Приятел мой - предател мой
Модератори: FloWersOfEviL, Мила, Търговецът на кристал
-
MZ4
- Живее, за да пише
- Мнения: 1174
- Регистриран на: 27 Юли 2005, 15:05
- Местоположение: София
- Обратна връзка:
Да, но всичко трябва да е двустранно, случвало ми се е да искам да забравя дадени моменти, да простя, но да не ми се дава възможността да го направя и постоянно да ми се напомня, а понякога миналото просто трябва да си остане такова.tamerlan написа:Нали?За изграждането на едно приятелство са необходими много грижи и една от тях е да можеш и да прощавашДали?
"Aко не умееш да говориш, научи се да мълчиш."
-
tamerlan
- Вазов
- Мнения: 1240
- Регистриран на: 26 Яну 2006, 20:04
- Пол: Мъж
- Местоположение: у нас
- Обратна връзка:
Именно, трябва да е двустранноMZ4 написа:Да, но всичко трябва да е двустранно, случвало ми се е да искам да забравя дадени моменти, да простя, но да не ми се дава възможността да го направя и постоянно да ми се напомня, а понякога миналото просто трябва да си остане такова.tamerlan написа:Нали?За изграждането на едно приятелство са необходими много грижи и една от тях е да можеш и да прощавашДали?
-
pokahontas
- В началото бе словото
- Мнения: 47
- Регистриран на: 27 Юни 2007, 17:13
- phoebe
- Легендарен флуудър
- Мнения: 3998
- Регистриран на: 04 Ное 2006, 15:17
- Специалност: арабистика
- Пол: Мъж
- Курс: завършил
- Skype: krassimir_yankov
- Местоположение: s-f
Хм, сега като се замисля, "предателства" наистина е нямало, по-скоро само разочарования.
Предателство е прекалено силна дума, че да я използваме така наляво и надясно според мен. Да те предаде някой, за мен означава да те бутне пред идващия с бясна скорост 280, да ме измами с нещо материално (много много сериозно, а не някакви си 50-100 лева ей така), да ми забие нож в гърба, буквално.
За разочарования обаче мога да говоря много - било то десетки предупреждения, че отивам в Пловдив, разбирания за дискотеки, барове и всякакви такива прекрасни неща и след това - извинявай, мързи ме (нищо, че няма да се видим следващите 5 месеца примерно), абе тука изскочи една работа...
Най-последното май беше, споменах на всички, че ще ходя на море за малко, в тоя момент се засичахме с още 2 компании, ни никой от познатите не се сети да врътне едно телефонче, дори и за по бира.
Тук обаче наблюдавам една аномалия - има един човек, който никога не можеш да си сигурен в него, може да обещава какво ли не, да изглежда всичко идеално, но в последния момент да се отказва от думите и постъпките си. В такива моменти ме набива на гняв буквално, гледам на червено и си казвам "леле тоя колко е убит". Например, пристигам един път в Пловдив, в средата на деня, беше есен, валеше дъжд и бързах да се прибера където щях да спа (у този човек). Отивайки пред тях, вратата затворена, отвътре никой не отговаря. След около 20 минути звънене на телефона ми, той ми вдигна (бях го предупредил дни по-рано, че ще идвам), съобщавайки, че се намира в някакъв компютърен клуб, защото му спрял интернета и му се играело. На въпроса ми "Е, ще идваш ли, че тука вали дъжд и духа вятър, а няма къде да отида?" ми отговори нещо от рода на "Ми да си доиграя тука, може би след 2-3 часа ще дойда". Кипна ми жестоко тогава, идеше ми да му тегля една майна и да си тръгна към София.
Все пак изчаках. След няколко часа (даже май бяха 4-5) той се появи и само с едната си убийствена усмивка и думите "Сори, човек" (той има незабравим акцент (не диалект) всичко беше забравено, мокрите ми крака вече нямаха значение, влязохме у тях, прегърнах го и седнахме да пушим наргиле. Абсолютно всичко мога да му простя на тоя човек, сигурен съм.
Та, такива ми ти истории...
Предателство е прекалено силна дума, че да я използваме така наляво и надясно според мен. Да те предаде някой, за мен означава да те бутне пред идващия с бясна скорост 280, да ме измами с нещо материално (много много сериозно, а не някакви си 50-100 лева ей така), да ми забие нож в гърба, буквално.
За разочарования обаче мога да говоря много - било то десетки предупреждения, че отивам в Пловдив, разбирания за дискотеки, барове и всякакви такива прекрасни неща и след това - извинявай, мързи ме (нищо, че няма да се видим следващите 5 месеца примерно), абе тука изскочи една работа...
