Публикувано на: 14 Мар 2007, 15:44
В някое от 'актуалните' списания, мернах заглавие от сорта на 'Модерната двойка, празнува св. Валентин, с изискани подаръци /разбирай скъпи/ и романтична вечеря'.
Хъм. Странно. Не виждам връзката м/у едно искрено 'обичам те' и гсм за 600 кинта. Или пък некаква верижка със сърце за 800. Наистина не я виждам.
Бтв, един от начините да се иконографиса св. Валентин /който всъщност е католически светец, за всички които се наричат Християни/, е с дете в епилептичен припадък в краката. Причината - пича е покровител на епилептиците и лудите. /и ся моля ви не пробутвайте 'ето - лудите от любов'/
Тъпнята в тия празници - св. Валентин, 8 март /който като цяло е толкова изкривен, особено от разни 16 годишни пикли, че няма накъде/, Коледа и етц - е, че хората са научени да се чувстват зле, когато не подарят нещо скъпо на някой. Покрай коледа докато пътувах насам-натам, чух поне 10-тина човека около мен, да казват че ще подарят някакъв гъзарски телефон на някой си. Еми... хората ги интересува повече материалното, отколкото някакъв символ или смисъла на празника.
Колко от хората тук, дето се наричат Християни, си казват всичките молитви дневно? Колко ходят в неделя на църква да запалят свещ? Колко от вас не се молят, само понеже така са научени и го правят от навик? Тери Пратчет в 'Малки Богове' много хубаво го е написал: 'В един момент, хората започват да вярват не в Бог, а в институцията на църквата'.
Което ме навежда на друго нещо. Замисляли ли сте се, църквата колко вредна институция е? С всичките и 'благотворителности', индулгенции и всякакви различни методи измислени да взимат кинти и да налагат влиянието си. Някой някога бил казал, че храмът е в самият теб. Не мисля че за да вярваш в нещо - Исус, Яхве, Мохамед, Големият Оранжеф Ойлюф У Небето - трябва да има църква в която да ходиш и етц. Вярата е у хората.
Та така... всичко е за кинти, в крайна сметка. Дали за църквата, дали за хората които продават това и онова, всичко е изкривено от нашето лумпенско консуматорско общество.
Хъм. Странно. Не виждам връзката м/у едно искрено 'обичам те' и гсм за 600 кинта. Или пък некаква верижка със сърце за 800. Наистина не я виждам.
Бтв, един от начините да се иконографиса св. Валентин /който всъщност е католически светец, за всички които се наричат Християни/, е с дете в епилептичен припадък в краката. Причината - пича е покровител на епилептиците и лудите. /и ся моля ви не пробутвайте 'ето - лудите от любов'/
Тъпнята в тия празници - св. Валентин, 8 март /който като цяло е толкова изкривен, особено от разни 16 годишни пикли, че няма накъде/, Коледа и етц - е, че хората са научени да се чувстват зле, когато не подарят нещо скъпо на някой. Покрай коледа докато пътувах насам-натам, чух поне 10-тина човека около мен, да казват че ще подарят някакъв гъзарски телефон на някой си. Еми... хората ги интересува повече материалното, отколкото някакъв символ или смисъла на празника.
Колко от хората тук, дето се наричат Християни, си казват всичките молитви дневно? Колко ходят в неделя на църква да запалят свещ? Колко от вас не се молят, само понеже така са научени и го правят от навик? Тери Пратчет в 'Малки Богове' много хубаво го е написал: 'В един момент, хората започват да вярват не в Бог, а в институцията на църквата'.
Което ме навежда на друго нещо. Замисляли ли сте се, църквата колко вредна институция е? С всичките и 'благотворителности', индулгенции и всякакви различни методи измислени да взимат кинти и да налагат влиянието си. Някой някога бил казал, че храмът е в самият теб. Не мисля че за да вярваш в нещо - Исус, Яхве, Мохамед, Големият Оранжеф Ойлюф У Небето - трябва да има църква в която да ходиш и етц. Вярата е у хората.
Та така... всичко е за кинти, в крайна сметка. Дали за църквата, дали за хората които продават това и онова, всичко е изкривено от нашето лумпенско консуматорско общество.