кълбо. Къде са били - не се казва, но както са били и са изглеждали в момента на изчезването, така се появяват. Нищо, че на Земята са минали години.
Ами въпроса около Големия взрив не е изяснен. Тогава се дават дефинициите за време и пространство, защото тогава се създават самите те. Казва се преди еди колко си милиарда земни години частица с обем нищожна част от атомното ядро, побрала цялата материя и енергия на Вселената, се пръска. Та като е нямало "преди", как е имало въобще нещо си? Да го вземем за даденост. Та мисълта ми е, че оттам започва да тече времето. А къде била тази частица, не се казва - пространството е безкрайно. Но времето не е - има долна граница. А дали има горна? По някои хипотези, се казва, че процесът е периодичен - Вселената се свива, гърми, разширява се и пак се свива, т.е. всичко да се повтаря през определен период от време, а ние живеем в ентия период. Т.е. след като нашата Вселена се затрие, ще дойде нова и пак маймуните ще слезнат от клоните и ще станат хора.

Та наистина времето хвърля доста въпросителни. Но в даден компакт си е нещо естествено. Някои си мислят, че репликата - "свърших това за отрицателно време" не е издържана. Напротив - издържана си е. Какво се чудят на отрицателното време??? Направил си нещата наобратно.
Земята обикаля около Слънцето за 365 дни 5 часа... Ами Слънцето обикаля около Земята за МИНУС 365 дни 5 часа... В предишния си пост казах, че е измислено коя точка спрямо коя да се движи. Няма да пиша формули. Всяко движение на материална точка може да се изобрази с промяна на радиус вектора като функция от времето. Координатите на вектора се получават като извадим съответните координати от края му и началото му. Като го обърнем, стават с противоположния знак. А пътя винаги е положителен, защото нормата на вектора е винаги модула от дължината му(положително), остава времето да е отрицателно.
Един пример. Поставете химикал на пода пред себе си, така че писеца да сочи към вас. Започнете да го обикаляте в посока примерно обратна на часовниковата стрелка. Обикаляйте и гледайте химикала. Той ще се движи по посока на часовниковата стрелка. Ако нещата се мерят спрямо вас примерно с +, спрямо химикала ще бъдат с -.

За жалост не ми остана време да ходя на Небесна механика, но летния семестър ще го пиша със сигурност. Станало е дума за доста интересни неща, изтървал съм. По диференциални уравнения идеше реч оттук-оттам за Вселената. Даскала е същия, а това му са любимите теми. Бъзикаха се, че говорел само за Земята и Луната на лекциите по диференциални.

Според общоприетата физика астронавт, който развие по-висока от светлинната скорост, ще достигне целта си, преди да е полетял

Ахаха коя е тази общо приета физика,бе Значи като някой се изтреля със скорост 350хил. км/с ще достигне да речем най-близката звезда до нас след Слънцето още преди да е тръгнал Тая общоприета физика сигурно е някаква от анимационните филмчета?А какво стана с светлинната година като мярка за разстояние?