Най-последното май беше, споменах на всички, че ще ходя на море за малко, в тоя момент се засичахме с още 2 компании, ни никой от познатите не се сети да врътне едно телефонче, дори и за по бира.
Тук обаче наблюдавам една аномалия - има един човек, който никога не можеш да си сигурен в него, може да обещава какво ли не, да изглежда всичко идеално, но в последния момент да се отказва от думите и постъпките си. В такива моменти ме набива на гняв буквално, гледам на червено и си казвам "леле тоя колко е убит". Например, пристигам един път в Пловдив, в средата на деня, беше есен, валеше дъжд и бързах да се прибера където щях да спа (у този човек). Отивайки пред тях, вратата затворена, отвътре никой не отговаря. След около 20 минути звънене на телефона ми, той ми вдигна (бях го предупредил дни по-рано, че ще идвам), съобщавайки, че се намира в някакъв компютърен клуб, защото му спрял интернета и му се играело. На въпроса ми "Е, ще идваш ли, че тука вали дъжд и духа вятър, а няма къде да отида?" ми отговори нещо от рода на "Ми да си доиграя тука, може би след 2-3 часа ще дойда". Кипна ми жестоко тогава, идеше ми да му тегля една майна и да си тръгна към София.
Все пак изчаках. След няколко часа (даже май бяха 4-5) той се появи и само с едната си убийствена усмивка и думите "Сори, човек" (той има незабравим акцент (не диалект) всичко беше забравено, мокрите ми крака вече нямаха значение, влязохме у тях, прегърнах го и седнахме да пушим наргиле. Абсолютно всичко мога да му простя на тоя човек, сигурен съм.
Та, такива ми ти истории...
medicate, medicate
-
pokahontas
- В началото бе словото
- Мнения: 47
- Регистриран на: 27 Юни 2007, 17:13
- feichka
- Форумно зомби
- Мнения: 1900
- Регистриран на: 06 Сеп 2005, 23:53
- Специалност: Минало и съвремие на Югоизточна Европа
- Пол: Жена
- Курс: четвърти
- Местоположение: София
Колко познато....имало и при мен подобни неща, но човекът, който ги върши го обичам много, ама наистина много.phoebe написа:Тук обаче наблюдавам една аномалия - има един човек, който никога не можеш да си сигурен в него, може да обещава какво ли не, да изглежда всичко идеално, но в последния момент да се отказва от думите и постъпките си. В такива моменти ме набива на гняв буквално, гледам на червено и си казвам "леле тоя колко е убит". Например, пристигам един път в Пловдив, в средата на деня, беше есен, валеше дъжд и бързах да се прибера където щях да спа (у този човек). Отивайки пред тях, вратата затворена, отвътре никой не отговаря. След около 20 минути звънене на телефона ми, той ми вдигна (бях го предупредил дни по-рано, че ще идвам), съобщавайки, че се намира в някакъв компютърен клуб, защото му спрял интернета и му се играело. На въпроса ми "Е, ще идваш ли, че тука вали дъжд и духа вятър, а няма къде да отида?" ми отговори нещо от рода на "Ми да си доиграя тука, може би след 2-3 часа ще дойда". Кипна ми жестоко тогава, идеше ми да му тегля една майна и да си тръгна към София.
Все пак изчаках. След няколко часа (даже май бяха 4-5) той се появи и само с едната си убийствена усмивка и думите "Сори, човек" (той има незабравим акцент (не диалект) всичко беше забравено, мокрите ми крака вече нямаха значение, влязохме у тях, прегърнах го и седнахме да пушим наргиле. Абсолютно всичко мога да му простя на тоя човек, сигурен съм.
Та, такива ми ти истории...
"Да прощаваш истински, означава да приемеш другия такъв, какъвто е..."
всичко идва от вродената нужда у човек да има приятели и да не е сам. Човекът е едно социално животно. Приятелите идват и си отиват, малко са тези дето си намират такива за цял живот.
Много ясно изплуват думите на една моя бивша учителка по философия.
"Човек в живота си може да има само 1 истински приятел. Аз имам такава и вече 58 години сме заедно. Умирам за нея"
Дали са били тези думи верни или не - оставям без коментар.
Много ясно изплуват думите на една моя бивша учителка по философия.
"Човек в живота си може да има само 1 истински приятел. Аз имам такава и вече 58 години сме заедно. Умирам за нея"
Дали са били тези думи верни или не - оставям без коментар.
В този фалшив свят, хората копнеят за нещо истинско.

