forum.uni-sofia.bg

shlqpchy написа:Според мен всеки има правото на образование.Не трябва оценката да е критерий за личността на един човек,както и за неговите желания и мечти.Софийският си е също толкова престижен,колкото винаги е бил,а падането на баловете зависи от много фактори,които май малко хора разбират.Не си мислете,че X изкарал 3-ка ана изпита е по-малко умен,борбен и заслужаващ от Y,изкарал по-висока оценка.Няма по-умен,нито по-глупав,важното е човек да има цел в тоя живот.Приет не значи - завършил,така че тепърва има какво да доказвам както аз,така и ново приетите студенти.

Напълно съм съгласна за всичко.Да те приемат е 1та крачка.Тепърва ще има отсяване.Така че успех на всички,вкл.и на мен през идната академична година В чужбина,приемат и без изпити.Не съм много запозната,дали е за всички специалности(едва ли),но познавам няколко човека,който не бяха приети в България и заминаха да учат в Гърция без изпити(същото съм чувала и за Белгия).И не са по-малко умни от приетите с 5-6 в СФ.И хора,не ви ли се е случвало да ви нарочи някои от учителите,и само заради това,че не сте му симпатични да имате с 1 единица(поне)по-ниска оценка.Или ако не сте били вие,да е бил ваш съученик?

dismisstorka написа:По твоята логика трябва да премахнат приема с изпит и всеки, който пожелае, да влиза... Наскоро четох "451 градуса по Фаренхайт", където се представя едно общество, в което книгите се горят, а начетените хора - преследват. Ти си ми като герой от тази книга...

"Ние всички трябва да бъдем еднакви. Не всеки да бъде по рождение свободен и равен, както се казва в Конституцията, а всеки да бъде направен равен на другия. Всеки да бъде копие на другия; тогава всички са щастливи, защото няма изключителни личности, които да ги карат да треперят от страх и с които да трябва да се мерят. "

Напълно несъгласен съм с това разсъждение. В Германия например не съществува такава глупост като приемен изпит за университет и системата им функционира доста по-добре от нашата. Само някои специалности в някои унивеситети извършват класирания по среден успех от дипломата за средно и единствено за право и медицина има някакви по-ограничени бройки и специални процедури. И какъв е проблемът в това?

Колкото до възрастта на кандидатстващите и нейното отражение върху избора на специалност, човек първо трябва да е емоционално дозрял да се еманципира от чуждото мнение и тогава можем да говорим за информиран избор. Всичко друго е изстрел в мрака. Възрастта не е от значение, има 30-годишни, които не могат да се отлепят от полите на майка си. И ето ги родителите и роднините, които ще те отлъчат от племето, ако не запишеш. Честито! :):)

Знам за Германия и за приема там, но те все пак не приемат на случаен принцип - имат си някакво сито. Аз самата имах мераци за Германия, в случай че тука не прокопсам. А и фунията там е обърната - по-голям прием, по-малко завършващи

И това с подрастващите и угаждането на желанията на родата... тях не ги води мисълта, че мама и тате ще се отрекат от него, ако не запише "вишу", а че ако запише "вишу", мама и тате ще наливат още поне 5 години парички в джобчето. Имам позната, която поради тази причина записа ДОКТОРАНТУРА.

Ако не ти се учи - не учиш, ама се отделяш и от родителското тяло и започваш да се издържаш сам. Обаче понеже ти си още "малък", за да работиш, ставаш студент и започва един безкраен купон в Студентски град...Плаза...Ориента...Манджа стрийт...Столче...дай 2 лв. до утре и т.н. И понеже в университета също на никого не му дреме ти учиш ли, знаеш ли, в един момент ставаш висшист. Тези студенти ме дразнят мен.

Приключвам тази тема, защото нещо не ми тече мисълта гладко тези дни Надявам се,който е искал, да ме е разбрал, а който по някакъв начин се е припознал в описанието и се е обидил - да извинява, не е било нарочно!

Разбрах те напълно и съм съгласен с по-голямата част от размишленията ти. Има обаче и някои неща, с които не съм съгласен (очевидно мой проблем, не твой ). След като темата за теб е затворена, няма да ги излагам тук. И между другото - докторантура? Не мога да повярвам, сериозно

В по-голямата част от университетите в Европа се влиза с оценки от дипломата, някакво сертификатче по чужд език и мотивационно писмо. Документите обикновено се пращат чрез фирма. После университетът ти изпраща conditional, с условията за кандидатстване (оценка от матура или среден успех по предмет или дипломата).
Само в някои университети във Великобритания (Cambridge, Oxford) и по света има допълнителни изпити/интервюта за най-престижните специалности.
От моя клас хора на много високо ниво заминаха в Great Britain, а някои по-посредствени- в Европа.
За последните не е важно какво и къде учиш, само да е далеч от България.

Не знам какво да мисля... Изглежда ми, че наистина няма отсяване, че почти всеки, със що-годе прилични оценки, може да влезе, което за мен обезсмисля всичко... Радвам се, че съм вътре, но се питам колко трудно всъщност е било. Леко ми е разочароващо.
Но.... В крайна сметка, това, че си приет е само един шанс. А това дали ще се възползваш от шанса си зависи само от теб. Дали ще буташ с тройки нататък, или ще се стегнеш и ще учиш като хората. Дали отиваш някъде, за да учиш и да се превърнеш в нещо, или отиваш, за да се водиш студент и да се радваш на заведенията из София.
Всичко си зависи от теб, надявам се, че истинското отсяване тепърва предстои.

Някой знае ли дали има статистика с незаетите места след второ класиране?

http://www.uni-sofia.bg/index.php/bul/n ... 012_godina ето тук има планов брой и приети