Страница 3 от 6
Re: Как приемате разкаянията...
Публикувано на: 16 Фев 2010, 22:41
от Boleyn
Преди време ги приемах,но времето показа,че приемеш ли едно разкаяние,после идва второ,трето,десето и т.н. ,така че сега не съм склонна да прощавам големи гафове.Според зависи !

Re: Как приемате разкаянията...
Публикувано на: 16 Фев 2010, 22:45
от Мила
Леле, Стефи, ама откъде ги изравяш тия теми

Re: Как приемате разкаянията...
Публикувано на: 16 Фев 2010, 22:47
от Boleyn
Мила написа:Леле, Стефи, ама откъде ги изравяш тия теми

Реших да прегледам старите теми в раздела
Нямаше как и да не се изкажа компетентно,разбира се

Re: Как приемате разкаянията...
Публикувано на: 17 Фев 2010, 01:10
от Плазмодий
С дебела черта вече, аман от пиявици
Re: Как приемате разкаянията...
Публикувано на: 18 Фев 2010, 09:12
от ники
Ще ви кажа, как момичетата приемат разкаяниея или извинения - качват ти се на главата. Затова никога не приемайте вината, само защото все някой трябва да отстъпи.
Re: Как приемате разкаянията...
Публикувано на: 18 Фев 2010, 10:25
от MidwinterSun
Че то и мъжете ти се качват на главата. Лесбийка да си, пак ще ти се качват на главата.
Аз просто имам лична граница на търпимост. Всичко отвъд нея - и изхвърчаш. Иначе за останалото не ми пука много, давам предостатъчно свобода човекът да си прави каквото си ще. В крайна сметка нещата се свеждат до разбирате се/не се разбирате, всичко е просто, в повечето случаи дори безболезнено.
Re: Как приемате разкаянията...
Публикувано на: 18 Фев 2010, 11:41
от Zahariev
ники написа:Ще ви кажа, как момичетата приемат разкаяниея или извинения - качват ти се на главата. Затова никога не приемайте вината, само защото все някой трябва да отстъпи.
Така е.
При мен такива неща не важат.Всички хора са заменими. ;]
Re: Как приемате разкаянията...
Публикувано на: 18 Фев 2010, 11:56
от allshallperish
Boleyn написа:Преди време ги приемах,но времето показа,че приемеш ли едно разкаяние,после идва второ,трето,десето и т.н. ,така че сега не съм склонна да прощавам големи гафове.Според зависи !

На теб пък какви големи "гафове" ти се налага да прощаваш?

Аз под "големи гафове" разбирам гаджето ми да спи с някоя и да ги хвана или да разбера.
Ники, в случая аз приемам така вината, защото някой тр да отстъпи.
Хайде бе, един живот живеем, не ща половината ми живот да мине в сръдни и цупни и да се усетя на 50,че ми се живее

Re: Как приемате разкаянията...
Публикувано на: 18 Фев 2010, 12:09
от JudyRamone
За тая цел пропускаш цупенето и минаваш директно към тухлата в лицето
Re: Как приемате разкаянията...
Публикувано на: 18 Фев 2010, 13:21
от allshallperish
JudyRamone написа:За тая цел пропускаш цупенето и минаваш директно към тухлата в лицето
Да, в някой друг живот

.
Re: Как приемате разкаянията...
Публикувано на: 18 Фев 2010, 13:25
от invisible
т.е. поцупваш се малко и бързо ти минава

Re: Как приемате разкаянията...
Публикувано на: 18 Фев 2010, 13:28
от allshallperish
issoax написа:т.е. поцупваш се малко и бързо ти минава

Аз ли? Аз съм злопаметна мацка, принципно.
Re: Как приемате разкаянията...
Публикувано на: 18 Фев 2010, 18:05
от Boleyn
allshallperish написа:Boleyn написа:Преди време ги приемах,но времето показа,че приемеш ли едно разкаяние,после идва второ,трето,десето и т.н. ,така че сега не съм склонна да прощавам големи гафове.Според зависи !

На теб пък какви големи "гафове" ти се налага да прощаваш?

Аз под "големи гафове" разбирам гаджето ми да спи с някоя и да ги хвана или да разбера.
Да,точно за такива гафове говоря,че и по-големи

Re: Как приемате разкаянията...
Публикувано на: 27 Фев 2010, 22:31
от Kristo
Докато не падне на колене, да реве и да се моли (и да слави името ми) - не е за мен разкаяние тва...
Но пък и да не съм Бог, че да прощавам? Адски злопаметен съм, обичам да напомням, да натъртвам... чшш алоуу, става въпрос за моя живот, прецакаш ли нещо свързано с мене, после цял живот трябва да ме омилостивяват и да заслужат благоволението ми....
Re: Как приемате разкаянията...
Публикувано на: 28 Фев 2010, 00:45
от alter ego
Разкаянията приемам в зависимост от разкайващия се. Първото обикновено го приемам, но кофти чуството остава задълго. Второто по изключение мога да приема, а трето - досега не ми се е случвало и не вярвам да позволя да ми се случи.
Има едно изключение - брат ми! Той изконсумира разкаянията на цялото население на Югоизточна Европа и продължава да се възползва от приилегията си по рождение. Живот...
Много яка тема на коктейлката!
