Бeтон написа:
Айййй. Имаме един доцент Живков, колоритна личност, кажи му това и само гледай какво ще последва. Не ми се мисли.
Нека да ти интерпретирам нещата така. В околност на точка функцията може да има едно поведение, но ако я разгледаш в достатъчно голям интервал може да е съвсем друго. Общия случай е различен от частния.
Представи си, че се подготвяш за един изпит. И споделяш пред колегите си - подготвих се, шансовете ми да изкарам са 50 на 50 в зависимост какво ще се падне. Влизаш, написваш изкарваш или кофти случая - деветия месец от годината. Прибави към себе си още един колега със същите шансове. За да изкарате и двамата, трябва той да е прочел същите въпроси (ако сте една група или всички пишат по едно и също) или друга половина (ако е другата група). Целия поток за да имате шансове 50 на 50 трябва да сте научили подходящата част от конспекта и да сте писали едно и също, за да не се получат разлики в написаното и оттам разлики в критериите. Ще кажеш дотука, че не е невъзможно. Но дотук условията са идеални. Всички сте там, на никой не му е свършил химикала, никой не е болен и сопол му е текнал на листа, а преподавателя е благоразположен да оценява като робот еднаквите работи с едно и също... За втория изпит трябва да е абсолютно същата ситуация. За другите специалности - също. За другите факултети - също. Но на всичките хора, участващи в процеса им влияят куп допълнителни условия - градския транспорт му е изиграл лоша шега, котката му се е изпикала на килима... Ако мислиш, че трябва да се пренебрегнат подобни... Жестоко се лъжеш. Това са грамадно много уравнения.
Най-простия случай - ако се теглят въпроси, в различно време са различни. Само може да си мислиш, че след минута примерно ако се теглят, ще бъдат еднакви. А ако всеки си тегли въпросите, куп възможни комбинации може да има, ако след минута започне тегленето нанаво. Може абсурдно да ти звучи, нещо като съдба, карма, но се обяснява съвсем спокойно математически.
Забравих му името, но един е казал, че като знае поведението на всяко едно тяло във Вселената, ще предскаже бъдещето. Ама това са безкрайно много уравнения. Колко време ще ги решава? Ще се наложи да си продължи работата при бабите на Архимед и Питагор. Там времето отива в безкрайността. Все още не е обяснено, какво точно става, когато ти омесят питката и ти запалят свещта, но можем да считаме, че отиваш действително в отвъдното. Ние живеем в реалното време, когато знаеш, че сърцето ти извършва еди колко си удара за минута, за същото време двигател на кола може да извърши 3000 оборота. Но знаеш ли какво става при прабаба ти, Бог да я прости? Съвсем различни са нещата. Твърде относителни. Да, наистина е на небето, но на кое небе. Милион светлинни години са краен брой, милиард, колкото и да кажеш все е краен брой. Прабаба ти е още по-нататък. Математиците слагаме една наклонена осмичка с плюс или минус и нещата са ОК. Всяко нещо е по-малко от безкрайност. Или обратното за минус безкрайност.
Така че виждаш ли, че 50 на 50 е повече от абсурд.
Досега сума пъти всички да са си вземали изпитите.
Ами нека да разгледаме Големия Взрив? Имало ли е нещо преди това? Не можем НИЩО ДА КАЖЕМ! При взривяването на тази малка* частичка, в която е съсредоточена цялата маса и енергия на Вселената, се създава времето и пространството. Тогава! А въпроса "какво е имало преди това" може да е лишен от смисъл.
* чел съм такава теория за противоречието. Ако кажем, че е била с размери нещо си по 10 на минус еди коя си степен спрямо размера на атомното ядро, това означава, че веднага въвеждаме мярка. А не е имало пространство. Ако кажем, че е била безкрайно малка, тогава няма как да съсредотичим там безкрайно много енергия и материя. А "там" не е съществувало. Но в момента на самия Взрив, всичко познато ни като време, метри, скорост съответно, си съществува и се казва с колко се е разширила, какви са били промените в температурите... Вселената от безкрайно много градуси по Целзий, паднала на 10 000 градуса, после на 3000 (годините не си ги спомням), докато стигне до познатата ни минус двеста осемдесе... абсолютната нула по Келвин.
Оффф, твърде много се отклоних. Ако става дума за любимите ми разговори извън академичните теми, то е темата за СУ и след това са такива философски разсъждения.
На мен ми минаха два изпита...които уж трябваше да са в сесията. 
, дано ми продължи така сесията и занапред !