forum.uni-sofia.bg

nrggirl написа: цитираното се отнася по-скоро за приятелите - че имам сума ти приятели момчета, с които даже не ми е минавало мисълта за секс, просто ми е приятно да си общувам с тях. и много се дразня като ме ревнуват от приятелите ми, просто защото само аз съм си в главата и си знам много добре, че там мисъл за секс с тия хора просто НЯМА...

С абсолютно същия проблем се сблъсквам вече няколко години .

просто защото само аз съм си в главата и си знам много добре, че там мисъл за секс с тия хора просто НЯМА...

И,когато съм спорила,съм се изразявала с абсолютно същите думи .

А за споделянето-повечето пъти както почне една връзка,така и продължава.В смисъл,ако в началото са си споделяли и са били искрени един с друг,то през цялото време са така.

Аз малко офф, което не е толкова офф.
Не споделям почти никога с почте никого.Крия всичко в себе си и си го преживявам сама.Не обичам да споделям за нищо, чувствам се гола и уязвима. А ако започнат да ме питат , ми става много гадно, все едно ми дърпат думите с ченгел от устата, все едно искат до проникнат до най-дълбоката ми същност... Ицо съм го вадила от нерви така - стане ми криво, той пита какво ми е, на мен ми става още по-криво,че ме пита (а не се сеща сам) и се стига до рев, а той ,милият, стои и се чуди от къде му се падна това чудо за жена...
Което означава,че може би това е нещо, което трябва да се науча да правя от любов - да споделям.И да се откажа от мисълта,че съпругът ми би ме наранил..

nrggirl написа:връзката е взаимност, дори в това отношение - аз ще ти кажа какво искам, ти ще ми кажеш какво искаш, и всички ще са доволни и щастливи и няма да се трупат проблеми и недомлъвки...

само дето, за огромно мое, а със сигурност и на още много хора съжаление, половинките им не мислят така и се получава супер тъпо на моменти

nightwish написа:А за споделянето-повечето пъти както почне една връзка,така и продължава.В смисъл,ако в началото са си споделяли и са били искрени един с друг,то през цялото време са така.

ами както казах, то може би си и е и до човека - винаги тръгвам към хората с откровеност, и специално с гаджетата, особено като го намирам за супер важно, винаги се получава добре в това отношение. впоследствие чак откривам понякога, че тоя човек по принцип не споделя толкова. въобще в последните години се усъвършенствам да развързвам езиците на хората, гордея се със себе си ... Лошото е, че моя е постоянно развързан, което на моменти идва нанагорно ...

nrggirl написа:ами както казах, то може би си и е и до човека - винаги тръгвам към хората с откровеност, и специално с гаджетата, особено като го намирам за супер важно, винаги се получава добре в това отношение. впоследствие чак откривам понякога, че тоя човек по принцип не споделя толкова.

аз лично съм си патила много от споделяне с гаджето после се чудих кой ме би през главата да му казвам...и така много пъти

няма никакъв смисъл да се споделя- НЯМА НЯМА!!!!!
Те не могат да разберат, бре-друга порода, друга кръв са тия мъже направо ми иде да ревна...казвам едно , когато ве4е ще ми изскочат очите от нужда да споделя и той си го интерпретира по съвесем друг начин...

Зависи от начина, по който си го казала.
А и освен това е всеизвестно, че жените винаги преувеличавате нещата.

е като кажете така...надълбоко в здравето ми бъркате...жените винаги това, жените винаги онова...стига с тея митове и легенди

Зависи от начина, по който си го казала.

а, и с подход и без подход- все тая мисля че ще откажа споделянето,като не можах цигарите...

kokteil_molotow написа:мисля че ще откажа споделянето,като не можах цигарите...

ако знаеш колко пъти съм се заричала повече нищо да не споделям... ама какво да направя, то е по-силно от мен, пусти порок ...
в крайна сметка стигнах до извода, че няма никакво значение - вярно, че понякога си споделям доста неща, но аз имма нужда от това, природата ми го изисква, а и не на всеки казвам всичко. после, другите също са ми казвали доста неща, понякога даже повече отколкото аз на тях, за всеки от приятелите си знам нещо много лично и интимно. то в споделянето и приятелството не може да мериш нещата на килограм. в крайна сметка подхода се определя според човека - просто си има хора, които те предразполагат да говориш и ти отвърщат със същото. а с такива дето трябва да им теглиш думите с ченгел от устата, така или иначе ми е невъзможно да споделям кой знае колко...

Аз пък прощавам много лесно. Може примерно да съм се засегнала от държанието му до степен безсънна нощ, прекарана в рев, но на сутринта вече ми е минало и съм готова за сдобряване... А не бива да е така. Трябва да има някаква справедливост, но съм твърде влюбена, за да се занимавам с дребнави отмъщения, когато единствената ми цел е всичко да си върви както преди... Пък дали ще стане - това вече е друг въпрос.

black_lady написа:Аз пък прощавам много лесно. Може примерно да съм се засегнала от държанието му до степен безсънна нощ, прекарана в рев, но на сутринта вече ми е минало и съм готова за сдобряване... А не бива да е така. Трябва да има някаква справедливост, но съм твърде влюбена, за да се занимавам с дребнави отмъщения, когато единствената ми цел е всичко да си върви както преди... Пък дали ще стане - това вече е друг въпрос.

При мен е по-скоро обратното-също съм готова скоро да се сдобря,но запомням за какво ме е ядосал и после му го връщам тъпкано .
"Отмъщението е най-вкусно,когато е сервирано студено."

nightwish написа: "Отмъщението е най-вкусно,когато е сервирано студено."

Да!!! Заем брашно тъпкано се връща!!! кат' те настъпят по мазолие -- отрежи им краката //днеска д-рите са ми забравили успокоителните май май //

е, аз пък разбрах , че няма нищо по-висшо от това да се научиш да прощаваш, когато разбира се, човек искрено се е разкаял и се опитва да заличи стореното.пак съм си гадина, просто се научих да прощавам справедливо и да не връщам и сега се чувствам много по-добре .и по-добра

отмъщение=възмездие=справедливост