Просяци

[Mondscreen]

Ми вчера един на Плиска допусна технически гаф. Докато си просеше му звънна телефонът, клетият човечец извади HTC Desire, проведе си разговора съвсем спокойно и след това продължи да изпълнява професионалните си задължения.

[zritel]

Веднъж седях 10-15 минути, за да наблюдавам един младеж с папка, спиращ жените с думите "ГоспожА! Може ли за минутка?" За мое голямо съжаление момчето не се обърка да се обърне с тези думи към някой мъж...

Дразнят ме тези, които ти препречват пътя или ти тикат нещо в ръцете, след което ти искат пари. Но пък като им кажеш, че, ако не си го вземат, го хвърляш - стават много разбрани

[clinical_dead]

Имаше една вълна от хора, които събираха дарения за деца (постоянно имаше на НДК). Голяма гадост. Първите 20 събрани лева отиваха за тях, а след това събираха за детето.

[Geri.A]

Ще разкажа една случка.
Прибирам се аз една вечер и минавам през супера. (Случва се в Добрич.) Накупих продукти- щях да правя чийзкейк. Вървя си с торбата и една жена (около 60те, не знам дали е била циганка) ме помоли да й купя хляб от магазина. Аз, по навик, изобщо не й обърнах внимание и продължих да си вървя, без дори да забавя ход. След това съвестта ми се обади. Стана ми гузно, че преди малко съм оставила не знам и аз колко пари за 1 глупав чийзкейк, а тя ме помоли за 1 хляб. Колко струва той? 60 ст. Върнах се, догоних я, купих й хляба, тя ми благодари, благослови ме там мен и семейстовото ми и т.н. ... Прибрах се. Цялата ми вечер беше скапана. Купих й хляб не защото съм много добър човек и очаквам като го разкажа на приятели да ме похвалят, а защото ми беше гузно. Успокоих съвестта си. Чисто и просто - егоизъм.
След известно време пак вечерта ме спря същата жена. Този път имаше хляб, искаше сирене. И тръгна да ми обяснява какво точно сирене, кое било хубаво и кое лошо. Ей, как ме ядоса! Като ще просиш, поне недей да имаш и изисквания какво ще ти дадат... Беше, разбира се, много плаха и стеснителна. Стана ми интересно каква е историята й, та я подпитах, тя ми разказа някакви неща (силно подозирам, че ме лъжеше). Естествено, не помнеше, че преди съм й купувала хляб - кой знае колко човека спира на ден. Купих й сирене и си казах, че повече няма да се спирам и да и взимам каквото и да е.
Страшно много ми влияят такива неща. Просяци, алкохолици, болни, инвалиди и т.н. Не съм малка и съм наясно, че няма как иначе, но много ме товари. Наистина въпросната вечер (първия път като ме спря) ми беше адски тъжно.

Това не значи обаче, че давам редовно. Много, много рядко всъщност. Специално за даването на пари подкрепям мнението, че в повечето случаи не трябва да се дават, защото не се знае къде и за какво отиват.
Иначе вчера на Витошка някакви момчета танцуваха и бяха сложили няколко шапки- който иска, да им остави. Пуснах им дребните си, ама тези момчета са адски добри. Виждала съм ги и преди, и във Варна, танцуват с кеф, личи си, накараха ме да се усмихна. (Пък и са някакви сладури, как да не им оставиш някакви стотинки ) Ама това вече е мноооого далеч от просенето.

[Boleyn]

Не прочетох мненията в темата, за да не се ядосвам.
Аз давам стотинки най-вече на малки деца и на възрастни хора. Не мога да съм сигурна какво правят с тях, но не ме и интересува. Побърквам се, когато някой ми каже, че не се знаело за какво отиват и как си разхищавам парите. Еми, не. Не им давам по сто лева, а по 20-30-50 стотинки и определено от това не се обеднява, като се има предвид, че ежедневно даваме пари за неща, без които най-спокойно може да живеем. Осъзнавам, че не мога да спася целия свят, но мисълта, че може поне малко да съм помогнала на някого, е по-силна. Не вярвам и в равния старт.
Разбира се, че има и шарлатани, но ако постоянно се чудиш кой е такъв, ще пропуснеш да помогнеш на някой, който не е.
Вчера един много, много възрастен дядо (изглеждаше на 90) едва се тътреше и каза, че съпругата му е болна и нямат деца. Не мога да преживея подобна гледка, давала съм си и последните пари в подобни случаи. Може да съм наивна и глупава, но все пак успях да прочета 3 мнения в темата и честно казано, предпочитам да си остана тъпа, отколкото да обяснявам с гордост как не бих дала някакви шибани 50 стотинки на възрастен човек, докато си цъкам вкъщи на топло, под покрива, заобиколена от манджа в хладилника, семейство и още куп неща, които не са даденост и са липса за много други хора.

[alter ego]

Днес ми се случи нещо, което е за тук. Две живописни просячета на по 13-14 години ми казаха, че са гладни. Както правя винаги, ги попитах ще дойдат ли с мен до баничарница наблизо, за да им купя баници. Дойдоха, и така заръфаха мазните баници, че и аз си взех една и си тръгнах с чуство на изпълнен граждански дълг.

[Bagatur]

Не е коравосърдечие. Просто светът е така устроен. Никой не е Господ и не може да помогне на всички.

Но можеш да помогнеш на един или двама! Говориш за тези, които действително злоупотребяват с изложени на показ рани, но какво имаш предвид? Всички до един ли злоупотребяват така, всичките до един ли са мафия? Или може би все пак има едно число съвестни, които удобно си заклеймяваме заедно с другите? Тук е същината на въпроса. Boleyn си го каза - става дума за едни смешни 20-50 стотинки. Без тях нито жилището ни ще се срути, нито изстудяващият се в хладилника чийзкейк ще изчезне и винаги можем да ги дадем на някого. Стига да не ни се досвидят.

