forum.uni-sofia.bg

И да, не говоря наизуст. Аз лично съм си взел това решение навремето и съм минал през горното и сега съм невероятно щастлив. След разговора с родителите и 24 часова непоколебимост да ги убедиш, останалото е лесно (докато не отидох да чакам 4 часа за резултати - натоварващо си беше ).

TeDuS Аз се водя от сърцето си Точно заради това записах да уча тази специалност, на тази възраст и ЗНАМ какво искам и как да го постигна-оттук нататък за мен невъзможни неща НЯМА

Bludgeon написа:

TeDuS написа:KEDI кой в днешно време се води от сърцето си??? Всеки търси начин да се лансира някъде и да е над някох друг, защото цял живот са му внушавали че трябва да стане "човек" или да "хваща гората"!!!! Колкото и тъпо да звучи...така е !!!! Аз защо мислиш проклинам родитеската строга, но "праведна" ръка!!!!!

Значи, сядаш да учиш и си спопяваш лагерите да се прехвърлиш независимо от обстоятелствата (което не става ако примерно искаш прехвърляне в друг Факултет- тогава някои обстоятелства не зависят от теб ... ) или:

Решаваш с какво искаш да се занимаваш професионално в живота ти.
Разговаряш с твоите родители и искаш тяхната подкрепа по долните точки. Те са твои родители и винаги ще са с теб и ще те подкрепят, ако видят че действително си сериозен в намеренията си.

1. Записваш "Педагогика".
2. Плащаш си двата семестъра като поп и не ходиш на изпити
3. Междувременно ученето за желаната ти специалност ти става приоритет и се подготвяш съвестно. Това не значи да заебеш всичките си приятели и т.н., а просто да няма ден, в който да не учиш поне по 4 часа. Като изкючим времето за спане, ядене, път и т.н. би трябвало да имаш достатъчно време за всичко. ДАЖЕ и за работа на половина работен ден, ако решиш да станеш по-самостоятелен.
4. Догодина по това време се кефиш неистово, че си направил нещо значимо в живота си като това да си влязал това, което искаш.

От моята гледна точка, това е единствения начин въобще да започнеш живота си на зрял човек (доколкото това се покрива с определението за студент )с удовлетвореност и самочувствие.
Важното е какъв си в момента, а не какъв си бил и как си се подготвял в миналото.

Мда. Хубаво, идеалистично. Само че какво става, ако не влезеш това, което искаш? Чувстваш се неистово прецакан... Положил си усилията, но пак резултатът е бил отчайващ. И да, дори да учиш достатъчно, каквото и да стане, винаги има мегдан за провал... и когато този провал се случи, независимо дали шансът е голям или малък, то тогава чувството не е от най-приятните... Лично аз усещам как започва да се развива "рекацията на Павлов" у мен... като прочета нещо, което да ми напомня на четеното по история, независимо дали в книга или сайт, в мен се повдига някакво тягостно чувство, което несъмнено ме хвърля в размисли относно изпита...

Така че дозата идеализъм не е много питателна за тези, които са усетили тоягите на гърбината си. (Дори да са станали нещата при теб както го описваш- реализмът на едни е идеализмът и романтизмът на други...)


Иначе винаги има място за прогрес... за регрес- също.

KEDI написа:TeDuS Аз се водя от сърцето си Точно заради това записах да уча тази специалност, на тази възраст и ЗНАМ какво искам и как да го постигна-оттук нататък за мен невъзможни неща НЯМА

Браво. Искрено ти се възхищавам. Дано един ден не съжаляваш...

Не, няма, защото видях живота и от най-лошата му страна едва ли може по-лошо Но пък Бог е с мен и не ме е страх от нищо

2-ри курс Педагогика съм. Не ми беше сред първите желания, но все пак го предпочетох пред НБУ. Това, че те скъсвали с ниски оценки етолкова вярно, колкото, че МО учат друго освен как да си обогатят културата. Условието е да си ходиш на лекции редовно. Преподавателите те запомнят и освен ако не си мега прост няма да те скъсат. Не е тежко, обикновено имаш и почивен ден през седмицата. Лично прио мен и колегите се оказаха свестни та се изкарва леко. Октомври предполагам, че от 60 човека ще останем 30-ина, но какво да се прави.

Найстина има доста варианти...всички сте прави - всеки сам за себе си - сега ми е времето да намеря собствено решение по въпроса, просто в противен случай съм аутсайдер....мисля за задочно...фантически сега съм приета задочно.. но имайки предвид безкрайно малката разлика с редовното на 2-ро класиране ще ме приемат!!!!!

За да станеш самосоятелен, поне за мен, означава да се издържаш сам! Извинявам се, че ще спомена лични проблеми, но властните родители (разбирайте всичко под властни - тва на 20-годишен човек да не оставиш сам да пресени с кой да излиза си е убииствено) си влияят и то много...за нищо на света няма туко-така да ме оставят да се готвя втора година за същите изпити....говори се за плащане за прием еди-къде си...тва е кошмар

Но да се върна на темата.....има ли някой които може да обясни нещо за задочното обучение въобще??? (Не че пак няма да се води война и за задочно, но съм длъжна да попитам) Какви са предимствата (ако има такива) и недостатъците (ако също има такива) в частност конкретната специалност??????