Днес пред Света Неделя един мръсен и дрипав дядо с патерици, видимо на 65-70, беше седнал да си изяде закуската. Шмугнах му малко пари, а той човекът надигна глава, цял се разтрепери и едва не се просълзи, когато ме заизпраща с благодарности. Но пък можеше и да му кажа, че е мафиот, че светът така е устроен и че трябва да се приведе в приличен вид и да заработи нещо.

[zritel]

...

така е - сигурно има и "съвестни" просяци, но на някои ни е трудно да ги различим...

тези от мафията, предполагам, също ще ти благодарят, ако им шмугнеш пари (Ако си мръсен и дрипав дядо с патерици, видимо на 65-70, ядящ закуска и благодарящ разтреперен за шмугнати пари - явно не си от мафията? Верно - това ли са вече критериите?)

иначе от разказа ти не става ясно дали човекът е бил въобще просяк...

[Bagatur]

Върти и усуквай колкото щеш, проблемът си е изцяло твой.

[Надежден Случай]

Дашните форумци,на всеки просяк ли давате по нещо? Или ги избирате по това кой колко ви е симпатичен?

[FloWersOfEviL]

Като споменахте младите паросъбирачи с папки и касички.. се сетих, че съм имала точно 2 пъти среща с един такъв (един и същи) и историята е крайно противна. Като цяло идеята им е да събират пари, базирайки се върху повсеместният комплекс за вина на българите. Отвратих се тотално и вече не смеят да ме спират в подлеза на СУ, поради погледа, който им мятам.

Другият любим ми е на Витошка:

"Госпожа, изпуснахте си нещо!"... ай сиктир ве, кво е тфа...

След като ми го извъртя тоя номер веднъж, вече си знаех урока. Минавам за пореден път и отново чувам поредното "Госпожа.. изпуснахте си нещо!", аз го поглеждам, не отвръщам поглед наникъде и му казвам "Вие си изпуснахте нещо!"

[Kristo]

Нека ви разкажа и аз една историйка:

Знаете ли колко пари отиват за просещи НА ДЕН? Тогава представете си колко пари сте дали вие на просещи хора, после - колко са дали общо всички като вас за 1 ден в цялата страна...

А сега за 1 година? Колко пари са?

Ще кажете - "помогнах на някого в нужда, какво по-добро от това?" - е има по-добър начин: погрижете се да има по-малко крайнобедни хора в обществото. Как, като ви се откъсват само някакви левчета за цяла година?

Има начин - ако всички пари дадени на просещи бяха събрани в 1 инвестиционен фонд и всички дарители имаха акции в него (базирани на дадените стотинки и левове) - може да отворите фабрика и да наемете 3-4 хил работника, които така да си издържат семействата - работейки. Или да бяхте организирали кампания по закупуването на учебници за децата.

Ако дадеш хляб на гладния - на другия ден той пак ще е гладен и пак ще иска. Най-правилно е да му дадеш работа, за да си вади парите сам и да не гладува. Ако е дете - дай му образование и няма да остане на улицата да проси.

Това са нещата, които трябва да даряваме - работа и образование на нуждаещите се и те ще се справят сами. Ако не ви се дава - просто си плащайте данъците. Ако ви се дава - не давайте парите на ръка на някой лежащ на улицата - дайте ги на хората, които ще му осигурят бъдеще. Само така ще го спасите него - и хиляди други, които не виждате, но ги има в същото положение.

Чувството, че сте си изпълнили гражданския дълг е илюзорно. Днес давате 1лв на детенце, утре протестирате срещу увеличението на студ. такси или на цената на цигарите, или на водата. Е как никой не се усеща, че давайки на друг, обеднява себе си (проста математика) - малко е лицемерно да се чувстваш съвестен гражданин, който помага на бедните, ако в същото време няма пари за своите си нужди, които трябва да плаща - ток, вода, интернет, хляб, дрехи, образование... Малко като "на гол тумбак - чифте пищови". И вече голямата работа - "съвестта ми е чиста"... Какво добро сте направили на човек, помагайки му да си купи хляб, но игнорирайки даването на пари на хора, които си ги изработват - като почнем от бакшиши, та чак до данъците, които са своеобразна милостиня за/от целия народ. Подобно лъжедобруване е дразнещо и глупаво.

Ако ви се иска да помагате - правете го така, че да има ефект за нуждаещите се (в мн. число, сигурно са хиляди), а не да пуснете някакви стотинки и единствения доволен да е просещия (за 1 ден) и вие да се похвалите, че сте помогнали и да си начешете болното его. С какво това ви различава от политиците, които днеска дават помощи на бедните, а утре ги отрупват с данъци, сметки, такси и прочее?

[Geri.A]

Другият любим ми е на Витошка:

"Госпожа, изпуснахте си нещо!"... ай сиктир ве, кво е тфа...

След като ми го извъртя тоя номер веднъж, вече си знаех урока. Минавам за пореден път и отново чувам поредното "Госпожа.. изпуснахте си нещо!", аз го поглеждам, не отвръщам поглед наникъде и му казвам "Вие си изпуснахте нещо!"

Какъв е този?

[FloWersOfEviL]

Ми един мургав, стои на Витошка и под предлог, че си си изпуснал нещо ти привлича вниманието и те крънка за пари. Не знам каква точно му е логиката, ма явно работи, не знам

[Boleyn]

На мен всеки път ми казва, че съм си изпуснала усмивката

Надежден, по красота ги избираме, по сини очи и трапчинки.