Още веднъж се извинявам за споделените лични проблеми!!!!!!!!

Специалната педагогика ме зове засега. Дилемата е много голяма,както и при др хора.Приеха ме и се записах в др унив.- Книгоиздаване,но не с толкова известно име и престиж,както СУ. Балът ми емн малък за някоя предна спец. в СУ,но пък и не ми харесват вече толкова...А и съм мн емоционална и не знам дали ме бива точно за тази специалност Баси двоуменето Какви ли не варианти и 'крайни' решения не взимах за 1 ден...Ми..утре си изтеглям документите от др унив и ще тръпна на 2-то класиране В края на краищата ..каквото такова ...

Леле...ама ние сме се събрали тука едни ревльовци...не искам да засегна никого!!!! Но определено констатирам, че не само аз не мога да спя тия дни от мислене и вайкане!!!! (Вече май го обръщам на сърказам, но какво ли ми остава!!!!) Решитетелност му е майката!!!! Уж!!!!

Ох как ми се иска дасъм на ваше място и пред мен да стоят такива дилеми дали да запиша педагогика редовно или задочно...

maimunka написа:Ох как ми се иска дасъм на ваше място и пред мен да стоят такива дилеми дали да запиша педагогика редовно или задочно...

И това ще стане, споки само

четох, четох и така и не разбрах това момиче в коя специалност иска да се прехвърля догодина?

TeDuS написа:Леле...ама ние сме се събрали тука едни ревльовци...не искам да засегна никого!!!! Но определено констатирам, че не само аз не мога да спя тия дни от мислене и вайкане!!!! (Вече май го обръщам на сърказам, но какво ли ми остава!!!!) Решитетелност му е майката!!!! Уж!!!!

Ами нормално е... в тема за Педагогика...

Ох-х, айде верно стига сте мрънкали-никой няма да ви помогне или да вземе решенията вместо вас Само да кажа, че каквото и да запишете, намиране на работа с много пари и малко труд е почти КАУЗА ПЕРДУТА....така че не си мислете"влизам Право и после, ХОП адвокат на дявола или МИО а утре посланник в Америка"колкото повече маймуни на клона, толкова по-трудно ЕЛЕМЕНТАРНО УОТСЪН

и нямазначение А АКО ОБИЧАШ, ако не ти харесват педагогиките, не пиши в подобна тема някакси няма смисъл

Sorry че се "вмъквам " във форум, с който нямам нищо общо, но ми се стува, че доста хора приемат педагогиката като "спасителна сламка ", коята ще им помогне да не останат "на сухо " и ще ги спаси от следващо мъчение с кандидат- студентските изпити догодина! Крайно време е тази специалност да не се приема като непрестижна и второ качество. Обидно е да чувам, че тук влизат неуспели прависти, журналисти и т.н...Това е една изключително хуманна специалност, която все повече ще се котира в България, а в чужбина дори има дефицит на педагози ( лични наблюдения )..ако забелязвате дори и балът и се покачва с всяка измината година....Факт е обаче, че много от нас не я приемат насериозно най -вече поради ниското заплащане на педагозите в нашата страна ( ето пак виновна е държавата ! )...Има и такива, които наистина я харесват и са готовио с удоволствие да я практикуват. Вчера ходих да се записвам и случайно се запознах с едно много лъчезарно момиче, което сподели, че специалната педагогика и е първо желание и мнго се радва, че е приета именно тази специалност. От пръв поглед и личеше колко много обича децата и как с любов ще практикува професията си! Имам обаче и много познати, които записаха педагогика,само защото не можеха да се закачат за друга специалност ( а преди няколко години педагогика влизаха хора с 3 -ки ) и до ден днешен си кретат 3- ти постоянен курс, защото тази специалност не им е присърце, защото не могат да изкарат добри оценки, за да се прехвърлят и защото не могат да понесат "позора " да не са студенти...и ако имат късмет един ден да завършат , тези хора ще обучават нашите деца!
Не бива да подхождаме с нежелание към нещата . на всеки се случват неуспехи, понякога се случва така,че не става каквото ние желаем! Можа да звучи банално на всичко си има причина да се случи...Така че онези,които са прети педагогика или друга специалност против волята им, не се отчайваите..може пък това да е вашата специланост!!!...Учете първия семестър, ако не ви хареса -прекъснете или се постарайте да изкарате добри оценки, за да се прехвълите в желаната специлност...но, моля ви, никога не отричайте нещо и не се отказвайте от него, без да сте опитали. А ако наистина не ви е по сърце, се откажете на време, защото така не само вие ще се чувствате неловко, но и ще накарате другите ,които наистина обичат специлаността, да се " заразят " от негативите ви!! И пак ще повторя : Човек когато губи не знае какво печели !

Надявам се да не съм засегнала никого с менението си и предварително се извинявам,ако това се е случило....но специално за педагогиката си мисля, че балът и трябва да скочи на 28, за да може най- накрая да се оцени по достоинство!!!